Етикети

Последните няколко седмици бях зает с подготовката за едно важно събитие. Сами виждате, че спрях да пиша, а последната ми публикация беше тест на филми при оскъдно осветление. И какво беше това важно събитие? Ами сватба – няма място за грешки, никой няма да повтори сватбата, щото на фотографа не са му станали снимките : ) или щото му треперели ръцете, че не си бил пил хапчетата : )

Дали сватбата е успешно заснета или – не, това е друг въпрос. Той не зависи само от снимащия. За успеха допринасят хубавата светлина, хубавото място и хората, които участват в мероприятието.

Февруари месец може да предложи облачно време с хубави тлъсти облаци и нисък контраст. От притеснение да не се изложа повече, отколкото бих понесъл, започнах да чета за диодното осветление, което да използвам за черно-белите снимки (понеже нямам светкавица, а и нямам ТТЛ мерене, никаква автоматика, пък да снимаш в ръчен режим със светкавица с механичен фотоапарат е задача с повишена трудност). Обаче продавачът в магазина не ме остави да видя за какво става въпрос и сам ме отказа от това да му купя стоката. Става дума за диоден панел с 36 светодиода на Манфрото с регулиране на интензитета на светлината. Аз поисках да ми го пуснат, че да си измеря със светломера колко бленди разлика ми дава при снимане от 2 и 3 метра (което е достатъчно, понеже мислех да снимам с 40 мм обектив) – колкото да си помогна на естественото осветление. И продавачът ми вика – не, няма да ти го покажа, щото е слабо, не става за фото. Той си мислел, че ще е по-добре да ползвам вградената светкавица на дизелара, ама аз нямам такава, щото и без това фотоапаратът ми е филмов и то даже не е огледално-рефлексен. Дали снимките биха били по-добри с тоя диоден панел, това е друг въпрос и може би от него би имало полза за снимки в стая, но снимки, при които хората позират. Не просто снимки от типа щрак-брак. Затова се отказах и започнах да търся проявител, който да ми позволи недоекспониране с 1-2 или даже 3 бленди. Но ако мислите за портретна фотография, този панел може да ви бъде от голяма полза, закачен на някой статив.

Проявителят бе намерен и тестван. На самата сватба снимах с Илфорд НР5 като 800 АСА и резултатите ме задоволяват в известна степен. Изснимах и няколко цветни негативни филма, които излязоха златни, понеже само проявяването излезе 20 лв/филм (тия хора са луди да си мислят, че някой ще им ползва услугите!? – директно следващия път ще отида да си купя една цъкалка да си цъкам цветно ако се налага, къде ти!?), като сканирането им тепърва предстои. Но и там ще има някакви сравнително успешни снимки. Но не за това е темата – не да се хваля или да се оплаквам, че съм снимал сватба, то това не е кой знае какво постижение или кой знае какъв провал, а просто да споделя какво си мисля, разглеждайки фотографии на други любители и виждайки какво стана.

Откъде да започнем? – Започнете от основното – седнете и поговорете един час с младоженците за техните снимки. За различните акценти, за гледната точка, ако щете, за някакъв начин на комуникация между тях и вас по време на самата сватба – знаци, които да можете да им правите, за да заемат по-добра поза или да се мръднат леко. Неприятно е ако булката е застанала така, че младоженецът да остава в сянка, понеже той и без това е в тъмен костюм. В резултат бихме имали само една глава над черно петно. А ако има как просто да й направите знак да се мръдне леко, ще стане супер. Това е за репортажните снимки. Изобщо винаги е по-добре младоженецът да е по-добре осветен от булката, понеже бялото няма нужда от толкова светлина, докато черното (не дай боже да е с черен костюм!) се нуждае от силна светлина. И младоженците да ви следят с очи – преди да преминат към нова точка от протокола, да ви погледнат и да ви попитат с очи дали сте готов да снимате. Защото ако не сте готов, то те ще останат без снимки. Сватбата не е уайлд-лайф фотография, фотографът не е на сафари, че да трябва да дебне като хищна хиена.

Отделно трябва да се говори за режисираните снимки. Не може една сватба да е изцяло съставена от репортажни кадри, понеже има опасност хората да са мигнали, зяпнали, с криви физиономии и прочие и сватбата да придобие едно „пернишко“ излъчване. Тези режисирани снимки се правят по време на сватбата, това е ясно. Мястото се избира от човека с фотоапарата. За да може светлината да бъде подходяща. Няма нужда да се повтарям, но няма ли светлина, снимката е снимка само наполовина.

Освен това трябва да се погрижим за обстановката. Ако сме избрали живописно място, трябва да се постараем това пластмасови бутилки, найлони, чанти и други несватбени предмети да бъдат прилежно отсервирани. Иначе – язък.

Самите младоженци трябва да имат представа кое е възможно и кое – не. Това е много важно. Не може да си застанал с гръб към прозорец и да викаш – айде, снимай ме, много съм убаФ. Ми убаф си, ама ще има само силует.

Тук сигурно ще ми кажете, че навлизам в сферата на научната фантастика, но хубаво би било да се подредят нещата така, че да отговарят на изискванията на фотографа – при възможност. Нали си говорим за създаването на една приятна атмосфера? Фотографът затова е фотограф, за да има око и да може да се включи пълноценно в оформянето на пространството – което в крайна сметка да доведе до създаването на една фотография, която да бъде носител на определена (желана!) естетика. Нали? Хубаво е той да разгледа предварително мястото на снимките, за да избере нужната техника. Да участва в аранжирането. Много хубаво би било да има и идея кое колко е дълго, какво става по време на различните ритуали и на кое държат самите младоженци.

Няма да коментирам положението в България – достатъчно е да разгледате най-добрите снимки на водещите фотографи в бранша, за да добиете представа. Но те нещата са двупосочни. Фотографите снимат така, както харесва аудиторията. Хорът пее според диригента.