Етикети

, , ,

Този следобед нещо се разрових във википедията, от нездраво женско любопитство…

Счита се, че затлъстяването е предпоставка за различни заболявания, особено за диабет тип 2, сънна апнея, рак, остеоартрит, хипертония и атеросклероза.
Затлъстяването се причинява от комбинация от алиментарно прехранване, липса на физическа активност, генетична предразположеност, ендокринни смущения, лекарства и психологични проблеми. Последните проблеми се потвърждават с наблюдението, че някои дебели хора консумират ограничено количество храна и в същото време увеличават своето тегло.
Знаем, че е важен хранителният режим, да намалим некачествените въглехидрати /по-правилно би било или карбохидрати или въглеводи, но не комбинация от латински и славянски – както и обратната комбинация – карбоводи – също звучи глупаво/, в някои случаи, знаете, се пристъпва до хирургическа намеса – поставяне на пръстен, който ограничава силно възможностите за преяждане.

До тук нищо интересно, затова карам накратно…

Лептин и грелин са два хормона с пептидна природа, за които се смята, че влияят на апетита.
Грелинът е първият кандидат за „хормон на глада“. Синтезира се от клетките на стомашната лигавица в дънната част на стомаха. Неговата концентрация е висока преди хранене /създава чувство на глад/. При поемане на достатъчно храна, неговите нива спадат и човек усеща ситост.
Този хормон е тясно свързан с инсулиновата секреция, както и с волт-зависимите калиеви канали, които са отговорни индиректно за инсулиновата секреция. Но нека не се разсейвам, а карам по текста на википедия…
Лептинът се синтезира от клетките на мастната тъкан, контролира апетита – колкото повече е мастната тъкан в един организъм, толкова повече лептин се образува – който се явява „хормон на отслабването“ – има създадени мишки, при които този хормон не се образува и те затлъстяват неимоверно много.
Всъщност, бихме били в грешка да мислим, че ако инжектираме лептин на дебеланчовците, те ще отслабнат – понеже те са развили резистентност на действието му – и самите те имат високи дози на лептин в организма си. Но има и такива, които се повлияват положително от такава терапия.

Лептинът и грелинът влияят и на мозъка – влияят на хипоталамуса, структура на мозъка, която отговаря за хранителния режим и количеството на поетата храна, както и за енергийния баланс.
В САЩ се харчат между 40 млрд долара годишно и 100 млрд долара годишно за лекарствени средства, намаляващи теглото, като за 1998 година точните цифри са 78.5 млрд или 9.1% от разходите за здравеопазване.
Със своите 9.1% затлъстяването се нарежда в ТОП 5. (частичен източник)

Малко индиректна е връзката между затлъстяването и растежния хормон…обаче само на пръв поглед…

Растежният хормон е пептид, който стимулира растежа, клетъчното „възпроизвеждане“ и регенериране при животни и човек. Секретира се от предния дял на хипофизата, от соматотрофните клетки и се нарича соматотропин. Съществува и соматропин, който представлява рекомбинантен хормон.
Предписва се от лекарите при деца и възрастни – при недостиг.
Дотук нищо интересно.
Ролята му на анаболен агент /кара организмът да трупа маса/ е намерила приложение при спортистите още преди 30 години – допинг. До преди 10 години тестовете не са можели да го хванат, хихи.
Намира приложение в скотовъдството – за по-висока ефективност в индустриалното животновъдство – в САЩ се използва бовинен соматотропин при млечни крави за увеличаване на млеконадоя. И тук една добра новина – разрешено е вече да се напише на етикета дали млякото е от крави, третирани с хормона, или – не.
Обаче аз се чудя едно нещо – нима няма връзка с „набъбналия“ размер на повечето американци!? Естествено, причините са много, но една малка причинка за тяхното здравословно състояние е и млякото, което консумират.
В по-горното мнение написах, че грелинът е хормонът на глада – но той активира едни рецептори, които са отговорни за секрецията на растежен хормон…който е отговорен за процесите на натрупване…и по-конкретно – увеличаване на мускулната маса, увеличаване на костната плътност, и други.
Наблюдавано е при пациенти, на които са им били назначени инжекции със соматотропин подуване на ставите, болки в ставите, различни симптоми, но и не на последно място – увеличен риск от … диабет!? Логично. И дори може да бъде етиологичен фактор за лимфома на Ходжкин.
И техническата подробност, че до скоро този хормон се е извличал от труповете на закланите животни, като зачестилите случаи на синдрома на Кройцфелд-Якобс са довели до разработването на синтетичен соматотропин.

