Етикети

Фотографията преминава отвъд документалността, когато кара зрителят да си задава въпроси. От една страна, тя трябва да може да го подтикне към стойностни въпроси, а от друга страна, самият зрител трябва да бъде в състояние да си ги зададе стойностните въпроси.

Ето, сега представям на вашето внимание една много семпла фотография. Две момиченца събират хартиени сърчица пред една катедрала. Съвсем обикновена сцена в контекста на днешната ни цивилизация.

Момиченца и хартиени сърчица – бол. Обаче, въпреки очевидната простота и може би дори тривиалността на тази сцена, в моето съзнание възникват следните въпроси:

1. Какво се е случило на това място? Вероятно – сватба? И вероятно тези шарени сърчица са били разпръснати над младоженците за късмет и пожелание за един усмихнат съвместен живот? Ако тези хартиени сърчица бяха просто бели кръгчета, дали момиченцата щяха да ги събират? Надали. Някой е решил, че тази форма ще бъде носител на обич, на чуства – и хората реагират на самата опаковка все едно е ценността сама по себе си. Поетите пишат стихове за несподелената любов, тръшкат се, някои скачат от мостове, трети умират от глад… и то все в името на Любовта? Всеки луд с номера си, биха казали старите хора. И може би са прави.

2. Забелязвате ли, че точно две момиченца събират хартийките? Не две момченца. Нямам представа защо обществото е решило, че трябва момиченцата да бъдат възпитавани да искат да бъдат принцеси, а момченцата в съшото време просто си играят с колички? Тези порастнали принцеси един ден ще имат нужда от принцове, не от шофьори, ей! Така започват семейните драми, защото никой не е възпитавал момичетата и момчетата с идеята, че един ден те ще трябва да се разбират. Едните са възпитавани за принцеси и да чакат принца на бял кон, а често от дългото чакане идва само коня, а другите ги възпитават да бъдат и аз не зная какво. На тази снимка ние виждаме едно разделено, неразбиращо себе си общество.

3. Що за общество живеем, щом в него се разпиляват хартиени късчета за късмет? На това му се казва „изместване на ценностите“ – но това изместване на ценностите се наблюдава във всички сфери на живота. Затова и в сънищата няма сенки. Сенките са само тук.