Това журналистите са добри хора. Питат те разни работи по улицата, после взимат, изрязват каквото си казал, махат въпросите и само пускат това, което им върши работа според сценария – един вид те питат, докато не кажеш репликата, която им трябва за илюстрация – но без да става ясно тези твои думи в отговор на какъв конкретен въпрос са. Сладури.

Спряха ме преди няколко дни от телевизията и една журналистка ми вика: „От БНТ сме. Би ли ни отговорил на няколко въпроса? Ти какво учиш?“

Аз й казах, че имам докторат по физиология. И тя веднага изстреля: „А какви са проблемите на българското образование?“. Подозирам, че въпросите й може би не бяха напълно генерирани в резултат на мозъчна активност.

Проблеми? Ами хората са проблемите. Без хора няма проблеми. Обаче не го казах. Казах, че имало една бездна между академичните знания, които се придобиват в университетите и изискванията на пазара на труда.

И разни други неща си говорихме, все като за хора с намален умствен потенциал.

Ето и какво оставиха от нашия разговор – Над 70 хиляди са безработните младежи