Етикети

,

Знаете коя е Сюзан Зонтаг. Една дама, родена на 16 януари 1933 година в Ню Йорк, която във фотографските среди е известна със своите есета върху фотографията. Иначе по света е известна и с много други работи, които обаче за мен не представляват интерес. Защо ви пиша това? Защото преди малко повече от година мислех да драсна два-три реда за Сюзан Зонтаг, но се отказах. Днес отново събрах смелост. И то смелостта ми бе вдъхната от две невероятни дами изкуствоведки.

За кого пише Зонтаг? За фотографите? За обикновените хора? За критиците? И какво пише Зонтаг? Споделя опит? Анализира определени автори? Анализира как естетиката се е променяла под влияние на историческия контекст?

Много се чудя, но ето какво смятам (и тук вероятно ще има подскочили).

Сюзан Зонтаг е седнала един хубав слънчев ден и се е чудела какво да прави. Може малко да й е било скучно. Извадила е пишещата машина и се е огледала какво има на масата. Видяла е фотоапарат (останал от някой младеж от предната нощ) и е седнала да пише за фотографията. Да, да, убих я с правата лопата, зная. Поглеждала е към фотоапарата и е пишела.

За коя фотография пише Зонтаг? Аз чета и не мога да си представя конкретен автор, конкретна фотография, конкретен жанр, стил, който да отговаря на написаното. С други думи – тя пише за фотографията, но като имагинерно понятие – ей така, по принцип. А за тези два века не се е появил автор, който да прави фотографията, за която говори Зонтаг. Тя е седнала и си е представяла някакви фотографии. Но тя не познава фотографските процеси и самата тя не е фотограф. Малко се получава като да хвана моята котка и да я накарам да пише за зеления боб и ползата от нископротеиновата диета. Това, че не познава фотографските процеси става ясно много бързо. Не ми трябваше много време, за да го разбера това. Но към тази тема ще се върна по-късно.

За кого пише Зонтаг? За обикновените хора – да добият представа какво е фотографията? Не мисля. Езикът й е сложен и напудрен – все едно е писала за другите изкуствоведи. Един изкуствовед пише за друг изкуствовед. Никаква полза. Другия изкуствовед или ще ги знае нещата и няма да има нужда да ги чете, или няма да се вълнува от тематиката и няма да седне да чете драсканиците. Освен това обикновените хора няма да добият представа за това какво е фотографията от думите на Зонтаг, защото тя такава фотография не съществува. Зонтаг ни споделя нейната въображаема представа, но без да е хвърлила един поглед върху малко фотографии, за да сравни дали нейната представа съвпада с реалността. И понеже фотографията, която тя дискутира, не съществува, то нейните есета нямат стойност и за фотографите. С нищо не могат да се ползват. Така тя се превръща в една авторка за елита (понеже никой не си признава, че не я разбира или че тя е писала небивалици), а дискусиите на тема „Чел ли е Гого Лозанов Сюзан Зонтаг?“ – се превръщат в радост за ухото.

Защо фотографията, за която пише Зонтаг не съществува? Ами представете си някакви категории – любителска фотография на ниво семеен албум, представете си професионалисти, които снимат реклами и мода, натюрморти, репортажни фотографи, фотографи сюрреалисти, абстракционисти, пикторалисти, пейзажисти, каквито се сетите. Седнете да четете и се опитайте да си представите някакъв конкретен жанр, стил, течение. Няма да можете. Защото тя пише обобщаващо – за всичко едновременно. Но те различните неща взаимно се изключват и така се поражда едно противоречие. Тя пише, че фотографията е лека, бърза и създава един евтин краен резултат. Коя фотография? Портретната? Знаете, че портретите често ги тонират с паладиево-платинени соли, на фона на които любимия ми златен тонер е просто някакви стотинки. Ансел Адамс е казал, че ако за една година човек създаде дванадесет хубави фотографии, годината е била успешна. Ансел Адамс, не Сюзан Зонтаг. И щом той казва, че е успех, значи не е като всеки напън да ражда фотография. Аведон пък казва, че ако един фотограф има десет хубави фотографии, значи той е име във фотографията. А Ансел Адамс и Ричард Аведон са от хората, които създават фотографията. Те не говорят за нея, те я правят. За евтиния аспект на фотографията се сещам за една случка, за която говори Анри Картие-Бресон. Една вечер бил останал без лев в джоба си и нямало какво да яде. А тъкмо си бил купил филми. И погледнал филмите и казал – „Ех, Анри, сега филми ли ще вечеряш?“. Ще кажете – ми шашкънин е бил, затова е нямал пари. Добре, че Дуано също споделя как си е броял позите на филмите, че да не се излагаме да казваме като Сюзан Зонтаг.

Тя също така говори за това как за времето от 1839 година досега всичко изглежда да е било фотографирано („The inventory started in 1839 and since then just about everything has been photographed, or so it seems.“). Знаете ли, аз тук подскачам. Нима фотографията е изкуство за НЕЩОТО? Някаква проста, директна визуализация на предмети!? Какво биха казали моите любими дядовци, които непрекъснато ви навирам в очите? Да не би аз да излизам по улиците, за да снимам разни нещЯ? Сток фотограф?

И още … „To photograph is to appropriate the thing photographed. It means putting oneself into a certain relation to the world that feels like knowledge – and, therefore, like power.“ Чудя се защо говори отново за НЕЩО, а не за НЯКОЙ? Сещам се за портрета на Чарли Чаплин на Ричард Аведон. Как думите на Зонтаг ги виждате в този пример? Как ги виждате фотографиите на Бресон, Кертес, Дуано в този контекст? Познание – Сила? Отношение към света? Не успях да разбера как така от Познанието произтече Силата? Нещо като Божията Маса по Божието Ускорение на квадрат? Да ни е жива и здрава!

Ако ме попитат какво е да фотографирам, то бих казал, че това е да запечатам един миг от една реалност, която съществува само в моите очи. Това е.