Етикети

, , , ,

Цианотипията е бабата на съвременните ксерокси (произведени обикновено от канон!). Открита е през 1842 година от Джон Хершел и в продължение на 100 години е била основен метод за копиране на чертежи, документи и прочие. През 1942 година се появява „белия печат“ (диазо печат), който я измества постепенно (цианотипията е известна и с името „син печат“).

В темата „История на фотографията“ споменах накратко за нея и братовчедите й аргиротипия, ван дайк, солен печат. В книжката на Янка Кюркчиева има описани две рецепти – едната хартия – „бяла със сини линии“, другата – „синя с бели линии“.  Нямам представа защо е разгледала цианотипията като щрихов метод за копиране на чертежи, а дума не е обелила, че е използван и във фотографията. И то в едни години, когато кажи-речи не е имало друго на разположение. С други думи – цианотипията е била основен метод за получаване на позитивни копия. И за да не се чудите къде сте виждали сини снимки наскоро, ще спомена, че в повечето случаи цианотипиите са били тонирани в черно или кафяво.

Ако желаете да си забъркате разтвор, са ви нужни два реактива – 8%-ов воден разтвор на червена кръвна сол и 20%-ов воден разтвор на зелен фериамониев цитрат (защото има и кафяв, който не ви препоръчвам да използвате, емулсията ще бъде много по-слабо чувствителна). Цитратът ще мухляса с времето, затова не си приготвяйте големи количества разтвор от него, червената кръвна сол няма грижи. След смесване на двата разтвора в съотношение 1 : 1 се изчакват два дни преди употреба (някои казват, че не чакали, други казват, че чувствителността била малко по-ниска в началото).

camera obscura 55 mm / 1 : 275
cyanotype 6X9 cm

Намирате си акварелна хартия (от магазин за художници – в София такъв магазин има на гърба на Софийския, а защо не и от Шипка 6, там е пълно с магазини, кадастрони всякакви има за 2-3 лв), като ви препоръчвам поне 240-грамова, най-добре 300-грамова хартия. На оскъдна светлина (едно време тази процедура се е извършвала на свещ) или пък на аладинов фенер нанасяте емулсията върху хартията. Може да използвате четка с мек косъм, може валяк, може да потапяте хартията във ванички, както си решите. Има хора, които искат да си личи, че емулсията е нанасяна с четка, аз пък обичам всичко да е намазано равномерно. Съхне на тъмно. И в рамките на 2-3 дни използвате, защото иначе ще се съсипе – ще й падне чувствителността и ще воалира.

И сега сигурно преди години бих написал – и сега отивате при стъклар и си поръчвате две стъкла с изгладени ръбове, които ще облепите с изолирбанд. И после тези стъкла ще трябва да ги притискате някак, те ще се разместват и  ако си купите шампанско, ще има шампанско и сълзи. Обаче днес има толкова и най-различни рамки за снимки, че една рамка би ви свършила повече от прекрасна работа – има едни, които притискат много добре гърба към стъклото и се разглобяват и сглобяват много лесно. С метални разпорки, които се захващат за рамката, а отзад подпират гърба. Идеални!

Експонацията я определете по метода проба-грешка. Преди години си бях купил фолио за шрайбпроектор за мастилено-струен принтер и си печатах негативи. Тези негативи са доста рехави, а и мастилото не блокира добре ултравиолетовата светлина. С тях 5-минутна експонация на слънце ми беше достатъчна. Дали бяха 5 минути или 10 минути, май ще ви излъжа. Нямам спомен. Ако работите с ултравиолетова лампа, ще ви се наложи да използвате по-дълги времена. Хубаво. Наливате си от шампанското и изтривате сълзите.

При филма нещата са по-различни. Аз бях останал с едно грешно впечатление едно време, понеже бях снимал на филми Фома 200, които обаче снимах като 200 АСА вместо като 125 АСА, колкото е реалната им чувствителност (много бос бях, не се смейте, възможно е и да съм допускал И грешка при меренето със светломера, знае ли човек?). Възможно е и да не съм спазил времето на обработка и филмите да са излезли допълнително недопроявени. И с такива крехки негативи на мен ми трябваше двойна експозиция спрямо принтираните негативи. А когато реших един ден да копирам от що-годе нормален негатив, реших, че емулсията нещо е дефектирала : ), понеже нищо не излезе. За нормална експонация със слаба лампа ви трябва 1 час. Имайте го предвид. Всъщност моята лампа не е толкова слаба, но я държа на разстояние, понеже има и инфрачервен модул, който много грее и опича негативите. А на слънце не мога да разчитам с тия облаци и важели през 20 минути. Ще се разровя и ще напиша допълнително тема само за осветлението. Защото тук пробите отнемат много време, хаби се много материал и осветлението трябва да бъде постоянно – иначе нямаме на какво да стъпим при определяне на правилната експозиция.

След експониране отваряте рамката, вадите хартията, миете във вода (използвайте щипки) и после опъвате на въженце да съхне. При изсъхване хартията не се огъва като фотографската баритна хартия, защото… сещате ли се защо? Няма емулсия! От двете страни е едно и също. Просто от едната страна има малко количество комплексно съединение, наречено „пруско синьо“.

И май това е цялата философия? Ще пиша допълнително за негатива, понеже възможностите за вмешателство са много малки. Ако е контрастен, ще имате само синьо и бяло, ако е преекспониран ще стане мазало, ако е изравнен, ще се видите в чудо. Може би леко недоекспониран не е зле, но това не мога още да го твърдя сериозно, не и докато не се уверя, че няма проблем за копирането на вариоконтрастна фотохартия. Това все пак е само въведение. Един вид – запознаване.

Химикали можете да си купите или от Жълтия магазин на ул. Акад. Георги Бончев, или от Теоком на бул. Климент Охридски (между ЛТУ и Околовръстното), или от Валерус.