Етикети

, ,

Има един човек, който ме критикува, че си режа кадрите. Или поне ме критикуваше до един момент. Не било по Картие-Бресон. Обаче има един малък проблем. Ако можех да бия два шамара на Оскар Барнак, не бих се поколебал. Защо е избрал пропорция 2 : 3, а не нещо по-рафинирано като 4 : 5 или 5 : 7? Да, зная, защото е бил техно-маниак и е искал да вкара максимален брой пиксели, макар и старовремски, в рамката. Това добре, обаче аз какво да правя?

И ще ви кажа. Режа смело и безотговорно. И то по следната съвсем проста, но и частично безотговорна причина – любимото ми съотношение е 5 : 7 (така наречената сребърна пропорция, моля, обърнете внимание), Оскар Барнак  виновен си …

Ние няма как да променяме пропорцията на негатива в зависимост от нашите желания, но и не виждам смисъл да си купувам фотоапарати с конкретно съотношение на страните на негатива, само за да мога да се тупам в гърдите, че не съм бил отрязал нищо от негатива. Доста често 2 : 3 ми идва прекалено дълго. Квадратът е особен, не бих могъл да снимам само в квадрат, признавам. И така.

С дигиталните фотоапарати няма кахър. Избираш си пропорция и снимаш „без да режеш“.  Идеята за „нерязането“ е по-скоро да визуализираш кадъра в желаната пропорция преди да си написнал спусъка. Защото опитът показва, че картечните изстрели с надеждата после да прекадрирам читавото фотките, не се увенчават с успех. Увенчават се, но с неуспех. Цял венец съм си изплел.

С други думи – режа, но отговорно. Просто споделям какви рамки съм си поставил сам на себе си, защото без рамки няма свобода. Излезте и снимайте с идеята, че после ще режете фриволно и произволно. Гарантирам ви провал. В кърпа вързан. И аз съм правил така, макар и поради заблуда от страна на един приятел. Той един ден ми видя снимките и хвана две картончета и започна да ги върти насам-натам. Аз много се изненадах, а той ми обясни, че така се вижда по-добре кадъра. Това се наричало „отсечка“. Днес му викаме „кроп“. До какво да се отреже. Конкретно е прав за дадените снимки, понеже имаше какво да се реже, но в дълготраен аспект трябваше да ми каже да се науча да кадрирам. Но  първо е композицията, после е кадрирането. Може да имаш чудна композиция и да кадрираш с пропуск. Но няма добро кадриране с кофти композиция. Така че всякакви упражнения по рязане без упражнения по композиция са забавни.

При снимане преценявам пропорцията. Ако мога да получа резултат без да режа, оставям така нещата. Ако сцената е по-компактна и се налага да се реже, предпочитам да режа симетрично от двете страни, ако кадърът е хоризонтален и да режа от горе за вертикален кадър /понеже иначе трябва да завъртя фотоапарата надолу, заради предния план, който обикновено не виси във въздуха/. По късата страна гледам да не режа. Единствено изключение са случаите, когато се налага, поради физическа невъзможност да се приближа достатъчно – било ограничаващото фокусно разстояние за конкретния обектив или наличие непреодолимо препятствие.

Това е добра отправна точка.