Етикети

, ,

Анри Картие-Бресон е икона. Идол. Най-добрия фотограф на всички времена. Даже не една фирма за фотографско оборудване използва неговото име, за да си продава днес фотографската техника: „този фотоапарат ще изкара Картие-Бресон от вас“ /както се пее в една реклама на Фуджифилм/… И въпреки този ореол, този идол, който днес е създаден около „дядо ни Анри“, малко са хората, които наистина смятат, че този човек наистина е създал стойностна фотография. Парадокс? Не. В никакъв случай. Защото той е идол, не е човек.

Човеците са … хора като всички нас. Със своите силни и слаби страни. Героите нямат слаби страни, нямат недостатъци. Те просто съществуват, за да бъдат велики и да служат на учителите по история, да има с какво да се пълнят учебниците. Ние можем ли да се сравняваме с тях? В никакъв случай. Ние сме прости хора, с нашите дребни и простовати проблеми. И по-скоро приличаме на деца с биберони в устата, отколкото на възрастни хора на техния фон.

Идолизирането и героизирането създават представата, че обикновените хора се раждат и живеят обикновени. На тях не им съответстват героични чувства, мисли или постъпки, героични дела. И по този начин изчезва естествения стремеж на хората да се развиват, защото каквото и да правят, те са обикновени, посредствени.

Нямам представа защо има хора, които искат /а може би и обичат/ да мислят полярно – с героите от едната страна и с всички останали от другата страна. Така е лесно, да. Създава се структура, има организация. Хората обичат нещата да влизат в рамки, да има категории и етикети. Тази изкуствена дистанция само ни пречи да „се учим“ от героите. Защото няма връзка между нас.

И тук предлагам да извършите един завой. Създайте я тази връзка. Запознайте се детайлно с биографията на някои от хората, на които се възхищавате. Мислете критично /в смисъл анализирайте информацията/. Отсейте мненията от фактите. На базата на фактите си създайте работна хипотеза за характера на тези хора. След това класифицирайте мненията въз основа на глобалната представа, която създават – и след това разсъждавайте за личността на хората, които са дали тези мнения. Искате ли пример? Веднага : )

Анри Картие-Бресон казва за себе си, че е много емоционален, че за него целият свят може да влезе в един миг, че е динамичен човек. Това е едната страна на медала, когато човек успява да постигне целите си. Но какво би било поведението на човек, ако е динамичен и много емоционален, но не успява да постигне целите си?. Неудачник? Да. Скандалджия? Да. Или ще залита по разврата? Вие изберете.

Какво означава да живееш с човек, който е много изпълнителен и организиран? Че каквото каже, че каквото реши да прави, ще стане. Това е едната страна на медала. Тези хора са „точни“ и можеш да разчиташ на тях. А какво ще кажем за същия този човек, ако не сме съгласни с негово решение, с негово действие, ако този човек осъществява своите намерения против нашата воля и желание? Че е безпардонен, че е като танк – безскрупулен и жесток. А човекът е един и същ, разликата е само в нашата нагласа, в нашата представа за събитията, свързани с него. Ще кажете, че този човек ако не чува чуждо мнение, той е жесток. Но я си представете един организиран и подреден човек, който е наясно какво и защо прави, дали ще се вслушва в съветите на някого, който се е оставил вятъра да го вее на бял кон? Ако вие сте белия кон – добре, но ако сте този, който се вее на белия кон… какво ще кажете? Така че с нашите коментари за определени хора ние също показваме и какви сме ние самите. Не би могло да бъде по друг начин. Всичко около нас е едно отражение на нас самите или на представата, която имаме ние за нас самите /или сме имали за нас самите преди време/.

Какво ще видим в даден човек, не зависи само от човека, зависи и от нас, зависи от това ние с какви „очи“ го гледаме. Поглеждайки с различни очи, ние ще виждаме различни хора. Остава сами да си изберем какво искаме да видим, да научим или да преживеем.