Етикети

, , ,

По въпроса с гликемичния индекс, има една графика, която изяснява доста неща и по една или друга причина си заслужава човек да й обърне внимание. Повтарям се, зная, но е приятно да повтарям, хем вие може да запомните, а пък аз – да разбера какво пиша : )

Публикувано изображение

Виждате, че при консумацията на храни с висок гликемичен индекс, нивото на кръвната захар се качва доста и доста бързо. Дотук добре. Следва една мощна секреция на инсулин /секрецията на инсулин е двуфазен процес – представете си как една клетка цял ден си синтезира разни мехурчета с инсулин и ги транспортира до мембраната си в очакване да получи сигнал да ги секретира. Те се натрупват около мембраната и дремуцат. По едно време глюкозата идва, влиза чрез глюкозните транспортери в бета-клетката на панкреаса, бута се в митохондриите, там се синтезира АТФ, който блокира АТФ-зависимите калиеви канали, клетката леко променя поляритета на своята мембрана, което е достатъчно за калциевите канали да достигнат точката си на активиране и се отварят. Навлиза като един хулиган калция и той от своя страна стартира секрецията на инсулин.
Представете си, че за един много кратък период от време тази малка бета клетка е в състояние да секретира огромно количество инсулин, понеже той вече е синтезиран и опакован в гранули, само е чакал за секретирането… след много кратък интеврал, инсулиновата секрация пада драстично почти до нивата си преди да се е появила глюкозата, понеже просто не остават инсулинови мехурчета в клетката около мембраната… и лека по лека, с течение на времето секрецията се ускорява, понеже клетката не е преставала да произвежда инсулин, той бавно си достига отново до мембраната и този път не се натрупва, а се секретира моментално./, последвана от една втора фаза, която е бавна. Дали първата фаза на инсулиновата секреция се регулира по различен начин от втората фаза на инсулиновата секреция, ще разберем в следващия епизод : )
Дотук добре. Нищо смислено.
Важното е, че след около час и половина след консумирането на храни с висок гликемичен индекс нивото на глюкоза в кръвта пада под физиологичната норма и човек започва да изпитва глАд и да иска да папка. А това, както виждате, е една преходна хипогликемия, предизвикана от високите нива на инсулин /схващате, че организмът се е подготвил за огромно количество глюкоза, съдейки по динамиката на нейното появяване, само дето той не схваща, че тя няма да е толкова много, колкото си я представя, просто влиза бързо и по много… и по този начин човек бавно, но сигурно трупа мазнини…
Кое би било важно в този случай – да знаем, че при консумацията на храни с висок индекс е хубаво да се залъжем с някоя глупост щом усетим първото огладняване, защото то е илюзорно и да се храним при усещане на второто огладняване. Това в случаите, че няма как да избегнем храните с висок гликемичен индекс.
Другият важен извод от графиката е, че при храните с нисък индекс липсва преходната хипогликемия, която ни кара да изпитваме едно илюзорно, но за съжаление силно реално чувство на глад. Там си огладняваме нормално.
Ето, една графика и човек като види две линии, може много неща да си обясни сам.
Да, наистина се оказва, че инсулинът реагира по един много интересен начин на глупавите храни, които консумираме. Няма лъжа, няма измама.

Темата е за затлъстяването и една много добра първа стъпка за онези, които са доста валчести по форма е да хрупнат по една соленка 20 мин преди хранене /да не вземете да засичате с часовник, ей!/ – колкото да им се притъпи усещането за нужда от огромни количества храна. И след това продължават да хрупат.
Нищо ново.
То и нищо ново не може да се напише по една толкова стара тема.
Понеже аз съм без спирачки като влизам в супермаркета гладен, установих, че много по-добре се отразява на здравословното състояние на банковата ми карта посещението, ако просто съм хрупнал нещо и очите ми спират да искат всичко и веднага!
Хихи.
Друг много хитър трик е да се ядат вкусни храни.
Примерно – да си хапна вкусни домати, от по-хубавите, но вкусни, понеже се получава така, че организмът се насища с положителни емоции от храненето и спира да яде. Ако ям от кофти доматите – дъфча, дъфффча – а то не домат – а макарон!
Този парадокс няма финансово измерение, понеже поне за себе си съм установил, че разликата в цената се компенсира от разликата в необходимото количество. А все пак нашите стомаси не са кофи за боклук.