Етикети

, ,

Малко на шега, но и малко насериозно. Продължете да четете, само ако смятате, че  фотографията ми не е просто резултат от съвкупност от грешки, които взаимно се изключват. Тоест – четен брой.

Ясно е, че човек не иска да греши. Че се обезкуражава, щом това се случи. Но пък и грешките са неизбежни. Особено в началото, когато нямаме представа какво правим. Един приятел беше казал, че ние сами себе си не познаваме, тръгнали сме да оправяме света. Май и аз така, госпожи и господа, другарки и другари партизани.

Преглеждах едни стари снимки снощи. И се замислих къде изобщо ми е била главата. Имам колосални пропуски. Ще кажете – е, нормално, те правилата са, за да бъдат нарушавани. Обаче, както казва една приятелка, „можеш да нарушаваш правила,  които познаваш, другото е мацаница“. Защо казва така? Защото винаги си личи. Примерно – снимал съм срещу слънцето. И сега снимам срещу слънцето, но съм наясно, че снимам срещу слънцето и де факто снимането срещу слънцето ми е любимо занимание. Само че тогава все още смятах Правилото на третините за квинтесенцията на композицията. Четири точки – две горе и две долу – и шат на патката главата. Въпреки че „Не снимай срещу слънцето.“ правило ли е? Не мисля. Но преди години мислех, че е.

Много години не бях наясно с основни неща във фотографията, защото следвах някаква линия. Стремях се да не греша в следването й. Ще кажете, „Как от цялото поле ти си избра да вървиш по една линия?“. И аз не зная. Реших, че има „асфалтиран път“, който да следвам. Имах едни стари фотографски книжки, които успешно ме заблуждаваха, че такъв път съществува. Но не би. С течение на времето се натрупаха огромно количество грешки, сгреших в почти всичко и по всякакъв начин. И се научих да получавам резултата, който искам да получа. Но това ми отне години.

Успокоявам се от факта, че щом съм сгрешил, съм се приближил до истината. Естествено, трябва да си дам сметка, какво точно е станало. Това също е трудно. Защото понякога отричаме, че има проблем. Можем да започнем работа по остраняване на грешка, но само ако преди това  сме я идентифицирали като такава. Както и да е. Какво ви предлагам?

Ами бъдете смели. Направете си списък с правила. А сега си направете списък с грешки. Може да се окаже, че откриете себе си в някоя от описаните грешки и тя се превърне във ваш стил. И действайте бързо. Няма нужда да умувате много. За една година човек може да допусне огромно количество грешки, знаете, нали? Също така ще видите, че почти всички правила, които сте описали, не са никакви правила.

Може би основното правило, което спазвам /когато имам възможност/, е „да има светлина“. Без светлина няма фотография. И както го пиша, си давам сметка, че частично си противореча, защото си мисля, че едни от най-стойностните ми кадри са снимани точно при липса на интересна светлина. Но те са стойностни въпреки това, не благодарение.

Друго правило, което спазвам, е „да се вижда какво снимам“. Нека е видно. Тоест – да съм се приближил. Разхождам се с един приятел и той ми показва нещо почти на хоризонта – много било красиво – да съм снимал. А аз му попарих ентусиазма, казвайки, че като правило снимам неща между 3 и 5 метра.

Използвам краката си, за да изследвам сцената. Често това води до приятни изненади, които нямат общо със зумването на обектива.

И не жаля материала – снимам, докато не преценя, че е достатъчно. Или с други думи – няма как да искате всеки кадър да е шедьовър. Аз съм доволен, когато от 36 кадъра имам 1 сполучлив. Поставете си такова изискване, което да ви прави щастливи и доволни, не обратното. Ако забележите, че 1 от 200 кадъра ви е супер, ми карайте така. Търсете го този един кадър сред 200-ата снимки, които сте направили. Няма нужда да се стресирате. Едно време много се тормозех, че снимам цял филм от 36 пози, а само 3-4 си струваха да бъдат показани. Как да е? Така е. Естествено, няма нужда от картеричарски изпълнения, те водят само до ментална и емоционална атрофия на личността. Ако искате да натискате копчета, по-добре си вземете акордеон. Примерно с 80 баса. Помислете какво искате да бъдете – ловец с пушка или бракониер с автомат.

Като го намерите този един кадър, го отделете в отделна папка, при другите му братчета и сестричета. Направете си една галерия от сполучливи кадри. И като ги разгледате после, ще забележите, че това са „вашите“ кадри. Така ще можете да разпознавате на мига даден кадър дали принадлежи към тази галерия или – не. Тоест сполучлив ли е или е полу-сполучлив. А останалите кадри оставете да отлежават. Един ден може случайно да намерите в купата сено някой бисер. Как да изберем първия кадър за папката? Просто отговорете с „да“ на въпроса – „А заслужава ли си този кадър да го сложа на стената?“.

Останалото е просто шанс.