Етикети

, , , ,

Стерео фотографията е нещо интересно на пръв поглед. И на втори. Обаче днес е един хубав ден за българската декорация и мисля добре да ви декорирам : )

Знаете какво е триизмерно кино /или както му казваме на български 3D cinema/. Има два филма, които се прожектират заедно – единият филм за лявото око, другият – за дясното око. Нещо подобно е триизмерната фотография. Но при нея вариациите са повече.

Има триизмерни фотоапарати, които създават едновременно по две позитивни изображения, като обективите са разположени на известно разстояние един от друг, разстояние, което е еквивалентно на средното разстояние между очите. По-долу виждате един средноформатен фотоапарат Ролайфлекс. Гледа се през горния обектив /фотоапаратът е с модерния за времето си шахтов визьор/, а се снима през долните два обектива. Виждате, че има зъбчатки, чрез които горният обектив се свързва с долните два. И когато през горния обектив виждаме, че обектът е на фокус, това автоматично означава, че на фокус ще бъде и финалното изображение. Чудо. Създават се две изображения с размер 56х56 мм, които се прожектират на стената, използвайки два диапроектора /а може и специален двуобективен диапроектор/ или се гледат, поставени в стереоскоп.

rollei stereo
Самият стереоскоп представлява нещо като бинокъл и аз наскоро имах смелостта да си купя цели два такива уреда, с надеждата поне единият от тях да става за нещо. Единият стереоскоп е български, другият – руски. И двата са с идентично качество на изработката. Придружени са от малка колекция стерео диапозитиви от Плевенската панорама и от Ленинград. За съжаление нивото на изработка е незадоволително.

Български и руски стереоскоп, придружени от малка колекция стерео диапозитиви.

Български и руски стереоскоп, придружени от малка колекция стерео диапозитиви.

И въпреки, че тези два стереоскопа са твърде посредствени, за да ми свършат каквато и да била работа, с интерес разгледах диапозитивите. Останах силно изненадан от авторовото решение да не включва преден план в повечето от тях /а както знаем, най-силно изразен стерео ефект се наблюдава в интервала от 3 до 5 метра/ – типичен пример е снимка на един от главните площади в Санкт-Петербург – снимано е от единия край, а в другия край има дворец. На площада няма никой, няма нищо, което да формира преден или среден план. А дворецът е на около 50 до 100 метра и изглежда плосък. С други думи, дори стереоскопите да бяха прекрасни като изработка, не би бил видим стерео ефекта в подбраните кадри, поради несъответствие между авторовия избор и изискванията на технологията. Това важи и за българските диапозитиви – с още по-голяма сила – там дори има снимани сцени от Плевенската панорама /тоест преснимани са части от рисунките, които и без това от двуизмерни няма как да станат триизмерни/ като в предния план е включена част от окопите, но е снимано с дългофокусен обектив, което мачка допълнително перспективата.

Стереоскоп с диапозитив в него, гледан на обратно /светлината влиза през окулярите, където трябва да са очите ни, а ние гледаме през матовото стъкло, откъдето трябва да влиза светлината/.

Стереоскоп с диапозитив в него, гледан на обратно /светлината влиза през окулярите, където трябва да са очите ни, а ние гледаме през матовото стъкло, откъдето трябва да влиза светлината/.

Днес има и дигитални фотоапарати, които правят триизмерни снимки /примерно едно фуджи за 160 евро в амазон/. И не само това – екранчето им е специално /лентикуларно/, което позволява да гледате триизмерни изображения без очила. При желание човек може да си купи допълнително един такъв лентикуларен екран с размер А4, който да използва за разглеждане на триизмерните си снимки. Един приятел ми вика да не съм се кахърял – до пет години можело да имаме триизмерна функция на телефоните си плюс някаква първоначална версия на прожектора на R2D2 от Междузвездни войни : ) при натиск от клиентите, естествено. Че тия клиенти не знаят и те какво искат. Оказва се, че бизнесът на производителите на мобилни телефони зависи от едно модулче, което струва 5 долара – модулчето на предната камера. Ако бяха по-хитри, щяха просто да разменят модулчето на предната и задната камера – така човек ще може да си прави селфи 8 мегапиксела, а като иска да снима нещо друго – два мегапиксела са напълно достатъчни. С такива клиенти аз бих очаквал скоро и някой друг да фалира.

3D фотоапарат

дигитален стерео фотоапарат

Остана да ме попитате дали бих се занимавал със стерео фотография. Не бих. Прекалено много технически параметри трябва да бъдат покрити, за да може да изглежда добре една триизмерна фотография. И в блъсканицата с техническите изисквания, внушението и посланието /а не дай си боже да има и авторова идея/ остават на заден план. Такава една фотография ще е носител повече на техническото, отколкото на нещо друго. Естествено, това е само моята гледна точка и то само към този момент. Утре може да съм на друг акъл : )