Етикети

, , ,

Оф, този меркурий. Доживях. Излязъл от меркуриевите пари аз се замислих този следобед за едно много често срещано явление – сравняването на среден с малък формат. Знаете защо – защото все някой решава, че „малкият формат му е отеснял“ и има нужда от „нещо по-сериозно“.

Всички знаете, всеки, снимал или снимащ на филм, е минавал през тази дилема, все веднъж в живота му се е завъртала тази мисъл за „по-сериозна“ камера. Защото ние сме сериозни фотографи. Но има една заблуда. Която не е дълбока заблуда, но ако мога да ви я спестя, ще е добре.

Човек, снимайки с малкоформатна техника (странно как десетилетия това беше малкия формат, а после изведнъж порастна до „фулфрейм“, ама да не отварям приказка сега), гледа, мига и си вика – ейййй, това сега ако беше на голям негатив… и хвърля едно око върху средноформатната техника. Там пък се убеждава, че техниката е сериозна, защото и тежи доста подобаващо. Скъпа, със скъпи консумативи – значи професионална.

Обаче вие сигурни ли сте, че ще можете да продължите да правите снимките, които правите и днес с малкоформатния си фотоапарат и утре, яхнали на рамо средноформатна къщичка за птички? Това е главното, според мен. Средният формат има ли функционалността на малкия формат? Нека да направим едно малко сравнение между два фотоапарата, за които много се двоумях преди време – Voigtlaender Bessa III vs Zeiss Ikon ZM. Ще включа задочно и двуоките фотоапарати като Яшика Мат 124, Мамия 220, 330, Ролайфлекс / Ролайкорд, Чайка, също така разни апаратчета като Минокс, и други компактни. Ей така – за да бъде максимално рошава гаргата, нищо че като лети и й се заглаждат перцата – като е гарга, да е реактивна!!!

Al grano. Бесса ІІІ е с невероятен 80-милиметров обектив. Сгъваема, прилично голяма. С приоритетна бленда и скорости до 1/500 сек. Ако я взимам за снимане на стрийт, то ще трябва да мога да й осигуря скорост 1/125 сек и бленда 11 (за да има фокус) – което означава моменталически, че ще е необходим филм от 400 АСА. Но заради максималната скорост от 1/500 сек, в слънчево време ще ни се изправят косите. В краен случай човек вади филма и прежалва няколкото кадъра, които не е изснимал. Голям праз. Все пак това е фотоапарат за около 4000 лв, надали собственикът му ще се замисли дълбоко за 5 лв, още повече ако е на почивка някъде и всеки миг е ценен. Но по времето на зареждане на филм, фотоапаратът е „неоперационен“ – губят се кадри. Ако покрай вас в това време мине Ангела Меркел, ядейки захарен памук, докато подскача на ластик, ще сте изтървали кадъра.

Какво е положението с Цайса? Той има скорости до 1/2000 сек, което моменталически означава, че 400 АСА в слънчев ден не са му кахър никакъв. Освен това късия обектив ни дава възможност да използваме по-ниски скорости, защото имаме по-голяма стабилност – от ръка ще можем да снимаме и на скорост 1/30 сек, а блендата, която ни е необходима е не 11, а 8 или дори 5.6. Това ни отваря възможности за снимане в по-тъмни пространства. За мен това е огромен плюс. Пластичност. Обаче, докато снимах с Цайса, все подсмърчах за Бессата. А наистина попаднем ли на тъмно, може и бленди 2.8 да ползваме, скорости от сорта на 1/15 сек и то това вече е в сферата на научната фантастика със средния формат. Бленда 2.8 на среден формат за мен е проява на смелост. Вероятно само половин око ще имаме на фокус.

