Етикети

,

Тази неделя я прекарах отново сред витрини и манекени. Не беше самоцел. Просто по улиците беше пълно с хора, които бяха излезли с едничката проста цел – да консумират. Едни пиеха кафе и се тъпчеха с кифлички, други консумираха с поглед девойките, които минаваха, трети мъкнеха тежки пазарски чанти и целия този шум и врява ме накараха да се обърна към моите  приятели. Може би си спомняте една предишна публикация за Манекените на Бордо,  която преведох на английски език и вероятно ще дописвам с времето, а преди няколко дни бях развълнуван да видя, че е преведена на руски език от една художничка, Мария Трудлер, която (подозирам) живее в България. Огромное спасибо, Мария!

Mannequin with birds

Знаете ли какво са нашите глави? Едни пощенски патици, които си обменят съобщения, идеи. Идва някоя патица, каца, стои и когато се роди някоя идея, тя литва по широкия свят да я предаде на „ятото“ и после да се върне пак при нас.

Mannequin Heads with Hats

Ние сме част от Цялото и ние сме самото Цяло – всеки един по отделно и всички заедно. Няма фрагменти. Ако някъде видите отрязани глави (откъснати идеи), то това означава, че някъде по света съществува същия брой тела без глави (хора без идеи). Тази неделя се запознах с три самотни дами без тела, които се опитваха да компенсират липсата на тела с модни аксесоари, все едно бихме могли да пропуснем да отбележим, че са само глави!? Те, естествено, нищо не казаха. Неизживяните идеи не говорят.

Mannequin Legs Stockings

Виждате ли я тази дама? Останали са й само крака. Няма идеи, няма сърце – едните два крака в чорапи са й останали само… колко такива дами срещам от другата страна на барикадата, наречена „витрина“! Смятат, че като си махнат главата и си изтръгнат сърцето, мъжете ще ги харесват повече… може би да? Да, ако мъжете на свой ред не са си изтръгнали всичко, освен най-важния орган – портфейла. И така може да нарисуваме една двойка в неделен ден – дамата – два крака с бяло чадърче, господинът – един проскубан портафел.

Stockings Mannequin

В съседство видях една друга дама, която бе решила да наблегне само на част от своите крака, като за подсилване на впечатленията бе добавила синя панделка. По една синя панделка на всеки крак, за да бъдат и двата крака еднакво сияйно-синьо красиви!

Mannequin Shop

Този път манекените ме изненадаха. Изненадаха ме със своята решимост да заявят своята позиция и да я отстояват – един младеж беше написал, че иска да е лято, а една дама питаше нещо за секса. Не е ли прекалено директно едно такова послание?

Mannequin Enough Sex

Може би дълго още щях да се чудя за посланията и тяхната форма, ако на една витрина не бях видях един стар приятел – татко Барба – Той се превърна в малко кафене със сервитьор самия себе си и ми поднесе едно кафе с лакомства. В главата ми се въртеше една мисъл, а той без да чака от мен въпрос, ми обясни защо и как така се получава, че толкова манекени са на парчета, а той – цял …

Barbapapa

Знаете ли защо макенените са избрали да се фрагментират? Заради възрастните хора, които разбират само от директни послания – каза той. Послания – атаки. Иначе хората не разбирали. Не усещали. Не виждали. И затова някои манекени избирали да се жертват. А той? Той бил цял, понеже децата нямали проблем да виждат цялото в многообразието на неговите части.