Етикети

, , , ,

Зима е, навън е тежка облачност. Контрастът е паднал, а заедно с това и желанието на много от нас да снимат. Обаче аз се боря с този нисък контраст, не се оставям. И така преди около седмица аз реших да проуча въпроса с фотографиране при оскъдна светлина.

Първата идея, която ми дойде на ум е да използвам някакъв светлинен източник да си доосветявам сцената. Една светкавица или един панел светодиоди. Втората беше да взема филми Илфорд делта 3200 АСА и да ги снимам като 3200 АСА и дори 6400 АСА. „Дотук добре“, казал слонът, който тръгнал да се самоубива и скочил от небостъргач на 100 етажа, стигайки до първия етаж. Светкавица. За фотоапарат, който дори няма ТТЛ-режим за светкавицата, камо ли някаква друга по-фина автоматика? При снимане с вградена светкавица се получават восъчни лица, понеже светлината пада фронтално и всякакви релефи биват просто заличени. Плоски снимки. Аз нямам светкавица, да уточня. Затова се прехвърлих на идеята за диодно осветление. Разгледах диодите на Манфрото – има доста клипове в ютуб, информация в сайта им и всякакви отзвуци по форумите. Обаче се зачудих – кой би търпял едно такова осветление да му бода в очите? Изключение е видеото, където просто без осветление не става. И също – осветление с диоди – ефектът да е най-много две бленди на разстояние 2-3 метра. И както допълни един приятел – с ефекта на светкавицата /но в моя случай бих работил по-лесно с този панел, отколкото със светкавица, защото фотоапаратът ще си мери сам светлината, докато със светкавицата щеше да пада едно въртене на блендата като ненормален/. И дотук – добре.

И тогава се сетих за мисълта на Артър Аш – “Start where you are. Use what you have. Do what you can.” („Започни от там, където си. Използвай това, което имаш. Направи това, което можеш.“)

И си казах – добре. Имам фотоапарати, които нямат светкавици. Не снимам на светкавица и нямам опит. Аз снимам на филми с чувствителност 400 АСА и ги проявявам в Хтол / Д-76. Дълго мислих дали да не взема Илфорд делта 3200, но спомените ми от този филм са за доста едро зърно – вероятно толкова едро, че при размер на снимката над 13х18 см би било неприемливо едро за съвременния дигитален стандарт тип „гладко бебешко дупенце“.

Затова се върнах отново на мисълта. В гардероба имам Илфорд НР5. В магазина има Микрофен. Изчетох нета, но това беше, за да установя, че хората просто или не четат какво пишат, или при част от тях ръцете изпреварват централния процесор. Някои от тях пишеха за пуш с проявители за нискочувствителни филми,  които със сигурност не са препоръчвани от фирмите-производители за пуш обработка. Други пък излизаха извън границите на разумното. И в тази каша аз реших да се доверя на хората, които произвеждат филмите и проявителите. Те ще знаят най-добре. Щом Илфорд казват, че Микрофен е проявител, който е подходящ за пуш обработка и че с него Илфорд НР5 може да бъде недоекспониран с една, две и дори три бленди (до осем пъти по-малко количество светлина), значи трябва да е вярно.

Ето и какво се получи вчера в една много тъмна църква:

Bordeaux-2013-011

Сигурно очаквате да ви кажа, че използвах малкия и смел Минокс, обаче ще трябва да ви разочаровам. Малкият дори не успя да стопли при това осветление и извадих добрия стар Ноктон от чантата (Nokton 40 mm / 1:1.4). Оказа се, че се налага да се снима на бленда 1.4 или максимум 2 на скорости 1/15 или 1/30 за чувствителност 1600 АСА. След това коригирах проявяването в Микрофен (неразреден) и се получи този резултат. Използвах времената, препоръчани от Илфорд. Пробвах също и недоекспониране с една бленда на същото парче филм, за да видя как ще излезе 3200 АСА при корекция за 1600 АСА – любопитство женско. Ще забележите, че снимката няма фокус. Ми то на бленда 1.4 фокус няма как да очаквате, освен в малката точка, на която съм фокусирал. Също така ще видите, че черното е на парцали. Заслугата е леко на скенера, фотохартията ще направи преходите по-плавни между тъмното сиво и черното, без да се получават такива черни зрънца, но като цяло няма как – дълбоки черни сенки и липса на полутон. Ето го и резултата:

