Етикети

Телемедицината като допълнение към класическата медицина, в която пациентът е пациент сам на себе си, оборудван с множество уреди, които висят по него. Уредите изпращат данни към телеметричния диагностичен център, дежурният лекар отчита резултатите, поставя диагноза, променя терапията на нацията и така нататък. Естествено, всички тези услуги ще бъдат платени, понеже за тях ще отговарят истински лекари. Въпросът може да бъде решен лесно с финансиране от здравните каси, но това е по-скоро въпрос технически, отколкото медицински.

А иначе за микроелектродите и датчиците на уредите за телеметрично измерване  – както дойде – ще използват такива материали, че в крайна сметка да може да се изкарат повече пари. Днес електродите, които се имплантират, издържат 2 седмици в човешкото тяло. След това организмът ги огражда със съединителна тъкан и те спират да отчитат вярно, или пък ги разяжда (нали има напрежение, значи имаме електролиза).

В момента има глюкомери, които са айфон съвместими – мериш си кръвната захар и показанията ти излизат на глюкомера. Остава този смартфон да изпраща данните към диагностичния център.

Вчера бях на една научна сбирка на кафе в една библиотека. И бяха поканили моя шеф с останалите шефове по проекта. Много интересни въпроси задаваха хората, част от които – пациенти (диабетици). Когато разбраха, че става дума за биосензор, при който клетките генерират сигнала, по който ще се определи дозата на инсулина, веднага попитаха дали не може да бъде използвана някоя тяхна все още здрава клетка, вместо да им слагат изкуствени. И като разбраха, че това технически и физиологично е невъзможно, веднага попитаха – а какви ще са тези клетки? От труп, генетично-модифицирани или от животни? И като че ли малко се шокираха. Ами то и аз бих се шокирал, да си призная, да ми поставят капсула в тялото, в която има клетки от мишка или пък от друг умрял човек.

Аз почнах пак за краставицата. Но това е заболяване, за което се харчат 20% от националния бюджет на САЩ за здравеопазване, затова толкова ви надувам главите. В Европа положението е по-спокойно, харчат се само едни 10% от парите, като например във Франция 1/4 от възрастните хора получават инсулин. А почнеш ли инсулина, няма спиране. Там вече се включва ролята на инсулина и като автокринен и паракринен регулатор на активността на бета и алфа клетките на Лангерхансовите острови и това довежда до каскада от нежелани процеси.

И тук ние имаме гениалната идея да изкарваме пари от хората като „бекграунд приложение“, което тихичко клюкари пациентите. Някакво абонаментче, а съм сигурен, че прегледите ще останат, няма да има отлив от тях. Цялата тази комерсиализация просто ме отблъсква. А ви е ясно, че данние озоват ли се в интернет, ще решат да направят аутсорсинг на медицинската услуга и отчитането на резултатите да се прави от лекари в Индия, да речем, които си живеят тихо и кротко там и следят пациентите и само в случай на нужда се обаждат на френските колеги (а това може и да е платформа за известия – с епикриза и анамнеза) и чак тогава те да се задействат…

Наскоро на един приятел, който живее в Париж, му се развалил хладилника. Обадил се на фирмата и си говорил с един човек, който почнал да му дава акъл кое да провери, кое да пипне и тн. И моя приятел го попитал – Извинете, господине, вие къде се намирате? – В Алжир. – А имате ли хладилник? – Не, нямам хладилник. – Тогава защо си мислите, че аз ще тръгна да си ремонтирам сам хладилника по вашите указания!? – Ами аз имам листовката за „помогни си сам“ и ви инструктирам по нея, аз съм достатъчно квалифициран. – хахаха.

Ето, стигнахме дотам човек, който няма хладилник да дава акъл на човек, който има. Не, не ми се вярва това да е бил хладилен техник от Алжир, който няма хладилник.

