Етикети

, , , ,

Работейки в тъмната стаичка, ние посягаме към пакета с хартия. Вадим от него лист хартия и го поставяме в копирната рамка. Но каква е тази хартия? Пластифицирана или баритна? Ето, признавам, това е въпрос, който досега ние досега не разгледахме.

В социалистическа България съществуваше единствено хартия с непластифицирана подложка /картон, полукартон/ – не зная дали подложката е била третирана с бариев сулфат /барит/, или – не. Имало е преди хартии, които са били с картотена подложка, но не са били баритни, а вече не помня миризмата на ФоХар /баритът мирише по начин, който не се забравя – специфична миризма/, но в случая, макар и незабравима миризма сама по себе си, аз не помня как миришеше българската фотохартия : )

Някъде през 60-е години на миналия век на Запад са се появили пластифицираните фотохартии – това представлява хартия, която от двете си страни е покрита с тънка пластмаса с определен нюанс на бялото /неутрално бяло, топъл тон, кремав тон и прочие/ – тоест хартията е опакована и върху пластмасата се нанася емулсията /не се използва барит – все пак пластмасата е доста гладка и бяла, за разлика от чистата хартия и няма нужда от този бял прах в този случай/. Плюсът спрямо баритната хартия е, че обработката е ускорена, като само пример – крайното миене вместо 1 час е само 2 минути, а сушенето може да се извърши и с щипки на простора, защото пластмасата пречи на хартията да се огъне. Пластмасата не поема вода, значи ние просто изчакваме водата да се отцеди и да се изпари от повърхността – общо взето – няколко минути. Ако реша някоя вечер да копирам един кадър голям формат, то кадърът го имам след 1 час от взимането на решението – увеличител, ванички, проявител, проби, финално копие, миене, сушене, ако е на пластифицирана хартия и 3 часа, ако е на баритна хартия : ) Защо финалното миене е само 2 минути? Защото фиксаж се натрупва само по ръба – от лицевата и опака страна имаме пластмаса и там фиксаж не може да попие, остава само по ръба, където имаме тънка ивица от истинска хартия – все пак ламинирането и поливането на емулсията се извършват, докато хартията е на големи ролки, от които се режат желаните формати, което означава, че по ръба нямаме пластмаса, която да предпазва.

Много хора ще говорят за разликата в тоналността между пластифицираната и баритната хартия. Да, хартиите са различни. И да, сълзите са много, когато опропастим баритната хартия – я при миенето, я при сушенето – не се измила добре, залепнала, или после при сушенето залепнала я за хромирания лист на гланц-пресата, я за стъклото, на което я сушим /и в този случай – дано това не е стъклото на прозореца в хола ви!/.

Paterson High Speed Print Washers (for Resin-Coated Papers)

За обработката на пластифицирана хартия на вас ще ви е нужно да имате една малка миялна. За форматите до 24х30.5 см включително аз ползвам своята мивка в банята – ако имате по-голяма мивка и искате по-големи формати – идеално. Пускам на струя и снимката се джурка. Мия ги повече от 2 минути, защото ги мия на тънка струйка, но хубаво ги изчаквам да се отцедят от фиксажа, преди да ги топна вътре. За по-големи формати е хубаво да си набавите миялна патерсон за миене на пластифицирана хартия. Това е цялата инвестиция.

За баритната хартия ви трябва друга миялна.

Paterson Auto Print Washer for fibre-based papers

Има няколко фирми, които предлагат, но са доста скъпи, скъпи са и на втората употреба. Можете да миете готовите снимки в голям леген, или ако имате вана – във ваната. Трябва да внимавате да не залепнат снимките една за друга, че тогава миенето трябва да го почнете отначало. Най-добре използвайте модерни фиксажи, защото те се мият бързо. Показаните две снимки на миялни са на фирма Патерсон. Но има и други фирми на пазара, които предлагат подобно оборудване. Потърсете в ибей на втората употреба. Такава фирма е Анова Даркрум, но и нейните сушилни са скъпи.

Разтуптява ми се сърцето от баритната хартия, но си признавам, че много ми е лесно да работя с пластифицирана хартия. Не е срамота да си призная. Още повече, че ако ще приготвяте портфолио, което ще го разглеждат много хора, по-добре да е на пластифицирана хартия – защото това е много здрава хартия,  дори някой да се изкашля с плюнки срещу хартията, няма да й се развали гланца, нито пък ще й се огънат ръбчетата или ще останат отпечатъци от пръсти. И няма сълзи. А и сложите ли една снимка в рамка… идете и търсете това барит ли е или пластификат. Няма познаване. Е, има познаване, ако имате същата хартия на барит до вас, но ако я нямате?

Освен по-скъпа миялна за баритната хартия /за големите формати, иначе малките формати – в леген или във ваната/, за сушенето на баритната хартия ще ви е нужна преса. Имаме един тип гланц-преси, за които имахме спор с един приятел, че не били преси, а били сушилни. Е, Мако продават една преса, но струва хиляда евро, не вярвам да тръгнете да си купувате такава. На нея снимката не се поставя мокра. Поизсъхва си /или може би дори съвсем да изсъхне, ама да не е на камък/ и после се притиска между двете плочи. Тука може и малко да си измислям, защото не съм работил с такава. Аз имам опит с гланц-преси. Те се използваха едно време за гланциране на фотохартията, която иначе стоеше матова. Обаче да ви призная, че матова също много ми харесва. Самата гланц-преса има два много чувствителни елемента – хромираните листи и плата, с който притискате снимките. Иначе и температурата е важна, но тя не се регулира, така че нищо не можете да направите.

Платът трябва да бъде чист. Което означава – чист или мръсен – ще го перете на няколко месеца. Когато сушите снимките си, в него се натрупват всички останали  боклуци и в един момент може да се окаже, че това е мястото, където вашите снимки се замърсяват. Отврат.

Самите гланциращи плочи трябва да ги пазите много. Аз имам една стара гланц-преса, която не си знае годините, чехословашка /ох/ и мисля да й купя едни капиталистически хромирани листове, защото е напълно възможно липсата на максимално добро гланциране да се дължи на думичката „соц“. Или ми се напуква гланца, или остават разни точици негланцирани по снимката. Рядко, много рядко получавам наистина идеално гланцирано изображение – такива снимки имам около 5 от 100. Има разни мехлеми за мазане на хромираните листове, рецепти, но подозирам, че проблемът е, че са били „сделани“. Все още се продават нови гланц преси, ако имате желание – пробвайте. Ако не успеете да гланцирате снимките си, можете поне да ги сушите, като ги поставите с емулсията нагоре /към плата/. Иначе за гланциране, досещате се, е необходимо да поставите снимките с емулсията надолу /към хромираната плоча/, да осигурите достатъчно вода, да минете с валяк няколко пъти и прочие, но самата технология по гланцирането ще я опиша в отделна тема, ако се окаже, че дефектът бил в соц-листите. Ако се окаже, че просто технологията с гланц-преса е куца, ще ви насоча към сушене със стъкла. Никола от Севлиево работи със стъкла и ми казва, че ставало супер. Е, при мен залепна една снимка, но за да не стане това самото стъкло трябва да е безупречно чисто. Подробностите – по-нататък. Тук просто бистрих темата за „барит-пластификат“ : )

Много ми е странно, че обичам гланцирана баритна хартия, но не понасям гланцова пластифицирана? За пластифицирана хартия харесвам много перлена и по-малко сатинена /последната стои почти като матова/. Има и една памучна хартия на Илфорд, с която не съм работил, защото й е много артЪ цената : )