Етикети

, ,

Вече съм писал по този въпрос, но тъй като блоговете са замислени като публични дневници, в които да се споделят различни неща, но не е помислено да ти показват мненията, по които е работено след време, сядам да допиша (или по-скоро редактирам) една предишна публикация, започвайки нова тема. Предишните публикации, на които стъпвам са: Какъв фотоапарат да избера?, Закупуването на фотоапарат и превръщането ни в собственик на фотоапарат, Манипулации и разочарования. Сега прочетох какво съм писал преди половин година и май има за допълване.
Много често чувам този въпрос около себе си от начинаещи – „Какъв фотоапарат да си взема?“. И нека да разгледам така нещата – във фотографията има два пътя. Единият е по линията на удовлетворението, а другият е по линията на неудовлетворението (вероятно има вече несъгласни с мен). Много хора си купуват следващия фотоапарат, защото старият ги ограничавал. Или пък просто не им харесвал. Или с други думи – чувствали се ограничени. Това е много често срещано явление. Дори аз съм си купил повечето фотоапарати по тази линия.
И има една друга линия, за чието съществуване научих наскоро…линията на удовлетворението. Харесва ти даден фотоапарат, взимаш, виждаш какви са неговите силни и слаби места, използваш силните и правиш снимки. Снимките те удовлетворяват и продължаваш да снимаш с него. Звучи просто, нали?
Освен това има една мисъл, която явно ще ми се превърне в рефрен, но много ми допадна – „Започни от там, където си. Използвай това, което имаш. Прави това, което можеш.“
Обърнато на фотографски език това би означавало да се огледаме и да видим дали няма някое фотоапаратче около нас, което да можем да ползваме (ако ще и временно) за старт. И естествено, никакво насилие. Напъните не раждат нищо. Не се стремете да правите велико изкуство. Няма такова.
Живеете в София? Мечтаете да отидете до Камбоджа, за да направите снимките на вашия живот? Е, знаете ли, той човек прави най-хубавите си снимки там, където живее. Защото познава мястото, познава светлината, познава ритъма на града, манталитета на хората, има представа какви биха били техните реакции на определени негови действия и прочие. Погледнете колко народ се изсипва в Куба със скъпа техника за по десетки хиляди, за да направят снимките на своя живот… да снимат хора, които живеят в стъкленица … кой ли не е ходил там вече? Следват страните от Индокитай, Индия и Африка. Дори птички да отидете да снимате до някой гьол, живеейки в района вие ще знаете езика, ще сте облечен с подходящо облекло и прочие – с други думи – нисък риск, нисък процент на изненади. Това не е никак за пренебрегване. Така че не съм съвсем убеден, че като отиде човек на място, където никога не е бил, ще направи снимки, каквито никога не е правил.
В по-горните теми съм писал много за прости фотоапаратчета, за къс варио обектив и още разни предложения към първия ви фотоапарат, обаче и това не е съвсем вярно. Съвсем вярно е, обаче, написаното да не се тормозите. Ако имате една Практика МТЛ5 у дома и четете, че най-добре да имате едно малко олимпусче мю и започнете да се тръшкате, ами недейте си го причинява. Вземете Практиката и снимайте. Или ако имате едно малко дигитално фотоапаратче и сте ограничени финансово (ако сте на 15 или 16 е много вероятно да нямате финанси никакви, макар че то зависи и от парите, ето 1000 евро са около 10 милиона гвинейски франка, които се побират в около два сака за фитнес), използвайте на първо време него.
Важно е да можем да анализираме резултатите си, не толкова да се самоизяждаме и критикуваме, че снимките ни не ставали за нищо. Да дам пример? Веднага! През последните дни снимах с камера обскура 6х9 см. И веднага в мен заговори едно гласче, че е трябвало да използвам по-голям формат, че съм допуснал грешка с избора на този формат, че много ме ограничава и прочие. Два дни ходих като болен (то пък една болест – резултат от междуушно неразбирателство). Човек може да си се тръшка колко си иска, обаче това няма да му направи снимките. И с едно неудовлетворено чувство той ще вижда само негативното (което понякога е добре, защото все пак аз обичам негативната фотография, но все пак идва един хубав слънчев ден, в който негативната фотография се превръща в позитивна – особено ако нямате ултравиолетова лампа за благородните процеси, ще чакате на слънцето…).
И така. Сега аз имам възможност да направя малки бонбонени сини снимчици с камера обскура. Тези снимчици мога да ги тонирам в кафяво, черно, розово, а мога и да ги оставя сини. В същото време трябва да отчета минусите на техниката, с които съм се сблъскал и да помисля за по-добър вариант на камера обскура, който наистина да ме удовлетворява максимално като функционалност. И да продължа напред. Толкова по този въпрос.
Също така е важно да приемем, че не можем винаги да сме прави. И когато допуснем грешка, да си я признаем – ако не публично, поне пред себе си. И не само, но и да анализираме станалото и да подобрим протокола си на работа. Затова ако смятате, че сте най-добрите и сте непогрешими, да ви кажа с думи прости: В грешка сте. Лишавате се от това снимките ви да стават все по-добри.
Също така е много важно, дори хванали кофти фотоапарат в ръце, да успеете да направите естетически приятна фотография. Иначе ще заприличаме на онзи учен-веселяк с червен калпак, който наскоро призова хората да тръгнат да се разселват по Луната и другите планети, че Земята щяла да се окаля тотално и нямало да става за живеене. Прилича ми на призив на микроб, живеещ в утайката на бутилка вино. Идва един момент, когато всички тези микроби измират, независимо в колко бутилки са се разселили, защото самите те превръщат средата в необитаема. Имаше едно стихотворение едно време, което завършваше с думите: „на Луната ще се качим и там ще осерем!“.
Това не бива да се случва. Защото не можете ли с прост фотоапарат да получите фотография, която да ви удовлетворява, няма да можете и със сложен.