Етикети

, , ,

Имало едно време един доктор Лозанов. Той разработил методика на преподаване, наречена сугестопедия. Един хубав слънчев ден тази методика била призната от ЮНЕСКО като иновативна и била издадена препоръка да бъде внедрена по целия свят. Това се случило през 1978 година. Доктор Лозанов е бил звезда, а неговата методика е послужила като основа на различни хуманистични методики на преподаване. А днес? Днес Институтът по Сугестология е съборен, а на негово място има хотел с подземен паркинг. Но въпреки това има едно „НО“. Защото не се гаси туй, що не гасне.

От около година имам честта и удоволствието да участвам в един проект по Еразъм, в който си партнираме с обучителни институции от Франция, Италия, Кипър. От скоро имаме интернет страница, можете да ни се насладите – IGETADAPT. Страницата е в процес на разработка, не ни съдете строго. Скоро ще публикуваме методическата рамка, по която да се разработват различни обучения.

Ще спомена, че тези обучения може да са в група, може да са под формата на частни уроци, може да са и самообучителни, включително и онлайн и web-базирани. И всичките по сугестопедичната методика на доктор Лозанов.

Идеята на този проект е да предоставим методическа подкрепа към чуждестранните ни партньори с цел да приложат добрите практики от сугестопедията – изцяло или частично, тъй като както у нас, така и в чужбина, образованието е ударило на камък. Борбата е как учителите да оцелеят в среда на отчуждение, как да се преборят с учебното съдържание, а на децата или възрастните /защото има и курсове за възрастни – адаптивни за емигранти, квалификационни, езикови/ с демотивиращия и остарял материал, а и също така с остарели форми на изпитване. Ще кажете – нима в малка България има хора, които могат да дадат акъл на французи и италианци?

Ще ви призная, че в началото партньорите бяха частично предубедени. Защото България се е превърнала в синоним на „Страна на шмекери“. Още повече, че на нас се гледа като на некултивирани варвари. Ние сме си виновни, никой не е дошъл да прави глупости от наше име. Но дойдоха специалисти в София. Част от тях – психолози и наблюдаваха различни обучителни модули, както и преминаха през въвеждащо обучение по методиката и казаха, че „сугестопедията е чиста психология, а курсът представлява психотерапия“. Преведено на наш език това означава, че е дадена висока положителна оценка. Аз, в ролята си на физиолог на мозъка, мога да кажа, че методът е чиста физиология, което, погледнато от моята камбанария, също означава, че давам висока оценка на методиката. Все пак психологията се базира на процеси, които се случват на физиологично ниво – когнитивно, клетъчно, ултраструктурно.

Също така съзнавам, че сугестопедията не може да остане капсулована в златните си години – края на 70-е. Днес всичко е различно. Преди 5 години защитих дисертация, която написах на компютър с параметри на съвременен телефон за 100 лв, а всички материали се събраха на карта 1 ГБ – това бяха няколко хиляди записа на индуцирана активност на единични неврони с висока резолюция. И въпреки това само 1 ГБ.

Нужно е да се направи анализ на учебниците, с които се работи днес, както и внимателно да се осъвременят. Ще ви кажа защо е нужно осъвременяване. Доктор Лозанов ни е говорил как е нужно всеки учебник да бъде адаптиран – не може един китаец и един българин да учат с успех от един учебник по английски. Или по-скоро могат, но не сугестопедично, ще е по-успешно ако разполагат с два учебника, адаптирани към особеностите на културното кондициониране, на което всички сме подложени. Но и самите българи не са онези българи от средата на миналия век. Имат нови нужди, имат нови стремежи, вече не строим завод за живота, както и релсите на влака в мрака не тракат сънно. Днешните остарели учебници не са били „ретро“ преди 40 години, а са били модерни и иновативни, както бихме казали днес. Доктор Лозанов не си е служел с фонендоскоп, а е проследявал различни физиологични параметри с най-модерна /за времето си/ апаратура. Така днес ние имаме едни учебници, които бихме асоциирали с „безвремие“, „откъснатост от забързания цивилизован свят“, „машина на времето“. За курсист от 1974 година учебникът по италиански е бил модерен и динамичен, случвали са се „маса интересни неща“.

При това осъвременяване /или аз бих казал „времево адаптиране“, тъй като говорим за процес, заложен в методиката – според сугестопедията е нужно да се работи с максимално актуални и близки до хората материали – а не става дума за нужда от осъвременяване на самата методика, тъй като нищо в методиката не  е остаряло – вашият мозък си действа по същите закони, като мозъка на дядо ви/ може да се разгледат и формите за оценяване на курсистите и да се прецени доколко приложими са днешните съвременни тенденции.

Съвременните тенденции са следните: обособяване на знанието по предмети и изследване чрез парциален похдод – всяка сфера на познание се обособява в наука с цел, обект на изследване и методи. Шегувам се, нищо съвременно няма в това разделение, то ни е наследство от Академията на Платон /Академос е гора до Атина, в нея се събирали на поляната, правели си симпозиум – тоест „пир“ – яли, пили и се веселили – и учели без спир/. Отчасти. Само ще спомена, че в съвременната наука не съществуват дисциплини. Аз съм физиолог, но съм използвал методи на биофизиката, за да изследвам електрическите свойства на мозъчните клетки. Един неврон съм го разглеждал като  трептящ кръг. Нищо физиологично няма в кондензаторите и съпротивленията, те са обект на друга наука, наречена електротехника.