Bordeaux-2013-009

Сигурно сега ще кажете: „Ало, а къде е истинския пуш до 3200 АСА? Да видим филм, сниман на 3200 АСА и проявен като 3200 АСА?“. Да, прави сте. И тук аз съм длъжен да спомена един немаловажен факт – има разлика между фотоувеличител и скенер. Скенерът вижда зърното по-едро. И има различна гледна точка по въпроса за възпроизвеждането на полутоновене от фотохартията. Моето мнение е, че един скенер може да види повече шарении в сенките при пуш, отколкото е склонна хартията и затова аз съм обработил горните две снимки според моята представа за резултат върху хартия. Иначе би било измамно да ви показвам „колко добре се държи филма“ при сканиране. Филмът не е бил измислен, за да се пъха по скенери. Имайте го това на в пред вид.

Лека по лека откривам топлата вода. Ето, до скоро ако някой ми кажеше да снимам в стая при оскъдно осветление, аз бих светнал лампите. А всъщност те не само вкарват повече фотони, но и вдигат контраста доста грозно. Много по-добро решение е да се снима без допълнително осветление, а просто да се недоекспонира две бленди филма, за да може при последващото удължаване на проявката да се вдигне контраста и сцената да излезе нормално. Нормално като възпроизвеждане на полутон. Иначе ако очаквате някакъв особен блясък, ще сте разочаровани. Без светлина няма фотография.

Може да си вземете един дифузор – продават ги, а можете и сами да си ги направите. Гледах наскоро едни сгъваеми. Да си просветлявате главния обект – защото „светлината“ това са фотони, които дават полутон. Обаче, вижте, хора, няма нужда да се превръщаме в техно-маниаци. Просто имаме нужда от определени знания, колкото да можем кадърно да си държим фотоапарата и да можем да му натискаме копчето. Нищо повече. И ако си позволявам да пускам тема с тестови кадри в нея, то е само защото смятам да изследвам с фотографски методи църквите и катедралите – а те дори и през лятото остават доста тъмни обекти.

Bordeaux-2013-018

Ето какво се получи на 3200 АСА. Съжалявам, че пускам такава глупава снимка, но останалите тестови снимки не са достатъчно илюстративни – имат вероятно някаква фотографска стойност, но от тях не може да се прецени добре какво е поведението на филма при такова голямо недоекспониране. А не искам да създавам илюзорни представи. Моята преценка е, че изображението започва да изглежда като нарисувано, а черното просто става непробивно. Ако в горната снимка липсва леко контраст, то това единствено резултат от моето желание да покажа, че макар и на 3200 АСА филмът има достатъчно полутон, който да позволява работа в някакви разумни граници.

Знаете го „Малкия Никола“ (има такава книжка за деца на френски, хаха) от Севлиево. Той вече нито е толкова малък, нито толкова незнаещ, та редовно научавам по нещо ново от него – и този път научих за проявителя Perfection XR-1, който при нормално проявяване успява да получи нормален негатив при две бленди недоекспониране. Поглеждайки към съставките, бих казал, че прилича на неразреден Жан Фаж, хаха. Но понеже при XR-1 трябва да се играе и с разреждането, освен с времето, мисля да го оставя за по-нататък. Но вие ако имате нужда от такъв проявител, просто да знаете, че той съществува.

И понеже сега хванах проявителя Микрофен, много е възможно лятото да запея друга песен – „Песента на Перцептола“?