Етикети

, , , ,

Преди няколко дни си дадох сметка, че в този блог не съм писал нищо за това как мерят фотоапаратите светлината. А светлината, поне според едни приятели, е най-трудното нещо във фотографията : ) Шегувам се, според мен има и по-трудни неща, фотографията не е техническо изкуство и не всеки с фотоапарат е фотограф. В последно време се получи една ерозия на фотографската професия, някои вестници уволниха щатните си фоторепортери и връчиха на журналистите по един фотоапарат в ръка, както и всеки от нас има по една фотокамера на телефона си, което подсилва внушението, че фотографията е лесна, достъпна. Дали внушение, дали илюзия, това вие преценете сами, аз сега ще пиша за това как виждат фотоапаратите светлината.

Да започнем с „имало едно време“, защото историята е дълга. Имало едно време един фотограф, който написал, че най-добри резултати се получават, когато се мери по сенките, а се проявява по светлините. Този фотограф е живял преди 100 години и написал една книжка по въпроса, на която попаднал Ансел Адамс, един от фотографите, които участват в клуб F64, но и един от бащите на черно-бялата фотография, създал стройна система за  това как да се възпроизвежда сивия полутон. Като измерваме светлината в сенките, ние обезпечаваме наличието на детайл в тях. Но за да не изпуснем светлините и да не се получат просто едни бели полета, контролираме проявяването и в момента, в който негативът е достигнал нормална оптическа плътност, прекратяваме проявяването. Днес почти никой не проявява по този начин, защото и самото правило е формулирано в едни години, когато проявителите не са можели да дават добра разработка в сенките, но принципите са същите, затова ви обяснявам как е било, за да разберете как е днес.

Ansel and Immogen

Ансел Адамс се усмихва под строгия поглед на баба ни Имоген Кънингам. Сладури.

Ансел Адамс разделя сивите полутонове на групи в зависимост от полутона им – черно без детайл, по-светло черно без детайл, тъмно сиво, сиво, светло сиво, бяло с детайл и бяло без детайл. Това е „Зоновата система“. Ето как изглежда тя:

Зоновата система на Ансел Адамс. Обърнете специално внимание на зона V.

Зоновата система на Ансел Адамс. Обърнете специално внимание на зона V.

Какво виждаме в горната таблица? Виждаме 11 зони. В първите две и в последните две зони няма запазен детайл. И някакси странно зона V е с по-големи размери от останалите. Защо? Защото е ключова. Тя представлява 18% сиво и светломерите на нашите фотоапарати са настроени да възприемат отразената светлина като отразена от предмет с нюанс, отговарящ на 18% сиво и чак тогава да измерят интензитета на тази светлина, за да предложат на фотографа комбинация от бленда и скорост, които наричаме експонация. Какво ни грее това?

Грее ни. Ако снимаме портрет на мъж в тъмни дрехи на тъмен фон, фотоапаратът ще се обърка, защото той никога не знае ние какво снимаме. Фотокамерата има режим на работа – знае, че трябва да гледа на света като на сива карта с 18% сиво. Сивите предмети с нюанс на сивото 18% отразяват определено количество светлина, по-тъмните от тях предмети ще отразяват по-малко светлина, а по-светлите – повече. Затова фотоапаратът ще се обърка при снимане на мъж в тъмни дрехи на тъмен фон – ще помисли, че е много по-тъмно, отколкото е в действителност, защото ще се отразява много малко от попадналата светлина (в сравнение с 18% сиво). Така също ако снимате жена в бели дрехи на светъл фон, отразената светлина като процент от падащата светлина ще е много повече, отколкото е при сюжет с тон 18% на сивото и така светломерът отново ще е в грешка – ще режи, че е по-светло, отколкото е реално и дрехите на жената ще изглеждат доста по-тъмни от реалното. В единия случай мъжът ще е на сив фон вместо на черен, в другия случай жената ще е на сив фон вместо на бял. Ужас, другарки и другари! Но какъв ти тук ужас, той пеел човекът, а вие можете да си спестите мъките като измерите светлината, която се отразява от … едно сиво картонче с полутон 18% сиво. Фотоапаратът ви знае как да интерпретира информацията, която получава, а вие ще получите мъж на черен фон или жена на бял фон. Такива картончета се продават по фотомагазините, примерно магазин Фотопланет. Не ви юркам да си купувате такова картонче, просто ви показвам информативно, да си имате представа, че такива неща съществуват, не си измислям и не ви баламосвам. Как да работим с картонче? Давате го на мъжа с тъмните дрехи да го държи с две ръце и измервате експонацията по картончето. Виждате показанията на фотоапарата и с тези показания за бленда и скорост снимате, като му казвате да махне картончето, освен ако не желаете да го направите герой в кадъра.

А как да работим без картонче?

Включвате фотоапарата си в режим на централно-утежнено мерене и си харесвате някой елемент от кадъра, който тонално да наподобява 18% сиво. Измервате светлината, фотоапаратът изчислява нужната скорост при зададената бленда (аз предпочитам режим на приоритетна бленда), заключвате експонацията (това обикновено става като задържите спусъка на половина, а често тази функция е изнесена на допълнителен бутон, обозначен като AEL) и кадрирате. Това е. В този случай вие ще сте сигурни, че фотоапаратът вярно е интерпретирал светлинната ситуация.

Ако ние решим да направим няколко снимки на това сиво картонче при различна експонация, ще получим зоните на Ансел Адамс – при нормална експонация (според светломера на фотоапарата), ще се получи зона V. Ако недоекспонираме с 1 бленда (дали ще затворим блендата или ще вдигнем скоростта е все едно, така е като израз), ще получим зона ІV. Недоекспониране с 2 бленди ще ни закара в зона ІІІ, с три бленди – в зона ІІ. И така нататък. Аналогична е историята с преекспонирането – ако преекспонираме с 1 бленда, ще се озовем в зона VІ, с две бленди – в зона VІІ и така нататък. Снимайки само стандартното сиво картонче.

Това отваря темата за избор на сюжет, който да бъде подходящо осветен – така, че най-тъмните му части да не излизат от зоната, в която ще имаме тъмно сиво с детайл и най-светлите му части не излизат от зоната на светло сиво със запазен детайл. Или с други думи – както казва Картие-Бресон в едно интервю – Свобода, ама свобода има, когато има рамки, в които да влезе човек. Така и ние знаем, че възможностите на техниката по отношение на визуализирането на тъмните и светлите участъци в една сцена, са ограничени.

За обработката на изображенията след като напуснат фотоапарата и се озоват в компютъра, ще пиша по-нататък.