Етикети

, , , ,

Тази тема ще е малко общи приказки, не очаквайте много от нея. Жанрове като жанрове – някои по-сочни, други по-скучни. Малко се чудя как да развия темата си, защото всичките тези жанрове са малко измислена работа. Ако снимам една девойка в парка, без тя да ме забележи, ще е стрийт, ако ми разреши да я снимам и направя почти идентична снимка, ще е портрет, ако остане по каскет, ще премине в графа голо тяло, ако пък е тъмно и се вижда само силует – еротика (нека стои по каскет, лошо няма). А дамата – една и съща!? Фотографът – един и същ. Остана само да изясним дали и посланието може да бъде едно и също. Къде е границата? Кога една фотография на едно цвете е просто природа, натюрморт или концептуална фотография? Или да вземем фотожурнализма – къде е границата между документалното и неподправеното, живо запечатване на живота на улицата – такъв, какъвто е? Ако тази улица е в София, ще е улична фотография (ако кадърът после го гледат българи), но ако този кадър го изложим в Палатата на Културата на ескимосите, то това ще е документална фотография. Значи зависи от зрителя в известна степен, от това какво би го вълнувало в една фотография. И зависи от посланието, от това, което имаме да кажем самите ние.

Самият аз, от своя страна, съм много бос, вероятно бих могъл да съм „предводителя на босите“, затова и не смятам да се плъзгам по линията „как се снима…“ и след това допълнено „сватба, детско тържество, природа, стрийт, голо тяло, архитектура“ в рамките на една тема, или пък да се впускам в подробен анализ за същността на жанровете. Жанрът е една класификация и неговото съществуване е необходимо дотолкова, доколкото да улесни … критиците (да знаят какво критикуват : ) . Но за да не е темата „капо“, ще препиша малко инфомация за някои по-основни жанрове (не ме питайте защо съм посочил само тези жанрове или защо съм ги разгледал по този начин, и аз нямам представа, просто отворих на посоки и виждам, че хората разглеждат по този начин темата, а иначе и аз имам особено мнение.

1. Мода / Гламур / Рекламна фотография

Робер Дуано години наред е снимал рекламна фотография. Наскоро гледах един негов албум, съставен от фотографии, направени на работното му място – и без изненада установих, че в албума нямаше нито една известна негова снимка. Защо? Защото Дуано е направил всичките си известни снимки … като фотолюбител, шляейки се по улиците на Париж, разявайки фотоапарат през рамо. Иначе аз нямам какво да кажа за тази фотография – тя има определена задача, определена аудитория и определен продукт, който трябва да промотира. Посланието трябва да е ясно и първосигнално (за съжаление).

2. Натюрморт / Природа / Пейзаж

Ясно. Натюр морт и натюр вив. Това, което е интересно в тези жанрове, е символиката – натюрмортът е много пипкав жанр, пада едно редене с часове – на предмети (които имат някакъв скрит смисъл, символизират нещо), на осветление (тук няма оправдание, че цветето било мърдало или пък скочило през прозореца и затова снимката била размазана, фокус, осветление – трябва да са на ниво). Няма нужда да пиша, че светлината е много важна и без нея няма нито пейзаж, нито натюрморт, които да са интересни.

3. Фотожурнализъм / Стрийт

Демагогия, с други думи. Днес всеки е фотограф. И всеки снима стрийт. Наскоро разглеждах снимки в няколко форума, посветени на фотографията и с изненада видях дори селски пейзажи, в които има улица да ни се поднасят като „стрийт“. Думата „журнализъм“ предполага, че снимката има документална стойност, а такава стойност имат почти всички снимки, които биват гледани от аудитория, ненаселяваща мястото на снимката. Така например е много трудно някой в София да направи изложба със снимки от София, но отиде ли някъде малко встрани за няколко дни и веднага се превръща във фотографски трабадур. Мен това не ме вълнува, понеже за мен фотографията е два вида – интересна и безинтересна. Друго не ме интересува. Дори жанрово. Затова смятам, че най-добрите си снимки човек може да направи там, където живее, понеже това е мястото, което познава най-добре. Ако вие не сте съгласни, значи сте пропуснали да направите най-добрите си снимки : )

4. Градски пейзажи / Урбан / Архитектура

Градските пейзажи показват града в нормалния си ритъм – файтони, каляски, плачещи деца, старци, дами с ролки по главите, изтичали за хляб от фурната на кьоше… докато архитектурата може да е само камъни. Отново интересното нещо е светлината и композицията. Снимането на архитектура не е игра на тетрис, че да преподредим камъните по свое желание, затова се съобразяваме с наличните възможности плюс светлината (защото тя се мени). Има автори, които винаги вкарват човешко присъствие в кадрите си, дори и в чисто архитектурни на външен вид фотки.

5. Портрет

В класическия си вид – глава. Ан фас или профил. Идеално. Наскоро даже ходих на една изложба на глави. Снимани по един изключително еднотипен начин, чак се зачудих защо са хабили материали. Обаче авторът явно беше на друго мнение, понеже им придаваше почти мистично значение чрез заглавията, които използваше. И тук възниква следващия въпрос – до колко едно заглавие е от значение за една фотография? Една слаба фотография със силно въздействащо  заглавие превръща ли се в силна фотография? Все пак – това е една хартия с някаква боя на нея, поставена в рамка. Ако картината пее, или е част от текстово съобщение, поема, роман, то вече не е фотография, а е притурка към романа. Едно време имаше някакви „симултанни портрети“, които минаваха за силно артистични, деляха също така портретите на „свързани със средата“ и студийни портрети (откъснати от средата). Още си спомням примера за портрет, свързан със средата – на поета Булат Окуджава, сниман в кабинета му. За мен истината продължава да бъде „затворената“ бленда. Няма ли фокус, няма композиция, няма я средата (предметите, а с тях – и символиката – ако ни е по силите да се занимаваме с нея).

