Етикети

, , , ,

През изминалите дни съзнанието ми бе заето с изучаване на камерата обскура. И то не че за няколко дни съм открил всичко, но поне започнах да си задавам въпроси. Това е добре. Имахме един професор, който казваше – когато студентите започнат да задават въпроси, значи всичко е наред. Има нещо, което им е ясно, има и нещо, което не им е ясно. Когато не задават въпроси, нищо не им е ясно. Защото обратното досега не съм го видял : )
Тези въпроси са свързани единствено с това доколко желая да използвам тази техника за получаване на фотографски изображения – наравно с обективната фотография или просто за „парфюм“? Сега ще разгледам основните неща, които бистрих през изминалите дни.

La mairie de Bordeaux

Кутия.
Колкото по-тежка е кутията, толкова по-добре. Защо? Защото, когато вие отмествате капачето, което покрива дупчицата, внасяте вибрации. И на една лека кутийка тези вибрации ще се отразят много силно, а на една тежка кутия от дърво тези вибрации почти няма да се отразят. Тук значение има и стативът. В никакъв случай не използвайте калпави стативи като моя, на които им хлопа плочката. Голям праз, че стативът ми издържал 4 кг, при положение, че плочката на главата не се клати единствено при монтиране на сапунерка от 100 грама. Но това са мои грижи. Ще използвам тел и ще отстраня проблема : )
Сега виждам, че Илфорд са използвали магнитно заключване на затвора в тяхната най-нова камера обскура, което ме кара да се замисля дали то няма да довежда до вибрации (или викате – ще има вибрации само ако стативът ни се клати : ). Другите им две камери обскури са с капачка на връвчица. Чудя се, трябва да ги пипна.
За себе си установих, че трябва да се пипа много нежно и деликатно. Иначе вибрациите съсипват изображението. Също така е хубаво да се използват филми с ниска чувствителност, за да имаме дълга експозиция и евентуалното трепване в началото да не се отрази толкова.
Господата от Зеро Имидж са измайсторили затвор, който се управлява с жило. Аз се чудя дали да не си монтирам един затвор от обектив. Ако взема филм Илфорд 3200 АСА, в слънчев ден експозицията ще ми бъде 1/30 сек … направо за стрийт!? (поради големия формат – стрийт от статив).
Сега се сещам, че бих се радвал, ако камерата ми обскура има дръжка за носене.

IMAG0321

Зрителен ъгъл.
Това са нашите предпочитания. Обаче в този случай те са силно ограничени. Липсата на визьор прави работата с „обективи“ над 25 мм (приравнени към 24х36 мм) сравнително по-трудна (не е възможно да се кадрира прецизно, което ограничава любтелите на геометрията). От друга страна имаме немърливото кадриране, което често се среща при снимащите с широк ъгъл (разчитащи на „уау-ефекта“, дължащ се на различната перспектива) и нуждата да се приближим. Този уау-ефект е придружен в случая и от силно винетиране и загуба на детайл по ъглите и разни други неща, които не считам за съвсем естетично. Аз съм забелязал за себе си, че 25 мм е добра фокусна дължина за обекти, които са на разстояние между 1 и 2 метра, с изключение до 3 метра (ако са по-едри). Фокусно разстояние 35 мм е за обекти между 1 и 3 метра, по изключение 4 метра. Фокусно разстояние 50 мм е за обекти между 1 и 4 метра, по изключение 5 метра : ) Ако се чудите как така – ами погледнете си скалите на обективите, хората неслучайно са нанесли метри до някъде и после са сложили безкрайност : ) Е, аз наскоро открих топлата вода. Не ми се смейте.
Връщам се на камерата обскура. Значи 50 мм е супер (според мен), но трудно изпълнимо без визьор (мисля в момента по въпроса, ако имате предложения, те са добре дошли). 35 мм е все още прекрасна фокусна дължина, която не е толкова взискателна към визьора. 25 мм за мен става прекалено близо. А с голяма кутия това е трудно изпълнимо.
Така. 
Моят фаворит при 4х5 инча е 110 мм, а при 6х9 см е 75 мм. Това просто за информация. За 8х10 инча ми е трудно да го сметна, че аз с такива големи числа не съм работил : ) , но подозирам, че нещо в диапазона на 180-220 мм ще е супер.

