Етикети

, ,

Как да я нарека тази тема? „Черешката на тортата“? Много ми е трудно да преценя. На много места можем да прочетем, че хоризонтално ориентираните кадри се възприемали по-лесно от аудиторията , защото човек имал две очи, които били ориентирани хоризонтално и било нормално да виждаме повече настрани, отколкото нагоре – надолу. Добре, признавам, че има частица истина в тази постановка, но не може да я приемем за единствено вярната гледна точка.

Да приемем за символ на човешкото хоризонта. Защо хоризонта? Защото той е линията, която съставлява границата между познатото, опознаваемото и  непознатото и неопознаваемото –  с други думи хоризонтът се явява една естествена граница, една естествена бариера между нашето знание и нашето незнание. Когато използваме хоризонтално ориентирани кадри , когато ние използваме пропорцията по начин, който да подсилва хоризонталното, според мен, ние подчернаваме човешкото присъствие,  човешкото доминиране в сцената.

Това може да са изцяло мои измишльотини и да нямат нищо общо с действителността. Просто споделям каква е моята гледна точка. Така също, според мен, при вертикално кадриране ние придаваме един особен заряд на сцената, един божествен импулс, който е импулс безкраен. Тук вече липсва границата, хоризонта на нашето познание (ние винаги забравяме, че познанието и незнанието са части от една система – и колкото повече разширяваме хоризонта на нашето познание (видимата за нас страна), точно с толкова разширяваме и невидимата му страна – от страната на незнанието, непознатото, неопознаваемото и необятното. При вертикално ориентираните кадри нямаме хоризонт. Там има само едно – нагоре. И една особеност, заради факта, че „снимката е повече висока, отколкото дълга“ – можем да разработим много по-пълноценно различните планове – преден, среден и заден – като всеки от тях е по-абстрактен и по-загадъчен от предишния. И тук се сещам за един кадър на три дами, заснет от Картие-Бресон преди много години, в който точно тези три дами съставляваха трите плана – със своята загадъчност и абстрактност. Бихме могли да се подведем и да решим, че снимката е една тривиална визуализация за директна консумация и да попаднем в капана да започнем да поучаваме хората около нас как не бива да се прави, използвайки фотографията в подкрепа на тезата ни, но това е само привидно.

Тук също бих могъл да развия една друга теза за това, че когато ние кадрираме хоризонтално, ние даваме превес на познатото, а когато кадрираме вертикално, ние даваме превес на непознатото и абстрактното. При вертикалното кадриране също така можем да включим различни , един от друг по-абстрактни и по налудничави , по-безумни. При портретното кадриране все едно се получава един градеж, фотографията се оформя на няколко нива.

В момента ме вълнуват няколко въпроса:

1. Въздушната перспектива

2. Връзката Абстрактно – Конкретно

и вероятно през следващите няколко дни ще се опитам да разсъждавам по тях.