Етикети

, , , ,

Днес ми попадна една книга на английски език, озаглавена „Семиотика на фотографията“ на Гьоран Зонесон от 1989 година, която прелистих набързо. Някъде към 90-а страница е отделено място на Анри Картие-Бресон и на две негови фотографии. Направен е задълбочен (предполагам) анализ на тези две фотографии и нещата са сведени почти до ниво молекули. Линии, тонове, планове, сюжет… Така че, разгледайте, вижте, прочетете. Може да се зачудите от какъв зор е било нужно да се разнищват тези две фотографии до ниво молекули, а в същото време има „макро-пропуски“ – от сорта на „Какво има в тази фотография?“, „Защо е интересна?“, „Какво виждаме в тази фотография?“ … или викате – абе, кой се интересува от тези неща? Гледай си водещите линии и прави анализ на разпределението на тъмните и светлите петна, на полутона, на геометрията и това е. Фотографията е съвкупност от елементи. Както омлетът е съвкупност от яйца. Това е. Формалният анализ му е майката – тук чертичка, там власинка и лека по лека – хоп – картина. 

Преди време гледах филми с Андре Кертес, Картие-Бресон и Робер Дуано, в които те самите разлистваха свои фотографии и казваха по няколко думи. Чукнете в ютуб, тези филми ги трият непрекъснато, заради авторските права, но няма страшно, пак ги качват. И тези няколко думи, които те споделят, или движенията, които правят с пръст, поглеждайки кадъра, ми се струват по-ценни от детайлните анализи на професорите от университета. Едните снимат, а другите ни обясняват какво било да снимаш. Това е едно обобщение. Моля господата теоретици да не скачат. Смисъл от тяхната работа има. Не там, където е поставен фокуса днес – да издават разработките си в специализирани издания, четени само и единствено от техни колеги (признайте си, госпожи и господа, какъв е смисълът един изкуствовед да чете какво е писал друг изкуствовед!?), а да пишат на език, който е разбираем за самите фотографи, да създават „фотографски четива“. Защо да се лишавате от аудитория!? Искате ли пример? Ето – давам – пример е самият Анри Картие-Бресон, който пише няколко реда за фотографията – „Окото на Разума„. Достатъчно добре написано, че да можем да възприемем идеите в текста. Мисията – изпълнена. Ако желаете, можете да прочетете няколко пъти текста. Това би ви било само от полза. Един вид „златен стандарт“. Един от най-добрите фотографи пише за това, в което е най-добър – за фотографията. Слагам думите му до фотографията му – формират едно неделимо цяло. Няма лъжа, няма измама.

Уважавам теорията. Но лично за себе си (не ме укорявайте, все пак това е само Моята Гледна Точка, вижте какво пише най-горе, ако сте забравили) аз съм решил фотографията да бъде практическо занимание, а не теоретично. Няма как да се занимавам и на двата фронта. С удоволствие говоря за фотографията, но не мога да не снимам. Иначе както говоря, мога и да не говоря. Там е лесно (срам ме е, току-що закопах изкуствоведите).

Фотографията е занимание на „мига“. Приказките идват след това.