Признавам, че трябва да проуча защо в Щатите е разрешено да се третират млечни крави, но не и да се третират говеда за месо с този хормон. Явно вторият вариант е доста по-зловреден!? Правени са опити да се убедят властите да разрешат употребата му при прасета, но неуспешни.
Това го написах, просто за да свържем нещата по оста „Ендокринна система – Затлъстяване – Нервна система“. (частичен източник)

Аз се разписах малко…
… продължавам с Грелин и неговият приятел Обестатин…
Грелинът е пептид, който се синтезира в стомаха, но и от епсилон-клетките на островите на Лангерханс /интересно, нали!?/
Грелинът е антипод на Лептина. И тук нищо ново, но ми е приятно да повтарям, барем запомня.
Грелинът участва в невротрофията, особено в хипокампуса /интересно, това е процес на възникване на диференцирани неврони от стволови клетки, хм!?/ и е отговорен за когнитивната адаптация към променящите се условия на околната среда, както е отговорен и за заучаването и паметта /тоест тука ни изброяват основните фукции на хипокампуса, или така наречения Амонов Рог, понеже приличал на рог от овен, а пък думата хипокампус означава морско конче, каква е тая блага тревица, дето са я пушили Камило Голджи и Сантиаго Кахал, не зная, ама аз кончета и рога не виждам!?/.
Грелинът оказва влияние върху чувството за ситост чрез въздействието си върху вагусовите аферентни влакна, които пропълзяват около стомаха, при което намалява тяхната сетивност и човек преяждаААА…
Интересно, че учените установили, че грелинът като попадне в амоновия рог и… човек запомня по-бързо и лесно!?
…и много важно… При недоспиване, знаете, се задейства плеяда от хормони, които правят организма на каша, но и концентрацията на грелин се увеличава и човек трупа килограми… дали грелинът води до недоспиване и затлъстяване или недоспиването води до затлъстяване… важното е, че са свързани.
Спете, за да сте слаби и хубави! Неслучайно народната мъдрост казва „Спи, детенце, да порастнеш!“ – аз бих добавил – да порастнеш здраво! Да, по време на сън се отделя соматотропин и децата растат.
Интересно проучване са направили Йълдъз и неговите сътрудници – установили са, че нивата на грелин нарастват от полунощ до зазоряване при слабите хора, което предполага нарушен циркаден ритъм при затлъстелите хора.
Капучо е открил връзка между недостатъчния сън и затлъстяването – чрез увеличаване на апетита на хормонална основа и намаляването на секрецията на лептин /ей, мазници, няма да спите, ами секретирайте!!! – това не беше към вас, а към клетките на мастната тъкан/.

И да си дойдем на думата за нервната система – Грелинът повишава нивата на допамин в мозъка /субстанция нигра/, а това е мястото в мозъка, където разрушаването на допаминовите неврони води до… Паркинсон!? То и затова лекарствата за паркинсоници съдържат допамин и после ходят като дрогирани, понеже то това нещо допаминът си е чиста дрога.


Тоест – стари и дебели – не само ще ни мъчи недоспиване, диабет, но поне няма да имаме паркинсон!
По въпроса за положителното влияние на грелин при паркинсоници, трябва да отбележа, че вероятно нещата не са решени еднозначно.

Обестатинът е хормон, който се секретира от клетките на стомаха и тънките черва. Отначало са го идентифицирали като аноректичен пептид, но впоследствие се оказало, че ефектът му върху консумацията на храна не е едностранчив .
Това, което ме изуми, беше, че се кодира от същия ген, който кодира грелинът… както се случва с глюкагонът и глюкагон-подобния пептид /тези две вещества имат антагонистичен ефект – единият гони глюкозата, другият я трупа, хаха – те се синтезират от един ген, полученият праглюкагон се цепи на две и се получават глюкагон и глюкагон-подобен пептид.
И тук така – имаме пептид, който се цепи на две и се получава грелин и обестатин. Въпросът – кой цепи веригата и кои са факторите, които регулират процеса – остава отворен.
Интересното в случая е, че се произвеждат от един ген два хормона с антагонистичен ефект!!!
И както виждате – това не е изолиран случай.

Въз основа на тази информация аз смея да твърдя, че… генетична детерминираност при затлъстяването не съществува.
Съществуват предразполагащи генетични фактори, които сами по себе си до затлъстяване не биха довели.
Условията на средата от ранна младост са тези, които моделират нашето поведение и нашето тяло.

Да, аз подкрепям теорията, че затлъстяването е в резултат от епигенетични взаимодействия.
С други думи, ако вашата баба е кюфте, майка ви е кюфте, то… ако вие копирате техните поведенчески и хранителни модели, може би ще сте кюфте, но ако се откъснете от родовата обремененост, то никой не може да дойде и да ви каже – трябва да си кюфте, щото роднините ти са такива!

Затова и при опити с мишки е установено, че премахването на гена, кодиращ грелин, не води до съществено отслабване, понеже се премахва и обестатинът…
Обестатинът е антагонист на хормона на растежа, също така, вече споменах – и на грелина. В резултат от неговото действие човек поема по-малко храна.

Много приказки, повечето само на хартия, но с важни изводи за човечеството : )

(частичен източник)