Етикети

, ,

Откъде да започна днес? Хората все по-рядко взимат решение да се женят, а когато вземат решение да го сторят, в тяхното съзнание на преден план излизат други събития, организационни въпроси и в известна степен фотографът остава в сянка. Във всички възможни причини за това сенчесто положение на българските фотографи някои от аспектите лежат изцяло в  културните, икономическите наслоявания, част от тях – в основата си дори с  политически характер. Според мен, двама души ако са решили да се оженят, би трябвало или може би би било  поне препоръчително да имат някакъв хубав спомен от мероприятието – от сватбата, от събитието – това е един изцяло  личен празник и не би трябвало други хора да им се бъркат в подготовката.  Дали това, обаче, може да се случи или е само в сферата на научната фантастика, това е друг въпрос. Знаете ги другите, които се бъркат навсякъде за щяло и нещяло.

Първият въпрос, който трябва да си поставим е „каква сватба, какви хора ще поканим, какъв фотограф ще си избера“ – „пътуването“ до голяма степен зависи от характера на самото събитие и не всеки, който е хванал фотоапарат, е фотограф, това е ясно на всеки човек. Някой хванал фотоапарата със самочувствието на професионалист, така както преди години имаше много хора, които си бяха купили любителски видеокамери и снимаха ли, снимаха сватби на поразия – това се повтаря и днес, няма изключения, невъзможно е да бъде по друг начин, неизбежно е.

Затова въпросът „какво търсите“ трябва да бъде основа, фундамент – на него също ще  се осланяте във вашия избор, вашите предпочитания. Следващият въпрос, който не е за пренебрегване, това е цената на фото услугата, на заснемането. Много хора ще кажат, че е невъзможно да има евтино и качествено фотозаснемане на сватба. Това, според мен, е едната страна на нещата,  защото няма изискване, когато вие снимате сватба, да направите 30 или 60 хиляди снимки, за които вие да получите 1000 лева, нали? Достатъчно е да направите няколко хубави снимки, които да оставят трайна следа върху съзнанието на младоженците, на тези, които са били на сватбата. От друга страна идеята на този тип снимки е и документална. Но някакъв момент децата, внуците, нашите приятели, роднини, а дори и самите младоженци в една напреднала младоженческа възраст, биха оценили и естетическата, не само документална страна на „тяхната фотография“ – но това в контекста на документалната й роля, тъй като ако имаше само естетическа страна, то тогава нямаше да има снимки, правени в лошо време, когато облачността е толкова силна, че контрастът е под кота нула и така нататък. Какво искам да кажа? Ами искам да кажа, че ако се занимавах със снимане на сватби, това, което бих предложил, е моята гледна точка, гарнирана с моите естетически разбирания за сватбена фотография. А цената – според възможностите на младоженците, която цена ще е единствено обвързана с броя на фотографиите, които ще получат, но не и с тяхното качество, както често ни се „поднася“ на вниманието. Абсурдно звучи да ти кажат, че „за толкова пари – толкова“ – в смисъл на некачествени фотографии, които за нищо не стават. По-скоро за толкова пари бих направил толкова снимки (като брой), но не и нискокачествени, това е просто абсурдно. И понеже снимам на филм, примерно бих казал – за 1 изсниман филм с основните моменти – 5 лв и една баница, за 2 филма – 5 лв и две баници и т.н. Ясно е какво имам предвид. Дали са 5 лв или 100 лв, това е по преценка на фотографа. Можете да си калкулирате „пристъствие“ и броя на кадрите да е отделно. И така да формирате различни пакети. И отделно можете да си калкулирате и разни панделки като албуми, картички, покани за сватбата и прочие, каквото се сетите. Няма лошо.

Третият момент, който ме вълнува, е цялостното звучене – с други думи не само как фотографът снима, какви снимки той е в състояние да направи по принцип и конкретно при получаване на определена задача, какви портфолио презентации е подготвил, какъв сайт и други ала-бали, но също така и цялостния облик на самата сватба – става въпрос за една желана, целенасочено търсена естетика, на конкретна гледна точка и подбор на изразните средства. Затова фотографът трябва да участва в моделирането на реалността в сватбения ден, да се намесва и коригира. Много подценяван момент. Фотографът е от най-важните хора на сватбата. Или поне би трябвало да бъде. От друга страна, хипотетично, аз си признавам, че не бих извикал сватбен фотограф да снима сватбата ми. Аз бих предпочел да наема   фотограф по мой избор,  който снима по начин, който аз харесвам и той да ми направи снимките, защото така ще  имаме на първо място фотография с конкретен естетически облик, към която ще имам едно определено отношение, после идея, внушение, послание (да, да, трудно, но не невъзможно да има послание в сватбената фотография, особено при по-абстрактните сцени и моменти, когато не просто снимаме нахилените гости с бутилки в ръка), и не на последно място гледната точка, която да придаде завършен облик и цялостно звучене на фотографията. Зная, че се повтарям. И тази тема аз я пиша не като наръчник към сватбените фотографи, защото е смешно аз, който снимах една сватба и то по изключение, да „давам акъл“. Невъзможно е. По-скоро тази тема е насочена към хората, които в един момент от своя живот биха желали да ползват професионални фотоуслуги. Дали за сватба или по друг повод, това е отделен въпрос, аз тук маркирам принципни положения, които могат да бъдат транспонирани към всяка област на живота, вероятно. Важно е да знаем какво да искаме и да знаем кое е възможно и кое – невъзможно. Останалото е суета.

Има фотографи, които изработват портфолио с крадени снимки. Тук за тях не става дума сега. Важно е човек да види всички снимки от една сватба, които е направил даден фотограф, защото представете си колко изненадани бихме останали, когато разберем, че всъщност сме разгледали най-добрите 5-10 снимки от поне десетина сватби и че този фотограф може да направи толкова. Останалото – брак.  И за да няма „да му се не види, какво става тука, бе“, хубаво е да гледаме с добре отворени очи.

Признавам че не разбирам откъде се взе и как просъществува тази мания по хилядите снимки – хиляди снимки от екскурзия, от излизане, от купон, от сватба. И тези хиляди снимки потъват някъде по някакви компактдискове, твърди дискове, и после дори самият потребител, фотограф-любител, който ги е направил, не желае да ги разглежда, не ги поглежда. За мен е нужно да има няколко добри снимки, които да останат за спомен – не като бройка, а като качество – затова и тук аз не бих изисквал от един фотограф в рамките на няколко часа да ми изработи няколкостотин шедьовърЪ – това абсолютно невъзможно, нека бъдем реалисти. Помните какво е казал Ансел Адамс – ако имате 12 успешни снимки, направени през годината, то годината е била успешна и аз напълно споделям това негово мнение.

Май стигат толкова локуми, не мислите ли?