Етикети

,

Имало едно време две сестри от един красив северен град на име Познан. Те били високи, с дълга руса коса, с небесносини очи и въобще – красавици. Обаче като всички хора имали нужда от протеин. И затова решили да платят на ферма „Щастливо Прасе“ ООД – гр. Краков да им отгледа и угои две прасенца, че да могат да си блажат по Коледа. Не щеш ли, едното прасенце нещо не ядяло и не наддавало толкова, колкото другото, лакомото прасенце. А няма по-лошо нещо от това едно прасенце да не яде. Сестрата, чието прасенце не се угоявало, предложила на другата да си поделят по сестрински двете прасенца, така че за всяка да има по 50% от общата свинска маса (била математичка и обичала процентите). Но втората сестра била алчна за протеин и сланина и не се съгласила.
След два дни нейното лакомо прасенце умряло от болестта на лакомите прасенца.

И сега – това реалност ли е? Реалност е. Прасенцето умряло. От това по-голяма реалност – здраве му кажи. Но защо е тази драма? Поради алчност. Реалност е да споделиш това, което имаш, с другите. Но втората сестра си е представяла бидони с прашка шунка (нейна мечта – която трансформира в идея, в цял свят – свят на идеи, в случая – илюзии). Майтап? Идеалният свят за втората сестра е този, в който бидоните с шунка падат от небето. А това няма нищо общо с реалността.

Наскоро си мислих по въпроса за реалното и идеалното. И с изненада една сутрин научих (прочетох), че де факто и де юре идеалният свят е творение на човешката мисъл. Не си представям Бог да седне и да си представя един идеален свят. За него всичко е реално, постижимо. Дали Неговата Реалност е като нашата реалност, това е друг въпрос. Вероятно ние успяваме да видим толкова, колкото можем.
Пиша по този въпрос, понеже преди време водих бележки за света на сенките и сега виждам, че мога да променя едно изречение – Светът на сенките (и на илюзиите) е всъщност нашия свят. А светът, в който няма сенки е Реалния свят. Който ние отчасти виждаме, вперили поглед през призмата на собствените ни възприятия (и понеже сме и фотографи – и визьор!). И колкото по-прозрачни са нашите възприятия (и по-чист нашия визьор), толкова по-добре ще видим Реалността.
Светът на нашите илюзии … и Идеалният свят … били един и същ.