Етикети

, , , , ,

Вчера осъзнах, че ви надувам главата с моите кинозабежки, но се сетих, че може би ще е любопитно да разкажа и за диапозитивното проявяване на черно-белите материали.

За получаването на диапозитиви можем да използваме диапозитивни филми (хихи, нормално, нали?), но и голяма част от негативните черно-бели филми, стига да могат да дадат необходимия контраст и да са нанесени на прозрачно-бяла подложка (ще е грозно да са на синя подложка и да показвате синьо-сиви диапозитиви на хората). Днес към първата група филми спада диапозитивната FOMA R 100, която си е само диапозитив и не може да бъде обработена като негатив, а към втората група спадат Kodak Tmax100 & Tmax 400, Ilford PanF 50 & FP4 125, Ilford Delta 100 & Delta 400 и други. Само трябва да имате предвид, че при обратимото проявяване често се случва чувствителността на филмите да е малко по-различна. От 100 АСА да стане 125 АСА или пък да се случи да падне на 50 АСА. Трябва да се направи тест. Фомата от 100 АСА може да бъде снимана и като 200 или дори 400 АСА, но тогава се губи от полутона. При пул проявяване ще започне да сивее (няма да има контраст). Имайте предвид, че диапозитивите са много контрастни материали и снимането с тях е предизвикателство. Няма как да искаме един диапозитив да е като негатив богат на полутон, защото един негатив в никакъв случай не би бил подходящ за прожекция (финално гледане), макар и с обърнати тонове. Погледнете една фотография. Колко полутона има в нея? Обикновено са около 250. Толкова. И на това човешкото око реагира с „ооо, богата на полутон“. Има хартии с около 400-500 полутона, то нещата зависят и от проявяването, но над 1000 полутона не съм виждал (значи може и да няма).

ORWO 4185

Това е рецептата, по която работя. ОРВО имат и една друга, която е идентична, само времената на обработката и температурата са различни ORWO 4105, а има и една стара рецепта, която е от времето на Втората световна война и ОРВО са наследили от АГФА с метол и хидрохинон (с нея работех отначало, че нямах фенидон). Да ви призная, че най-удобно се работи с 4185.

Разглеждайки рецептата, виждаме, че имаме:

1. първи черно-бял проявител – получава се негативно изображение. Ако трябва да се коригира диапозитивното проявяване, това е единствения момент, който подлежи на корекция. Останалите процеси протичат до край. Ако диапозитивът ви е много тъмен, значи е трябвало още малко да подълбаете в първия проявител. Ако е много светъл – по-малко. Най-добре коригирайте експонацията. Проявяването е само за в краен случай, ако вече сте натрупали камари с експониран филм. Следва миене.

2. Избелване. Полученото черно-бяло негативно изображение трябва да бъде отстранено. И то се отстранява. Използва се един разтвор на цвят като портокалов сок, а иначе съдържащ бихроматни соли и сярна киселина. Но от това избелване филмът става оранжев. Вчера един приятел предложи ново име за избелителя, за да няма нужда от тези обяснения – оранжител. И може би е прав. Следва миене.

3. След оранжителя трябва да попадне в избистрител – да махне оранжевия цвят и филмът да влезе отново в познатата норма на сивобелезникавост. Следва миене.

4. И след миенето можем да отворим корекс дозата и да погледнем какво сме сътворили. Трябва да сложим филма на светло за няколко минути или пък да вземем една нощна лампа и да я остивим едно десетина минути да свети в дозата. Ще видим, че си личат някакви картинки, но няма черно, само бяло и жълтеникаво. Където има бяло, то това ще е финалното бяло. А жълтеникавото ще стане черно. При избелването сме махнали негативното изображение и там, където сега е бяло, всъщност е било черно.

5. Втори проявител – жълтеникавата част на филма ще почернее и филмът става готов за гледане. Но преди това следва миене, кратко фиксиране (реално няма какво толкова да се фиксира, просто е необходимо едно избистряне), финално миене и обработка с филпон / агепон / фотонал / илфотол / кодафло.

Тест на фома при насрещно осветление (снимана с минокс) при 100 АСА и обработка по ORWO 4185

Тест на фома при насрещно осветление (снимана с минокс) при 100 АСА и обработка по ORWO 4185. Има едно винетиране, което е подсилено от скенера ми. Реално винетирането е почти незабележимо и при негативни материали не се забелязва (тоест не е дело на фотоапарата). Явно Фомата реагира различно при промяна на ъгъла на осветяване.

Преценка на диапозитива – най-добре е да имате бяло и да имате черно, както и всички останали полутонове между тях. Понеже диапозитивът е много контрастен, не се страхувайте да получите бели полета. В крайна сметка при прожекция има значение само едно нещо – дали сюжетно важния център е експониран нормално. Дали около него ще бъде бяло или черно – това е от второстепенно значение. Аз преди допусках една грешка, че се борех с небето да не ми излиза бяло, а така получавах тъмни диапозитиви. Е, никой няма да ти гледа черния филм и да се кьорчи в тъмнината. Не се ли вижда какво си снимал, филмът е провал. Затова трябва да сме много критични при меренето и ако имаме съмнения за недоекспониране, по-добре да не рискуваме, а да отворим половин бленда. Дори лекото преекспониране не е страшно. Хората ще видят какво сте снимали. Но стане ли черен филма – пишете го бегал.

Има разни рецепти с отслабители, които могат да се използват, сега се сещам. Както има и усилватели на изображението. Но трябва да се ползват много внимателно. Нямам опит с диапозитивни материали. Предпочитам да работя в посока коректна експозиция и стандартизирано проявяване, отколкото да си позволявам повече волности при снимане и после да си правя живота труден.