Етикети

, , , ,

Очакване? – Изисквания, които си поставяме предварително. Разочарования? – Когато тези явно високи очаквания не стават реалност. Очарования? – Когато реалността поднася по-високи резултати от нашите очаквания. Майтап? Ще се окаже, че разочарованията и очарованията са просто наша субективна преценка на ставащото около нас. И колко ние ще се очароваме или разочароваме зависи не от това какво се случва, а от това ние какво сме си навили, че трябва да се случи. Оттук тръгва още един лайтмотив – сравняванията – аз се сравнявам с този, онзи го сравнявам с онези, тази не е като онази и така нататък. Никой не е като другия. Дядо Алберт е казал, че не можем да съдим за достойнствата на една риба по нейната способност да катери дървета. И тук възниква въпросът за образованието, защото на ученици и студенти се дават унифицирани тестове и въпроси, това е като на горските животни да им дадем задача да се покатерят на най-високото дърво… ами елените ще получат слаби оценки, цафки, както им казвахме като ученици. И понеже образованието ни е такова, че непрекъснато се налага да се сравняваме с другите, ние продължаваме да се сравняваме с останалите и извън училище. На това му се казва автоматизъм. А в резултат на сравненията, ние формираме свои очаквания, които, за съжаление, често са прекалено високи, защото сравнявайки, ние допускаме грешка. И всички резултати, произтичащи в резултат на сравнението, са грешни.

Аз се подпрях на авторитета на Алберт Айнщайн малко по-горе, но де факто и де юре няма смисъл от цитиране на мисли от известни личности, защото важното в случая е ние доколко имаме мозък между ушите, а не просто конец, който да ги придържа да не падат. Алберт Айнщайн можеше и да не е известен физик, мисълта му да не е известна, да не се цитира от хората и въпреки това тя щеше да бъде пак толкова ценна, колкото е и днес.

Защо пиша това? Заради авторитетите. Не е удачно да си създаваме авторитети, защото това отново ще породи разочарования в нас по различни поводи. А разочарованията са свързани с реалността, с формирането на една реална представа (малко изхвърчах като комета в пространството с тази реална представа, формирана от живи хора тук на Земята, но да предположим за момент, че е възможно да се доближим до една такава представа, нещо като да разработим модел на сферичен кон във вакуум). И понеже това е блог за фотография, нека завием в посока фотография…

Знаете ги обективите Ноктилукс 1:0.95 / 50 мм с цена 9 000 евро. Страшни обективи. Но аз бях разочарован от снимките, които видях в интернет, правени с този обектив. Прегледах и галерията във Фликр. Знаете ли защо? Защото повечето хора, които са си купили този обектив, са решили да снимат предимно на отворена бленда и предимно нощно време на ниски скорости (фотоапаратът се клати). И в резултат – почти няма снимки с фокус, правени с този обектив. Повечето кадри изглеждат като снимани с някой случаен фотоапарат, а не с техника от най-висок клас. И в един такъв случай, аз бих се разочаровал. Обаче то няма какво да се разочаровам, вие чудеса ли очаквате? Бленда 0.95 …!? Скорост на снимане 1/8 сек. от ръка на обекти, които се движат!? И за това удоволствие да получаваме бозави снимки да сме дали 13 хил евро поне (щото този обектив иска и тяло, на което да бъде закачено). Не критикувам хората, не ме разбирайте погрешно, аз просто илюстрирам защо  аз бих се разочаровал в тази ситуация. Бих поставил нарастващи очаквания към обективите, които очаквания биха били пропорционални на тяхната цена. Което е смешно един вид, защото снимките в крайна сметка биха били еднакви, тъй като все аз ще съм ги правил и купувайки си най-евтиния обектив от серията, аз бих бил … очарован, а купувайки си най-скъпия обектив, аз бих се разочаровал. Ако гледам резултатите. А ако съм си навил на пръста, че от това по-добро няма, тогава пък аз съм едно зомби, на което някой му е продупчил главичката както се дупчат яйца по Великден и ми е изпил ума…

Тази песен толкова съм я гледал – а и не само – и лично преживявал – да си купиш нов, по-скъп фотоапарат, да снимаш и като си видиш снимките, да се разочароваш, понеже си си купил двойно по-скъп (и хубав) фотоапарат, а снимките са съвсем малко по-хубави. Как да станат по-хубави отведнъж? Нали все един и същ човек ги прави?

Миналата седмица изцъках един филм с Вилия, вече сте прочели в блога. Не се разочаровах от резултатите, защото нямах абсолютно никакви очаквания. Дори не бях сигурен дали фотоапаратът работи. Резултатите добри ли са? Добри са. Може ли повече? Не зная. Трябва ли да се напъна да изкарам поооо-високи резултати с тази Вилия? Не. Ако снимам отново с нея, аз отново ще изляза без никакви очаквания, защото не мога да обвържа моя емоционален статус с една кутия, изготвена от преработени умрели динозаври.

Едно време мислех да си купя Polaroid 600 SE (или както галено го наричат GOOSE вместо 600SE, понеже си е като гъска тромав), за да снимам улицата. Познайте дали щях да се разочаровам, хаха!? Да изляза на улицата с фотоапарат, който моментално ще ме превърне в атракция за минувачите, а за любителите-фотографи – в желана мишена, нещо средно между експонат от Британския музей и жив самурай, а аз да се чувствам като Медведев, който споделя, че обичал уличната фотография, но по разбираеми причини не можел да си позволи да излезе и да снима. Но да оставим това настрана, бих могъл и да съм дискретен, подозирам. Обаче килограмите не бих могъл да скрия и тежестта на огромното тяло щеше да ме откаже от разходките по улиците. А аз щях да се разочаровам, че не мога да снимам. Verdad?

Фотографията не е възникнала вчера, а ние не сме първите фотографи, че да откриваме топлата вода. Зад нас има векове изкуство и над сто и петдесет години фотография.