Етикети

, , , , ,

 Хората по света измират от глад и от бомби, аз съм тръгнал за фотографията да се тръшкам. Простете, но ще се потръшкам малко, още повече, че в събота ще се проведат поредните Севлиевски фотографски срещи и трябва да влизам във форма.

Напоследък посещавам различни изложби, които се обявяват за фотографски. Но с изненада установявам, че фотографското в случая се заключава до използването на фотографски способ за получаването на изображенията, а те самите нямат стойност като фотографии – било защото представляват различни интерактивни форми на дигитално изкуство или пък са замислени в тоналността на модерната концептуална фотография, която не отричам цялостно, но съгласете се, че три сини точки на бял лист могат да минат за „автопортрет“ единствено и само ако прекараме този „автопортрет“ през линията на концептуалната фотография. Дядо ми Атже или дори и другите ми дядовци – Андре, Анри и Робер – биха се смяли от сърце на претенцията, че това е фотографско изкуство или поне фотографски образ. Принтерски истории. Или труд и творчество с пергел.

Естествено, веднага можете да ме контрирате, че светът се развива. Абсолютно сте прави. Тука дълго се борих с една гнида, пардон, книга, на Петер Гаймер – „Теория на фотографията“ – и вътре имаше теория, че … фотографията съществува от около двадесет-тридесет години. Тя е била открита от Дагер през 1839 година, но тогава само е изобретена, без да е ясно за какво може да се използва, каква е нейната употреба… и чак в края на 70-е години фотографите се научили да използват фотографията. И, естествено, аз няма как да се съглася с тези думи, защото любимите ми дядовци, за които нямам съмнения, че са правили фотография, влизат в категорията на „незнаещите“ за какво служи фотографията, тъй като те приключват активната си кариера по-рано. Част от тях са и покойници към споменатия момент.

Има и друга теория, че фотографията не е открита от фотографите, а от обществото. Обществото е изискало от фотографите да открият фотографския способ, за да бъде той в нужда на това общество. Хитро, само че не ми стана ясно кои са били тогава онези фотографи и как може да съществува фотограф, преди да е открита фотографията??? Така, като навързани думички, даже бих казал, че звучи поетично – обществото било изискало да се измисли фотографски способ… в такъв случай и айфонът е измислен от обществото… само не ми е ясно как това общество изисква стоки, от които то не се нуждае към момента на самото откритие? Виждате, че гениалните изобретения не са онези, от които обществото има нужда. Това са онези стоки и услуги, за които няма търсене, няма пазар, но се създават стоки и услуги, които създават този пазар.

Преди откриването на моменталната фотография от Едуин Ланд не е имало нужда от моментална фотография. Никой не си е представял, че е нужно подобно нещо, но то възниква и Полароид се превръщат в емблема – нещо като телефоните с отхапаната ябълка в тези дни. Преди тяхното създаване не е имало нужда от подобен вид телефони, но с появата им се появява и пазара.

Нека се върнем на фотографските теории… дори съществува теория, че фотографията не съществува. В този момент реших, че няма смисъл да чета докрай книгата на Гаймер, защото подобен подход не ми е от полза. Ако фотографията не съществува, тогава и критиците на фотографията не съществуват, защото няма как да критикуваш нещо, което не съществува. А в такъв случай и самата авторка на горната теория не съществува, понеже тя се явява фото-критик. Книгата не съществува, а с това и самия аз не съществувам.

Във Франция бях срещал термина „дигиграфия“, с който французите обозначаваха този вид изображения, при които фотографският метод е използван само като плацдарм за изстрелване на междуконтинентални ракети. Всичко останало, надграждането над фотографския образ, излизаше, според техните представи, от рамките на класическата фотография /и тук може би няма нужда да споменавам, че фотографията се дели на филмова и дигитална единствено като технология, но не и като цел, задачи, използвани изразни средства, послание, внушение, идея, и т.н./.