Нека да погледнем чуждоезиковото обучение. Днес то е рамкирано и сертифицирано по схемата А1, А2, В1, В2 и т.н. Всяко ниво отговаря на дадени комуникационни умения – писмени или устни. Учебниците са разработени на нива. Изпитните форми са разработени по нива и съобразени с учебното съдържание. Понякога е нужно и самата изпитна форма да бъде оттренирана допълнително, за ужас и омерзение на обучаващия се.

Какъв е ефекта от този парциален подход? Последствията са описани като „генерализиран страх от обучение“, заболяване, наречено „дидактогения“, както и се формира езикова бариера.

Един от основните принципи на сугестопедията гласи, че знанието не се опростява по смисъл и идея, допуска се адаптиране по форма. Ето защо в първия урок на учебниците за начинаещи се съдържат най-използваните 600 до 800 думи и фрази от всекидневието, без подбор въз основа на сложност, което означава, че ще има думи и фрази, граматически конструкции от ниво А1 дооооо В2. С други думи в първия урок по испански се съдържа всичко онова, което един курсист би чул в рамките на първия 1 час от пристигането си в Испания. Поднесено в рамка.

Питали са ме „Колко се научава в един курс, на кое ниво отговаря един курс за начинаещи?“ Труден въпрос. Не защото не съм наясно какво научават курсистите, а защото съм наясно колко не му е ясно на питащия. Един език не е ниво. Ако хванем Елизабет Втора, какво ли ниво на английски би показала тя на един тест? Може да има феноменални пропуски на всички нива. Също така и ние на български език – говорим и си служим с един език всеки ден, но имаме пропуски от ниво А1 до В12. Но го говорим и чувстваме като майчин. Вземете един учебник по ниво А1 по английски език. Има ли шанс научавайки материала в него, отивайки в Лондон, вие да успеете да разберете какво ви говорят англичаните, какво се случва около вас, вие да се изразявате свободно и без езикова бариера? Не. Защо? Заради опростяването на езика до ниво А1 и фрагментирания подход при изучаването и изпитването впоследствие. Ще можете ли да си сърфирате в интернет страници на английски език? Не. Защото няма такъв език. Не съществува език „Английски А1“.

Нека тогава да се замислим дали е възможно да се разработи форма за изпитване по рамката А1 – С2 за нуждите на сугестопедичната методика. Тестовете оценяват умения и ниво. Обаче един учебник начално ниво съдържа не всичката граматика от А1, ами най-най-използваната граматика на езика въобще – от А1 до С2. Да кажем, че един такъв курс съдържа 60% от граматика А1, 20% от А2, 20% от всичко останало. Ако трябва да се положи изпит за конкретно ниво, това означава и самият учебник да е адаптиран към това ниво, тоест – да се разгледат всички елементи на А1 за сертификат А1. Създава се противоречие с основния принцип на сугестопедията да не се фрагментира познанието на нива, а да се поднася цялостно – глобално-частно-глобално. Фрагментирането води до езикова бариера. А сугестопедията я превръщаме в една театрална стандартна методика.

Вероятно сте чували как децата в първи клас на сугестопедичните училища са се научавали да четат до Нова година с помощта на методиката? И това е напълно възможно и днес. Защото четенето представлява един цялостен процес. Сричкуването е опростяване от типа „Английски А1“ и създаване на бариера посредством вторичен рефлекс, който трябва да се изчисти и впоследствие надгради, което отнема време.

Миналата седмица изнесох една презентация на семинара, който организирахме по проекта и бях помолен от една дама, днес директор на частно училище, да коментирам една случка, която тя ни разказа – навремето е била в Инспектората и разказа как се взело решение да бъдат оценени учениците от сугестопедичните училища по всички общообразователни предмети с цел изготвяне на становище.  Тя е участвала в комисията, която е изработила това становище. Резултатите показали силно изоставане по всички общообразователни предмети. И тогава се взело решение тези училища да бъдат закрити. За нейно огромно съжаление. Но въпросът й към мен беше – как се стигна дотам?

Аз се придържам към монографията „Сугестология“ на доктор Лозанов от 1971 година, издадената от Наука и Изкуство. Тя представлява дисертацията на д-р Лозанов, защитена в Украйна през 1971 година, в секцията, в която е работил и Бехтерев. Бехтерев има един труд „… Внушение …“ и един друг „Роля на внушението…“. Като преведем думата внушение, се получава „Сугесто…“. И като разлистим тези две книги, виждаме една приемственост. Бехтерев, а и Зигмунд Фройд са едни от многото ученици на Шарко. Бехтерев е формулирал един основен принцип на Сугестологията: „Убеденост, че нещо необикновено се случва“. Шарко има един фундаментален труд, озаглавен „Вярата, която лекува“. Когато болният се излекува, вярата се явява убедеността, а излекуването – „необикновеното нещо“, което се случва.

/Тази публикация я продължих във Вярата, която лекува… убедеността, че нещо необикновено се случва./

В края на 80-е години се случи това, че театралното в сугестопедията надделя. Дионисий взе надмощие над Аполон.