Етикети

,

Много сложен казус. И сега ще ви разкажа защо.

Едно време, купувайки си фотоапарат, аз осъзнах, че не става да го нося просто ей така с две ръце. Все нещо треперех да не ме бутне някой. И първо си купих чанта, в която да го прибирам, а после си купих и оригинален калъф, като едновремешните, чиято мода се връща лека по лека при дигиталните фотоапарати от по-висок клас. И бях доволен дълго време.

Преди година започнах да снимам с фотоапарат, който нямаше връзка за врат, а само връзка за китката и то импровизирана – и отначало ми беше много терсене, защото стабилността изчезна. А трябваше да го мисля непрекъснато да не го ударя, да не го попилея, да не ми падне от ръката и прочие. Обаче съвсем скоро осъзнах, че всъщност това са били мои фантасмагории, нито фотоапаратът ти пада от ръцете, нито се спъваш във всяко паве, че да трепериш, а аз открих нови „хоризонти“ за снимане. И нови гледни точки.

Трудно е ако си окачил фотоапарат на врата си, да го завъртиш вертикално, така че да застане успоредно на тялото ти отстрани на нивото на кръста и да снимаш незабелязано. Трудно е и да хванеш фотоапарат и да изпънеш ръце настрани, за да снимаш нещо, или пък да го повдигнеш високо нагоре – освен ако ремъкът не си го отпуснал, че да ти стига до коленете.

И вчера аз излязох да поснимам с моите любими Цайс Икон и Фойхлендер Бесса. Цайсът само се разходи, защото се оказа, че има нужда от нови батерии /а той без батерии не снима/, а Бессата се оказа, че … много по-удобно стои в ръката ми, когато не е закачена на врата ми. Така никой не забелязваше, че имам фотоапарат. Точно както с Минокса или Пентакса досега.

И понеже не е никак удобно да ползваш ремък за врат като ремък за китка, реших да си набавя една връзка, която да ползвам на всичките си фотоапарати. Понеже Миноксът няма ухо за ремък, се ориентирах да търся ремък, който се закача на резбата за статив. Влизайки в няколко магазина, се оказа, че търся нещо, което никой не предлага.

Имаше едни ремъци за китка, които се закачаха на ухо, бяха доста дълги и с някакви невероятно големи неопренови възглавници за удобство и допълнителна стабилност – на големина колкото цял фотоапарат. Гледах ги и се чудех, че ако си купя такъв ремък, трябва да си сложа и препаска на едното око, че да не будя толкова подозрението на хората?

Един консултант с бухнала коса на фитилчета се приближи да ме попита какво търся и аз му обясних, че търся ремък за ръка за телеметричен фотоапарат /все едно има значение, ама за да разбере, че не искам от чаршафите на Канон/. Той сви рамене, извини се, а аз отидох в интернет и намерих ето тези връзки:

/източник: Тук/

И май поне на теория се ориентирах какво да търся.