6. Сватбена

В България съм забелязал, че е доста модерно да се снимат булката и младоженеца в момент, в който скачат – в присъствието или отсъствието на кумата и кумчото. Или пък да се снимат на трамвайните релси на Графа с чадър в ръка в слънчево време – такива снимки съм видял сигурно стотици. Но не бива да се притесняваме, защото положението е идентично и по другите страни. Има малко нагоре, има и малко надолу, но тенденцията е една и съща. Друго изразно средство е отворената бленда, но ще сме в грешка да крепим стила си на един ефект от нормалната работа на обективите. Днес може и да ни се радват хората, но мине ли модата – край. Като навсякъде, където има работа с хора, най-важното нещо е комуникацията между вас и сниманите. За да можете да разберете какво искате, а сниманите да разберат кое е възможно – да са наясно кое може и кое не може, а и да са спокойни, че са в добри ръце. Диалог. Нужен е диалог. Ако виждате, че диалогът нещо куца – откажете поръчката, после със сигурност ще сте виновни за нещо : )

7. Художествена

Никаква представа нямам защо художествената фотография са я сложили в отделна точка, явно са минали покрай художествената фотография (или са си мислили само за конкретна художествена фотография, правена във фото-студио?). За мен това е истинската фотография – тази, която е интересна. Фотография, която минава отвъд физиологичното „щрак-брак“. Вчера споделих с едни колежки, че съм направил 500 снимки за миналата година и те първо се смяха, ама като добавих, че човек не може да направи 2000 снимки на едно излизане и да си мисли, че те ще са продукт на нещо отвъд физиологичен рефлекс. И понеже са биоложки, спряха да се смеят.

8. Голо тяло

Златна тема за всеки фотограф. Преди време бях забелязал, че в България много фотографи със средно образование (то други е нямало по времето на соца) са били приравнявани към обществото на висшистите при представянето на портфолио. И незнайно защо тематиката е била често „голо тяло“. Имам мои лични подозрения каква е била водещата причина, обаче понеже съм тактичен, ще си я запазя за мене, че иначе посочените „фотограф-художници“ ще се озъбят, ако прочетат тази публикация. Да са живи и здрави, дълги години да ни радват! А за самото голо тяло – аз съм пуритан – ако ще е голо – нека да е средство, да не бъде цел. Ние сме голи. Вероятно сте забелязали това, когато се къпете. И няма нищо по-естествено от това човек да е гол. И когато това естествено състояние е представено като естествено състояние на духа и тялото, то тогава всичко е наред. Но тръгнат ли да ми увиват разни голи мацки във въжета с японски възли, или други арт-изпълнения, това вече за мен влиза в друга тоналност, тази на болното съзнание на снимащия.

9. Военна фотография

Да се приземиш с парашут в средата на бойното поле! : ) Енре Фридман, известен като Робер Капа. „Аз съм анархист, да живее Бакунин“ : ) и снимането на военни действия не ми е приоритет.

10. Съдебно-медицинска фотография

Патоанатомката от екипа на Хорейшо, която ходеше навсякъде със слънчеви очила, дори в моргата. Тези слънчеви очила не й пречеха да аутопсира и да извършва външен оглед на трупа (отоци, наранявания, наличие на хематоми и прочие). Друг интересен момент от същия филм беше звукът, който издаваше фотоапаратът й. Дигитален фотоапарат, който издаваше звук на филмов? Иначе за самата фотография няма какво толкова стойностно да кажа.

11. Туристическа фотография

Щрак-брак. Директна визуализация. Тълпи пъплят лятото с фотоапарати. Правят по 2-3 хиляди снимки на излизане, след което ако си пуснат снимките със скорост 16 кадъра/секунда ще се получи един нелош късометражен филм. Много стана модерно да отидеш някъде за три-четири дни и после да направиш изложба. Всъщност модерно е било и по времето на соца – примерно „Пет дни в Париж“ или „Пет дни в Будапеща“. Трудно ми е да приема, че човек може да бъде толкова продуктивен, че за няколко дни да направи 30 добри кадъра, които да заслужават да бъдат показани. Продължавам да се придържам към думите на Ансел Адамс по този въпрос. Да ми е жив и здрав!

12. Макро фотография / Микрофотография

Има и такава фотография. За да бъде хубава, трябва да бъде интересна. За да бъде интересна, трябва да бъде абстрактна. Иначе не зная какво повече да добавя.

За завършек на темата – ще се повторя – че тези жанрове са по-скоро фиктивни и една фотография, независимо в кой жанр бихме я поставили, трябва да отговоря на определени изисквания (за да бъде стойностна, в противен случай може да бъде всякаква), които в по-голямата си част са универсални и вече са били обект на предишните теми в този блог.

Може би е важно да се отбележи, че начинаещите допускаме една доста серизна грешка – от една страна искаме да имаме фотоапарат, който да става за всичко, а от друга страна искаме да снимаме всичко – и тук обикновено се започва с някакви малчугани в една възраст, която няма озаптяване, следва жената, вероятно и любовницата, туризъм, пейзажи в планината, на тъмно, на светло, в мъгла… Да е качествен, да е малък и да е евтин – може, бих казал, но не и трите  наведнъж. Иначе ако махнете едно от условията, задачата има безброй решения – качествен и малък – да, качествен и евтин – да, малък и евтин – да. Важно е да знаем какво искаме и да не се насилваме да влизаме в рамки.