Етикети

, , , ,

„Всеки човек е ориентиран към търсене на личния си невидим водач, или се поверява на авторитета като посредник межу себе си и Откровението.“ /Ибн Араби/ *
~ * ~
Силата на Авторитета.
Личността, която спира да съществува.

Някакъв импулс ме накара да погледна какво излиза в гугъл, когато напиша „Henri Cartier-Bresson“ и да отворя първите няколко десетки сайта. Да го наречем с думи прости – „нездраво женско любопитство“. Не е важно толкова любопитството, важни са резултатите и последвалата интерпретация. Можете да приемете тази публикация като продължение на една предишна тема.

В много сайтове се обсъжда въпросът „С какво ли би снимал Анри Картие-Бресон, ако започваше своята кариера като фотограф днес?“ – и следва „логичният“ отговор – „Как с какво? Във века на дигиталните огледално-рефлексни фотокамери този въпрос не стои на дневен ред!“ … Или пък си задават въпроси: „А ако трябваше да снима днес, дали би снимал с 50 мм обектив САМО?“ и дали не би ползвал … ВАРИО-О-О-О! И тук списъкът е много дълъг. Самият Бресон е снимал и с 35 мм обектив, както и от време на време с 90 мм, затова се чудя на тези измислени калъпи, по които „нищят“ личността на един изключително магнетичен фотограф, който отрича да е фотограф. Отричането има съвсем друга роля. Не защото не се е чувствал фотограф. Но вероятно затова ще напиша друга тема. Днес една фирма е стъпила здраво върху неговия авторитет и твърдят в рекламите си, че техните фотоапарати могат да „превърнат в Бресон“ едва ли не всеки един от нас, а друга, която наскоро лансира няколко „ала-бала-телеметрични“ фотокамери лансира идеята, че те „ще изкарат Бресон“ от нас. Или ни превръщат, или ни изкарват. Но най-вече ни прекарват.

Нормално е да има такива разговори, при положение, че днес се цени не какво послание влага във фотографията си човек, а вместо това се гледа каква е била техниката в ръцете му. За изместването на ценностите и заместването им от псевдоценности няма нужда да ви надувам главите. Това е факт. Бресон казва: „фактите не ме интересуват, важна е гледната точка“.

Има и такива любители, които разсъждават отвъд рамките на „50-е мм на Бресон“ – казват – „Бресон днес не би снимал с 50 мм, той щеше да снима с 35 мм, защото това е много по-универсален обектив, има повече широчина и прочие.“ Той нямаше да снима еди как си, щеше да снима еди как си, щото нещата се промениха и сега еди кое си е по-шик. Абе, хора. Ако баба ми беше с колелца, щеше да бъде трамвай! Бресон е снимал по определен начин. Имал е определено послание. Ако ние променим начинът му на снимане и посланието, това вече не е Бресон. Също така светът няма нужда от двама Бресоновци, както нямаме нужда от двама Леонардовци, които да са нарисували четири Джоконди.

Силата на един авторитет не стои в това да култивира в своите ученици чувство за принадлежност към определена школа, не. Това е да им даде всичко, на което е способен, да се превърне в огън и да разтвори във вечността.

За философията на „нетърсещите“ фотографи, които „не са фотографи“, а просто „отиват на готово да щракнат това, което някой преди тях е подредил“, писах повече от достатъчно и би било проява на невъздържаност, аз, който едва сричам, да продължа да пиша по този въпрос.

* – преводът е от английски и е почти буквален и неточен /един преводач може да преведе толкова, колкото е разбрал/. Надявам се на включване от професионалист, който да коригира избрания цитат.