Етикети

, , ,

Просто си мисля. Пред клавиатурата. Зная. Неведнъж съм споделял с вас, че слабо ме интересува фотографията от типа „мин-вдиг-щрак“, както казва Ичиконти. Фото-документалисти един вид. Видях гъбка, снимах гъбка. Друго си е да й кажеш – гъбке, гъбке, ей сега ще те набера, каква си ми хубава, а тя да ти каже – о, аз ще те набера, имам безплатни минути. Разбира се, това не означава, че щом аз не се вълнувам, трябва и другите да не се вълнуват. Но се чудя.

Чудя се защо хората смятат, че един кадър е толкова по-хубав, колкото по-непознато е мястото, което е снимано? Защо всички искат да отидат до Виетнам или Куба, за да направят снимките на своя живот? Най-малкото ние там сме като пришити с бели конци, не сме част от средата. Минаваме като туристи. То и за какви ли други можем да минем с неадекватното си спрямо средата поведение? С бежовите панталони и белите ризи и бежова шапка. Да, ще кажете, че има хора психолози. Но само помислете колко сме далечни ние на едни австрийци, с които живеем на едни хиляда километра едни от други, та какво остава за паралел между Куба и Австрия, например. Те словаците граничат с Австрия и въпреки това остават неразбрани от гордите собственици на два бели камъка, Виена Иншурънс Груп и на Моцарт топките. Или ще кажете – ей, пишлеме, ти какво искаш да им разбират, ние нима разбираме гърци, турци и румънци? Та и те така – унгарците са поробители, а австрийците – неблагодарници, щото все пак словаците са построили Виена. Изненадах ви, нали? Ами работниците по строежите са били словаци. Друг е въпроса, че според мен строителите са ония с моливите и хартия в ръка. Пък те надали са били словаци.

Виждали ли сте кадрите на Анри Картие-Бресон от Румъния?

Вероятно и това е мода, като всичко останало. Модерно е да пътуваш и да имаш снимки, каквито другите нямат. А може и обратното – модерно е да пътуваш и да имаш снимки, като на всички останали. Модерно е да съм различен, като всеки един от вас. Но времето минава и снимките се трупат. И аз, като Сюзан Зонтаг ще кажа – и като че ли вече всяко екзотично място е било заснето, с което се отнема и от неговата екзотичност. Всичките ми приятели вече са били в Куба. Преди две години в един конкурс на Лайка три от общо 10 наградени кадъра бяха от Куба, това съм ви го казвал, а Куба е с площта на България – просто едни 110 хил кв.км, не се пада 30% от територията на света, че да кажем – напълно нормално е това.

Вече не е модерно да снимаш сополиви циганчета, сбръчкани баби и скачащи булки. Скоро няма да е модерно и да снимаш балерини с чадър в дъжда на трамвайните релси. Още малко инциденти със замазани модели да има и снимането по релсите на влака няма да е модерно. Както и да снимаш обикновени хора, които просто вървят. Примерно – в гръб. Да, голото тяло ще остане актуално. Полуголото – също. Имам известни подозрения, че светът не е оцелял, защото се е смял, а поради друга причина… Още преди сто години е било пълно със снимки на девойки по бели нощници, които гледат със замечтан поглед някъде в гората, нагазили в някой вир, с частично паднала рокля. Или частично повдигната, че да не се мокри. Изкуство. Информираме се. Опознаваме света. Признавам, че просто ми иде да напиша един манифест към производителите на платове да не произвеждат бял плат повече, че ми е втръснало от такава директна непорочност и фейщина по горите и ливадите.

Колко трудно е да направиш изложба в София със снимки от София? Да ви кажа – не съм пробвал. Особено ако са кадри от градската среда. Но се чудя кой би проявил интерес да види града си изтипосан на кадро? Сивите и еднообразни, до болка познати улици? Но не звучи примамливо като „Непознатата Африка“ или „Тайнственият Тибет“. Ние себе си не познаваме. Но е по-лесно да не познаваме Тибет, отколкото да не познаваме себе си. А и някакси вдъхва респект.

Едно време ми се чудеха на акъла и желанието да направя изложба със снимки от Братислава в Братислава. Сега трупам някакви снимки от София, чудя се, нужно ли е да отида до Херкулесовите стълбове, за да направя изложба там със снимките от тук, а тук да направя изложба със снимките от там? Нали трябва да излезем от кутията, да мислим извън нея, само че си давам сметка, някои хора приемат излизането доста буквално.