Етикети

, ,

И сега се сещам за един „похват“, използван доста напоследък от кого ли не – изкуственото винетиране в стил „Ломографска визия“. Някои биха казали, че това е начин за „подчертаване“ и „създаване на акцент“. Уважавам правото им на мнение, но по този начин тези хора де факто и де юре заявяват, че не знаят какво е композиция, и че не знаят за какво служи, защото ако знаеха, нямаше да си съсипват кадрите с почерняне по краищата с цел „приковаване на окото към важното място“. Това е ролята на композицията, това е нейната фукция – чрез създаване на определени отношения между предметите и обектите в кадъра да „опитоми“ окото и да го „плъзне“ по повърхността на кадъра. Композицията е онова нещо, което би накарало един верижен трактор да танцува върху леда на замръзнало езеро, нищо повече. Нищо повече, но достатъчно само по себе си.

Хората са свободни в техния избор, те сами заявяват в прав текст какви са техните възможности и аз напълно се съгласявам с тях по този въпрос, но помислете сами – ако един начинаещ любител фотограф реши да използва винетирането като средство за подчертаване на сюжетно важния център в кадъра си, това ще го накара да се придържа към определен тип кадриране, на което винетирането да се отразява благотворно (да, има един частен случай, при който винетирането е от плюс), но ще го лиши от възможността да се научи да използва геометрията в кадрите си, а геометрията е фундамент на композицията, както профилактиката е фундамент на здравеопазването : )

Съвсем друг е случаят, когато човек вече има представа от това какво е композицията и използва винетирането съзнателно. И тук някой би възкликнал – ама аз съм от тези, които съзнателно използват винетирането. Да ви кажа, че досега съм видял само един фотограф, който да използва винетирането като изразно средство и да го прави добре. Обаче аз съм много далече от неговото ниво и затова не се хващам да ви давам съвети за това кога да го използвате. Който може, да го пита него директно. Фотографът се казва Йожен Атже.

Убих хората с винетирането с правата лопата, моля да бъда извинен за причиненото неудобство, както стана модерно да се казва, но предпочитам да заявя гледната си точка директно.  Възможно е да се окаже, че съм бил от полза на начинаещите, които биха могли да попаднат в едно дълбоко блато, направо тресавище и да са им необходими години, докато успеят да изплуват. А също от полза и за онези, които вече са нагазили в блатото и се чудят защо няма пъстърви, а само жаби. Да живее Атже! Шапки долу!