Етикети

, ,

 

Попадна ми преди време един фотоалбум, изготвен от професор Румен Георгиев-Рум. И сега бих желал да споделя с вас някои от кадрите в него, които ми направиха особено впечатление. Иначе аз не съм особено подготвен да говоря за професора, но да кажем, че малкото, което зная, ще го споделя с вас.
2015-02-08-0478

Професор по кино, не по фотография, но то и в онези години не е имало висше фотографско образование в България. Повечето фотографи завършват техникум и след това изготвят портфолио, с което кандидатстват за звание „фотограф-художник“, което им дава право да получават заплата на висшист.

2015-02-08-0480

Заплата на висшист, не знания за висше образование, това дава дипломата, обърнете внимание. Но нека не се разсейваме излишно. И професор Рум е от малкото фотографи в България, които се опитват да излязат извън шаблона на средното образование.

2015-02-08-0477

Все пак един техникум не подготвя фотографи, моите уважения, но там целите са да се осигурят кадри за технически грамотно боравене с фотографска апаратура. Пропаганда /или реклама, както му викаме днес/.

2015-02-08-0476

Кадрите, които ви показвам, са снимани на цветен кинонегатив с малкоформатен фотоапарат /най-вероятно Зоркий/. Професорът е имал и Лайка, но е предпочитал Зоркия. И е предпочитал да не „реже“. Кадрите са копирани цели, без отсечки.

2015-02-08-0475

Цели кадри, по подобие на дядо Анри, с когото професор Рум е поддържал кореспонденция – веднъж годишно са си изпращали един на друг и по един албум с техни фотографии.

2015-02-08-0474

А също така и липса на всякакъв ретуш. Един вид сурови, автентични, негримирани кадри. Така си мисля. Един вид уникалност и индивидуалност дори в прашинките на фотографиите.

2015-02-08-0473Това ме кара да си мисля, че Професора е искал да посочи един път отвъд техническата стерилност, празнота, по свой начин да сподели с нас гледната си точка.

2015-02-08-0470

В никакъв случай не желая да правя анализ на тема „авторът е искал да каже“, тъй като звучи достатъчно смешно. А вероятно дори и повече. Кадрите говорят сами за себе си.

2015-02-08-0469

Тъй като албумът е изготвен от фотохартия, на която са копирани кадрите и после е рязана и лепена, сметнах, че сканирането на албума може да му се отрази тежко и затова преснимах с телефона някои от кадрите, колкото да може човек да добие представа.

2015-02-08-0468

Изготвянето на такъв албум е голяма играчка. Дори не се опитвам да разбера как е направен. На един лист са копирани по два кадъра, които после заедно са проявявани. Никакво кривене или разместване не се допускат, че после ще стоят накриво кадрите, като се изреже хартията в нужния формат.

2015-02-08-0467

Това са сцени от обикновения, неподправения живот… както го е чувствал професор Рум. Изкуство, което изразява.

2015-02-08-0472

А не изкуство, което да „показва“. Още повече – да показва „реалността“. Няма реалност. Нима монографията на Жеко Василев „България“ показва реалността? Не.

2015-02-08-0471Монографията му изразява единствено неговата лична гледна точка като човек и автор на включените в нея фотографии. Толкова. Но това е така с всяко едно изкуство. То и затова е изкуство.