IMAG0333

Визьор.
Повечето камери обскури, които може човек да си купи, са без визьори. Изключение правят някои от ломографските модели, които използват скелета на вече наложили се модели фотоапарати на пазара. За други камери обскури с визьор не се сещам. Не и вграден.
Камерите на Илфорд имат чехълче за светкавица, на което човек да закачи външен визьор. Което е прекрасно. Визьори се произвеждат от няколко фирми – Лайка, Цайс, Фойхлендер, вероятно и други. И не са никак евтини.
Вероятно най-достъпно решение е да хванем някой стар неработещ фотоапарат с подходящ тип визьор за нашата камера обскура и да го изтърбушим (например визьор от две ламаринки П-образен профил, близката до нас – по-малка, а по-далечната – по-голяма, които при визиране в един момент съвпадат (двойки еднакви триъгълници). Но това нещо трябва да може да се прибира към тялото, иначе може лесно да бъде деформирано или „отнесено от вихъра“.
Вчера четох за приложение на Андроид – за ползване на телефоните като визьори. Имало някакви приставки за закачане към чехълчето за светкавицата и после програмката смятала зрителното поле при задаване на разстояние, милиметри на обектива и прочие. Няма лошо.

IMAG0322

Форматът.
Може би това е първото нещо, което трябва да имаме предвид. Колкото по-голям е използвания формат, толкова по-малко увеличаване ще е нужно след това, а с това – и толкова по-добре ще се запази остротата на изображението. Ето, така например дигиталните фотоапарати с кроп сензор не са подходящи, защото площта на матрицата е прекалено малка и от 18х24 мм (площта на матрицата) до 18х24 см (примерен размер на крайното изображение) е необходимо „яко“ увеличаване. Това е като да използваме филм с формат 6х9 см и да искаме да получим 60х90 см фотография. Реално от такъв размер надали има нужда и спирайки се на формат 18х24 см ние просто ще увеличим неколкократно по-малко изображението от негатива с размер 6х9 см. С други думи – увеличаване е нужно. Освен ако не снимаме на филмов материал с размерите на фотографията и не копираме контактно. То това означава да използваме формат 13х18 см (5х7 инча) и да ни е терсене, че фотографиите ни са дребни, или да използваме 20х25 см (8х10 инча) и да ни треперят гащите, когато зареждаме филма в касетите (понеже е доста скъп).
Аз преди снимах с камера обскура, приготвена от кибритена кутийка и сега, работейки с формат 6х9 см забелязвам огромна разлика в остротата между изображенията, получени с двете камери обскури. Естествено, за това допринася и точността на изработка на отвора при втората – понеже неравностите при пробиването на металната пластинка водят до дифракция, а те са пръв неприятел както на обективната, така и на безобективната фотография (или както често ще чуете: „дифракцията яде от детайла“). Знаете, има различни технологии за пробиване на дупки, някои ползват лазер (но остават неравности), други пробиват със свредел и после заглаждат ръбчетата (това е по-добрата техника), трети ползват кутийки от газирани напитки и просто боцват с игла. И колкото форматът на камерата обскура е по-голям, толкова и необходимата ни дупчица е по-голяма и по-лесна за изпълнение (висока точност). Оптималната бленда за камера обскура е между 200 и 300, като някои ползват бленда 256, други – 333. Ломографите използват бленди, чието първо число е „1“. Нямам представа защо.

IMAG0329

Скенер.
Важно е човек да помисли и за скенер, за да не плаче, че животът го е изненадал грозно. Ако сте решили да ползвате среден формат и твърдо нямате желание да се занимавате с голям, вземете си средноформатен скенер някакъв – нямате нужда от епсон V750, за да сканирате негативи от камера обскура, вероятно и по-евтините ще свършат работа. Има хора, които за целта използват дигиталните си фотоапарати, аз пък използвах телефона си за целта. Скановете са ми отвратителни, обаче негативите са достатъчно големи, за да мога да си извадя заключения по тях, а сканирането е колкото да ви илюстрирам какво съм направил. Сега съм забъркал емулсия за цианотипия и скоро тези преснимки с телефона ще бъдат заменени от сканирани фотографии. Първо реших, че искам да си оформя мнение за възможностите, които ми предоставя средноформатната камера обскура, преди да хукна да си купувам скенер (възможно е дори да реша да не се занимавам с камера обскура и да ми остане един скенер за украса). Ако имате фотоувеличител за формата, който искате да използвате, тогава можете да си купите и по-прост скенер. Но тогава пък се поставя въпросителен знак за увеличител в нужния формат. А и един увеличител може да работи само с прозрачни материали (това за снимащите на хартия). И като казах хартия, вече я пипнах тази диапозитивна хартия на Илфорд, но едно нещо ме накара да се замисля дълбоко – от Илфорд споменаха някакъв специален филтър, при който се следяла нейната обработка!? И като че ли предложиха да се обработва в доза. Цената й не я коментирам (струва колкото филм!), просто разсъждавам на глас. Не мога да разбера защо бих снимал на такава хартия, освен воден от желание да създам един единствен оригинал (и то оригинал с малко тонални преходи, хаха).

