Етикети

Днес си вървя из един областен град и гледам чудна родна картинка – всичко е ресторанти, кафенета. И съвсем естествено е пълно с туристи, които гладно гледат къде да седнат и да положат морни дупета. Обаче… къде ни отива културата? Изобщо обществото накъде върви? Към това вечер да се квасим с по три бутилки евтино вино и да казваме, че сме естети?

Имам предвид онази, другата култура, не тази на футболистите или на анонимните алкохолици. Защото напоследък стана модно да се нарича култура липсата на култура. И тук се сещам за онзи доктор хонорис кауза, който по-добре борави с левия си крак, отколкото с пространството между ушите си.

Не мога да кажа, че умението да си пълниш стомаха с храна посредством вилица и нож, може да се нарече култура. Защото отсъствието на нож и вилица също е култура, или поне така биха се изразили колегите от Уганда, които едно време ни бяха на гости в Братислава. Ние сме заляти от гурме културата. И за съжаление, освен нея, нищо друго май не остана от културата. Прав е дядо ни Радой да го е страх не от министъра на културата, а от културата на министъра : )

Как така? Ами ходя с фотоапарат в ръка цял ден днес от сутринта. Но там, където има някакъв дух, из центъра, първият етаж на всички сгради е опорочен от мириса на мазно, ресторанти. Туристи. Хора с ранички на гърбовете, шапки и фотоапарати в ръцете.

Няма магазини за шапки, железарии, стъкларски магазини, магазини за детски играчки, няма нищо, което да привлече нетуристическото население на града, за да може човек да попадне в ситуация, която да разказва история, да създаде един фотоетюд или нещо друго. Има ресторанти. И толкова. Трагедия…