Етикети

, ,

Чували ли сте фразата „куца ти композицията“? Или дори, случвало ли ви се е самите вие да кажете „на мен малко ми куца композицията“? Аз съм и чувал, и казвал. И то много пъти. Нищо срамно в това да си признаеш, че си даваш сметка, че имаш пропуски. Пропуск е да се мислиш за безгрешен. Там е якото блато на илюзиите, в което жабата, крякайки от едно листо, се мисли за оперна певица. Нека оставим жабата настрана.

Оня ден отворих Амазон с желание този път да си купя учебник по композиция на фотографското изображение, понеже това, което намерих по българските географски ширини ми се стори недостатъчно, оскъдно и ограничаващо като четиво. И знаете ли, изненадан съм. Няма нищо. В Амазон, където има пръст от обратната страна на Луната и вода от Марс, няма дори една книга по композиция. Такава, че да мен да ми хареса, нека уточня. Не ме вълнуват книгите по „основи“ на композицията, в които има някакви чудни примери с „правилото на третините“, или някакви снимани метални прътове по диагонал, за илюстрация на ляв и десен диагонал, как низходящият диагонал от горния ляв ъгъл бил тъжен, а възходящият диагонал от левия долен ъгъл носел динамика и щастие… и това илюстрирано със снимка на метална верига от уличен парапет. И кво щастие ми носи някаква верига?

Едно не ми е ясно. И сега ще кажете – да ти имаме кахърите. Ами не ми е ясно защо примерите в учебниците по композиция не стават за нищо? Това не са изображения с някаква художествена стойност, това са снимки, колкото да илюстрират някакво правило, но сами по себе си те не го илюстрират добре, защото разглеждат въпроса схематично, изолирано. Знаете ли защо се кахъря?

Защото после се намира някой, който да каже, че майсторите знаели кога да нарушават правилата. Да, ама кои правила? Писаните от тях или писаните от някой, де му пада фотоапарата от ръцете, кога излезе на улицата да поснима? За мен е смешно, например, да си мисля, че някакъв неизвестен автор на учебник по композиция ще дефинира какво е композицията. Защото дори в Амазон има много учебници, много автори, само че тия автори са от онези, дето пишат, не от тези, които снимат. А композиция трябва да се учи от онези с албумите. Нали си давате сметка, че има два вида „четива“ в книжарниците – с картинки и с буквички. Авторите на книжките с картинки не издават книжки с буквички, авторите с буквичките нямат албуми. Щом той си е преценил, че няма с какво да ни впечатли фотографски, че да му купим албума, за какво ми е неговото мнение? Това съм го споделял вече с вас, знаете. Но сега се запитвам какъв бих искал да бъде един учебник по композиция?

Ами прост. Да кажем – учебник от 400 страници. 200 фотографии на най-добрите фотографи живяли някога плюс анализ по 1 стр. за всяка фотография. 30 автора по 6 кадъра. И двайсе кадъра фира. Достатъчно е. От 6 кадъра се добива представа какво е дадения фотограф. А 30 автора са достатъчно, за да разберете какво е фотографията. Отляво фотографията, отдясно – анализа. И това ще са правилата. Много просто и ясно. Това е фотографията, това са фотографите, това са правилата, взети от техните фотографии. Друго няма.

Защото гледайки снимките на …няма да му казвам името, че ще кажете, че само той ми е в устата, не откривам нито един кадър, който да отговаря на „правилото на третините“ или на „златното сечение“ по начина, по който се обсъжда в книгите по композиция. Да не говорим за ляв и десен диагонал, че полудявам. Щом ние с правилата от учебника не можем да си обясним защо добрата фотография е добра фотография, значи този учебник е излишен. Няма нужда да казвам, че и щом не можем да си обясним, значи не можем и да направим фотография като на великите фотографи. Ще правим като снимчиците на автора на учебника – тук – щастие, там – нещастие, третинка – тук, третинка – там… Не че от учебник по хирургия се очаква човек да стане хирург като Пирогов, но поне да не му пада скалпела от ръцете по време на операция. Иначе е ясно, че неговите 20 минути за ампутация са непостижими.