IMAG0318

Избор на хартия.
Моето виждане е, че камерата обскура се е убила за баритна хартия топъл тон. Не е същото на пластифицирана хартия. Стои някак „дигитално“. А и баритната хартия се тонира много успешно със селенов тонер, златен, платинен, паладиев и други, които само съм чувал. Но въпросът с тонирането не е за подценяване. Тонирането придава завършеност на принта. И има архивна стойност (понякога).
Лично аз бих използвал фотохартия с променлив контраст. В моя случай ще използвам главата на увеличителя за регулиране на контраста, но ако нямах увеличител, бих си взел едни филтри за увеличител и бих поставял нужния филтър над негатива. Илфорд имаха негативи формат 15х15 см, което покрива прекрасно 4х5 инча. В Макодирект има едни немски филтри, както и има два размера чешки филтри на Фома.
Естествено, вие бихте могли и да си приготвите емулсия за ван дайк, цианотипия и солен печат, използвайки акварелна хартия, или тъкан, дърво, стъкло и т.н. Трябва да съобразите експонирането и проявяването на филма с техниката за копиране, която ще използвате. Защото ако с вариоконтрастната хартия вие лесно можете да промените желания контраст на фотографията, то с благородните техники това е много тегава работа (силно ограничена възможност за вмешателство). Което означава на първо място – точна експонация на филма! И не само – благородните техники са нискочувствителни и ако не работите на слънчева светлина, тогава имате нужда от ултравиолетова лампа. Неколкократно по-дългата експонация в сравнение със съвременните фотохартии означава, че ще работите бавно, защото и при двата случая имате нужда от проби. Но с фотохартията пробите ще ги нахвърляте за 15 минути, а с благородните процеси ще са ви нужди часове. А това значи – търпение.

Филтри.
Няма никаква свястна информация в нета за употребата на цветни филтри в черно-бялата фотография, която да е илюстрирана с хубави примери. Знаете, че има жълти, жълто-зелени, зелени, сини, оранжеви, червени филтри (всеки филтър съществува в няколко различни плътности). Много малко са камерите обскури, които имат резба за филтри, засега се сещам единствено за една, произвеждана от една малка манифактура в Унгария, която имах честта да посетя преди 4 години в Нирйедьхаза.

Нота Бене:
Ще повторя за разсеяните, които се смеят на кофти преснимките от телефон, че те ще бъдат заменени със сканове на копираните негативи – мисля да направя една серия в кафяво, в синьо, в черно-бяло и да пробвам различни тонирания, за да си избера къде кое най-много ми харесва.

Втора бележка:
Днес по случайност видях цените на филтрите за вариоконтрастна хартия Илфорд. Ами размер 15х15 см, за който говоря тук, струва 200 лв. С други думи – хвърлям ви на върбата с моите идеи, при положение, че можете да си намерите увеличител втора употреба между 50 и 100 лв и то ако имаме късмет – с хубав обектив и цветна глава. Какви 200 лв за филтри, хихи?

Трета бележка:
Има хора, които биха коментирали, че удоволствието от камера обскура е да си я изработиш сам. Естествено, всеки човек е с предпочитанията си, ако вие предпочитате да си изработите сами техниката – моля, не се притеснявайте – смело напред! Така че тука като ви говоря за Илфорд и Зеро Имидж, те все пак са ориентир. За да не се превръщаме в саморасли творци и да преоткриваме вече откритото. Никой няма да ни каже „браво“.