Етикети

, , ,

Вчера в темата за смисъла на техническите ревюта драснах два реда за това да си ползваме главите и да анализираме информацията. Сега се сещам за още един майтап, свързан с Минокса, който си взех наскоро. Един пич го беше сложил в списъка си с Топ 10 на фотоапаратите, които за нищо не стават. Аз само ще кажа, че Минокс 35 е произвеждан между 1975 год. и 2004 год. и ако не ставаше за нищо, нямаше да го произвеждат толкова дълго. Ама стига с тия Минокси.

Днес темата е за ръчните настройки. Или поне това, което е останало от тях в дигиталната ера : ) Щото нали знаете, всеки, ако ще и сапунерка (фотоапарат компактен клас) да си купува, пита: „А има ли ръчни настройки?“. Нека видим, обаче, какви са тези ръчни настройки при сапунерките и имат ли те почва у нас?

1. ръчен фокус – при сапунерките това вероятно става с влизане в меню и избиране на ръчен фокус и после връткане на едно търкалце насам-натам и взиране в екранчето дали се е фокусирало. Аз охлюви не снимам, така че нямам представа, може и да е от полза за някого. В този случай по-важно ми се струва да се научим да работим с автофокуса. Така или иначе този фотоапарат е оптимизиран за това, не за ръчен фокус. Дори на Фуджи Х100 ръчния фокус е просто заигравка с потребителите, които искат да въртят търкалетата. Защото прецизно можете да фокусирате ръчно с обективи за ръчно фокусиране и ако имате хубав телеметър или вградена призма с растер или клин. А като имате един автофокусен обектив (а за да му е бърз автофокуса, това означава, че обективът е със скъсен ход и оттук – неподходящ за ръчно фокусиране, че ръцете не могат така точно да мърдат милиметър по милиметър) и един екран – нищо над възможностите на автофокуса няма да сътворите. Ако не снимате на бленди под 2.8, можете спокойно да използвате централната автофокусна точка, да фокусирате с полунатиснат спусък и после да прекадрирате без да отпускате спусъка (ако фотоапаратът ви има тази функция). Така снимах в продължение на повече от 1 година и нямам никакви оплаквания. Фотоапаратът го знаете, Pentax Zoom 90 WR.

2. ръчен избор на бленда – при сапунерките (тоест малките матрици) бленда 2.8 е с размер на бленда 8 при фотоапарат с кадър 24х36 мм (или така наречения „малък формат“ на френски или „фул фрейм“ на български). На един обектив с фокусно разстояние 24 мм бленда 8 е … точно 3 мм (какъв заговор, 24 : 8 = 3!). На един обектив с фокусно разстояние 9 мм бленда 2.8 също е 3 мм (вадете калкулаторите, че е някаква гадна дроб!). И следователно при сапунерката още при бленда 2.8 всичко ще ви е на фокус. А сега кажете, от какъв зор да затварям още блендата? За да ми яде дифракцията от детайла, дето и без това ми бяга? Така или иначе ако ползвате бленда с размер под 3 мм, рискувате снимката да стане „мазна“ – фокусът нещо да се притъпи, тоест да станете жертва на дифракцията.

3. ръчен избор на скорост – ето това ме шашка най-много. Чета вчера в блога на единия от героите, които споменах и стигнах до момента, в който пише, че снима с Лайка М9 и мери с външен светломер. За незапознатите, Лайка М9 с обектив струва около 15 хил долара. Вътре е пълна с електроника от висок клас. И не се сещам с какво електрониката вътре ще отстъпва на електрониката на външен светломер за 150-200 евро? Още повече, че идеята на този фотоапарат е да се ползва на улицата, не в студио и бързината на реакциите е от съществено значение. Ама то всеки луд с номера си, явно. Тоя същия господин даже беше обяснил как да ползваме правилото на око да си нагласяме експозицията (съвкупността от бленда и скорост, които определят колко светлина ще влезе при матрицата). Хубава работа? 15 хиляди долара и накрая – метод на око (известен като „Метод на Нагласьов“)? Вътре мравки ли се разхождат из това парче фрезован месинг? Особено с днешната супер прецизна дигитална техника. Едно време не са имали друго. Снимали са с филми с дебели емулсии (които са били доста непретенциозни откъм точно експониране, но пък с други минуси) и са въртели търкалетата…

Ако снимате спорт, изберете подходяща скорост в режим с приоритетна скорост (Тv) – примерно 1/1000 сек. Но ако сте като мен (трътливи мързеланковци), сложете си една бленда (режим Av) и нека фотоапаратът да смята скоростта. За формат 24х36 мм използвам бленда 8, бленда 11, бленда 5.6 и много рядко бленда 4. За формат 18х24 мм бих ползвал бленда 5.6, бленда 8 и бленда 4. За дребните формати бих ползвал дори бленда 2.8 за снимане на улицата. Толкова за блендите.

Слагате фотоапарата в режим централна автофокусна точка и централно утежнено мерене (тоест меренето е в центъра). Изберете къде искате да ви бъде фокуса и поставете централната точка там. Натиснете спусъка до половината и така фотоапаратът ще фокусира и ще изчисли необходимата скорост (вие сте задали блендата, тя не подлежи на коментар) – и без да пускате спусъка кадрирате както желаете и натискате до край. Натискайте внимателно, че да не се разклати фотоапарата.

Това е.

Всичко друго ми се чини ала-бала!? (= усещам известно преекспониране от страна на някои автори по този въпрос).