Като бях студент, имахме един странен даскал, дето все ни говореше за телеметрията и как това е истинската медицина (е, аз съм и ветеринарен лекар, не забравяйте) – защото животните като видят бялата престилка и каквото и да им има, спират да проявяват признаците и прегледът се опорочава. Вижда кравата престилката и изведнъж спира да кашля. Излиза докторът от обора и тя започва моменталически с кашлянето. И така с телеметрични средства лекарят може да избегне стресирането на животните и да бъде спокоен, че няма лъжа, няма измама. Или пък както често се случва – да ти измери пулса и да види, че е учестен. Ми учестен е, вълнуваш се. Хаха. Аз винаги усещам, че много се вълнувам като ми правят каквото и да е докторите. Даже наскоро бях на един преглед и докторицата ми вика – айде, ще мерим кръвното. И аз й казах – госпожо, кръвното ми ще излезе с 10 милиметра над нормалното, което сам си меря, защото се вълнувам. И тя ми вика – ей, а колко ти излиза в домашни условия? – Казах й. – И тя се плесна и вика – ама си бетон арме!

После тръгнахме да си говорим за профилактиката и превенцията на хроничните заболявания и тя ми вика – абе, тия моите тука, викам им – стига с тоя Макдоналдс, яжте зеленчуци, плодове, аман от пица и хамбургери с кола. И те викат – аааа, вкусно ни е!!! И една сутрин се събуждат я с диабет, я с остеопороза, я с нещо друго и идват и плачат…

А в идеята за телеметрията има и малко ин силико моделиране – нещо като „обосновано врачуване“ – машинката ще знае какви са параметрите на пациента и при поемане на определен медикамент, ще предвижда как ще се изменят параметрите му – и ако е допусната грешка, ще известява диагностичния център. На таково предвиждане ще се базират и биосензорите (а защо само биосензорите, и останалите сензори също).

Разработени са модели на изкуствени органи (ин силико моделиране) въз основа на клинични данни от хиляди пациенти – ние правим симулации на ядрени взривове, какво остана за симулация на дадено заболяване? Ей го, сега за последно четох за изкуствена невронна мрежа от 60 хиляди неврона, обработвана от някакъв супер мощен компютър на АйБиЕм. 60 хиляди неврона си е една петриева паничка с рехава невронна култура, разположена на площ от 1 квадратен сантиметър. Нищо работа. Но един ден резултатите ще са по-мощни : )

Идеята е да се предлагат пакетни услуги – както в мобилните услуги – гласови услуги плюс интернет, така и в медицинските – на определени нива. Едните ще бъдат покривани от здравните каси (че да можем да цоцаме пари от тях), а нататък ще се покриват от пациентите (че да можем допълнително да забогатеем).

Ами то недостигът на органи е огромен. Просто хората, които са решили да живеят както им дойде и после да разчитат на трансплантация нарастнаха много. Ето, например, за една трансплантация на панкреас (а често се прави заедно с бъбречна трансплантация) или пък само трансплантация на островчетата на Лангерханс (просто различни школи и техники) – са необходими 3-ма или 4-ма донори за 1 трансплантация. Само с 1 донор не става.

Ама това е за тези, които са се хванали на въдицата и искат да живеят вечно.

Аз надали бих се съгласил да ме трансплантират до последно, само и само да мога да живуркам и да гълтам хапчета всяка сутрин… големия кеф да пиеш хапчета за закуска, нема що.

Какво може да се направи? Много. Ако хората се информират навреме и не се поддадат на глупостите, то няма нужда да обяснявам, че ако няма хора, които да се хващат на въдицата, няма да има и въдичари. Ето, преди години мобилните оператори лансираха видео разговорите от телефона на многократно по-висока тарифа. И после отчетоха, че хората не били харесали видеото. Предпочитали да се чуват, само аудио, да използват телефона по класическия начин със звук. И направиха извода, че няма смисъл. Няма смисъл, ама на тази цена. Иначе аз вече не се сещам за хора, които като си звънят по скайпа или по фейсбука да не си включват видеото и да се гледат. Че даже конферентни разговори така си правят. Да отидем и да им кажем, че нямало смисъл?

Тия всичките неща са като анализа на моята шефка, дето беше казала – Антонеей, на младите хора не им се занимава с наука, нямат желание да се развиват!!!

Е, реално на младите хора не им се завира при феодални старци за 280 лв заплата в София. Така навремето една моя колежка беше ходила да пита за кредитна карта и банкерката й казала, че трябва да има 300 лв на месец, за да може да й издадат карта. И моята колежка попитала – Ама чисто ли? – И банкерката почнала да се смее.

Никак не е смешно, другарки и другари! На ноооож!!!

Какво не прави едно кафе с хората… Отивам на дивана.