Етикети

,

Моля, не стреляйте по фотографа, той толкова може!

Ще се опитам да драсна два реда за натюрморта и защо смятам, че си заслужава да бъде споменат, макар и бидейки един „изгубен“ жанр.

Не снимам натюрморти. Знаете ли защо? Не успях да разбера какъв е смисъла в това да подредиш някакви предмети, които си подхождат по обем и форма (а може и по цвят да си хармонират) на някаква маса, чекмедже, поднос, за да ги овековечиш в картина или фотография. Още повече, че в училище редовно ни караха да рисуваме вази с цветя или разни предмети. И така аз бях настроен негативно срещу натюрморта, докато един хубав слънчев ден (като за бленда 8, скорост 1/125 на 100 АСА филм) един мой приятел не ми прошепна, че то в натюрмортите имало алегория. Предметите имали скрито значение, тоест те се явявали символи на нещо.

За символизма в натюрмортите аз не мога да взема отношение, защото съм незапознат. Отварям напосоки и чета, че лилията символизирала чистотата, огледалото – душевната празнота, часовникът – мимолетния характер на земните удоволствия. И едно такова земно удоволствие са вещите около нас. Те са и причина за появата на натюрморта като жанр – през ХVІІ век Ниските земи произвеждали нови и нови стоки, които променяли холандското общество (повишава се нивото на урбанизация) … Откъде тръгнало всичко? Ами холандците изгонили католическата църква и махнали от църквите картинките на светци, светата майка и подобни, боядисали в бяло стените и решили да размишляват върху малотрайността на живота – и как човек не може да търси спасение в никоя земна наслада. Затова и натюрмортите от него време са и на религиозна тематика – гледаме натюрморт, а то вътре – религиозни „мотиви“.

Вълнувам се от символи, от алегории, метафори – и наистина с изненада разбирам, че натюрмортът бил жанр дълбок. Погрешно бях разбрал, че това бил жанр, при който просто подреждаме по един визуално естетически начин предмети, цветя, плодове и т.н., за да им се възхищаваме след това. С други думи – един вид форма без съдържание. Съдържанието винаги е едно, само опаковките са различни.

Едни художници рисували флорални мотиви, които поднасяли на културна публика, други предпочитали да рисуват лични вещи и предмети. И едните, и другите, се изразявали алегорично.

Холандците забогатявали (по време на Златния си век холандците се радват на най-високия стандарт в Европа по него време), станало модно да се рисуват луксозни стоки – китайски порцелан, венецианско стъкло, екзотични плодове, някои започнали да рисуват и отстрелян дивеч.

И така лека по лека натюрмортът се оформил като визуален жанр, който да буди наслада. Скритото значение на предметите и формите отстъпило пред директната визуализация с цел ментална консумация. Предполагам, че когато възникнала фотографията, натюрмортът вече е бил напълно лишен от скрития си смисъл. Опаковките възтържествували над съдържанието.

P.S. Ето какво са споделили с нас едни сладури на руски език: Ванитас – символика на натюрморта.

Ето и какво казва Wikipedia по въпроса. А ето и едни Бележки върху натюрморти на Хармен Стенвик. Писано по въпроса има много.