Също така с малкия формат мога да остана по-незабелязан (не като човек, щото се виждам от далече, а като човек, който е излязъл да фотографира случки около него) – веднъж една жена, която снимах в гръб, чу щракване и се извъртя да ми се скара, само дето аз си мушнах ръцете в джобовете (няма проблем да ми влезе ръката, той миноксът е дребос) и тя реши, че се е объркала и нищо не каза. Ще кажете – еее, какъв е този затвор, че е чула щракването? Ами имаше ехо. Но това е екстремен случай. По принцип не се чува като щраквам, нито някой ми вика, нито някой ме гони и т.н. Ако бях с едър фотоапарат, щеше да има хора, които да се спичат, а така не ми обръщат внимание. Това е съвсем нормално. По улиците виждам „колеги“ с чанти на National Geographic, даже един познат ми се хвалеше, че си купил последен модел чанта, с дългите обективи – и който ги види забива нос в земята и гледа да отмине по-скоропостижно. Има даже улични фотографи с обективи… до коленете … ами 300 мм, няма шега, няма измама…

Второто неудобство е свързано с малкия брой пози във филм. Снимате някакво събитие и изведнъж – казвате – СТооооППП, господа, да си заредя новия ролфилм, че имам само 10 кадъра при 6х7 см, а аз обичам правоъгълния формат : ) И в това време човек трябва да търси място за зареждане на новия филм (да не го пече слънце), също така и да не е някъде в центъра на пушилка някаква, че язък за похарчените пари за фотоапарат.

Ако пък сте решили да се правите на Вивиан Майер или Хелмут Нютон и снимате с Ролай или Мамия, тогава пък ще трябва да сте много бързи в реакциите си за нагласяне на експозицията. На око. С грешка. С получаване на различни по плътност негативи, които после са ужас при копиране. Недай си боже и да има изтървани негативи – не можем да сравняваме точността на една автоматика, която отваря затвора и го държи отворен, докато не влезе заложеното количество светлина, с метод, който се контролира на око, колкото и точни да са нашите преценки. Биологичните системи реагират с отчетлива разлика при промяна на определен параметър не в проценти, а при основа натурален логаритъм. Затова електрониката в случая е важна, защото по-точно определя експозицията от човек и използването й е препоръчително, още повече ако държим да получим пъстри негативи с красиви тонални преходи на сивото.

Размерът. Някои хора казват, че размерът, стига да е голям, няма значение. Хората не биха били груби ако видят Бесса ІІІ – имам една друга камера с мех и като изляза с нея, хората се убиват да ме снимат. Мъже започват да ми говорят по улиците, децата се обръщат, жените се цъклят. Обаче нали аз трябва да снимам, какви снимки ще направя, ако мен ме снимат главно!? Двуоките фотоапарати са дискретни, да. Но тази им дискретност е компенсирана от тежестта и бавната работа (цена, която аз не бих платил). Рядко ще видите супер динамични кадри със среден формат. Не казвам, че е невъзможно за получаване, но трудно.

Малкият размер ме плени – аз свикнах с Минокса. Свикнах да имам още нещо в джоба, което е с размера на цигарена кутия, макар че не пуша. Не се замислям дали да го взема, дали да го оставя, понякога забравям, че ми е в джоба на дънките. А преди се замислях. Да взема ли фотоапарат или да не взема. Като го взема, къде да го сложа… Замислянето само по себе си е един провал : ) Няма смисъл от фотоапарат, който не е с нас.

Всеки един формат си има своите плюсове. Вие можете да снимате натюрморт със среден и голям формат, може и с малък – и ще получите различни резултати. Защото техниката се избира спрямо нашето желание за резултат.

И за да бъде гаргата окончателно разрошена, ще спомена за портретите на Анри Картие-Бресон, правени с малкоформатен фотоапарат. Признавам, че бях изненадан да чуя в едно интервю преди няколко месеца той да говори за портрети… мислех, че нещо „се е объркал“. Нали беше ловец на моменти? А преди около седмица попаднах на един албум, издаден година преди смъртта му, в който има невероятни портрети!!!  И никой от тези портрети не е по-малко портрет от кой да е портрет с друг вид техника. На мен това ми е достатъчно. Предполагам и на вас.