Етикети

, ,

Една черно-бяла фотография на книжарница Mollat в Бордо от Антон Каро, млад изследовател по физика, ни кара да се замислим за мястото на тази институция в културния пейзаж на Бордо, а също и за мястото на книгата във времето на дигиталната революция.

На първо време това бяха фотографските шляения, които Антон Каро, изследовател по физика, предприемаше през почивните дни с един стар Пентакс на рамо, закупен от ибей за дванадесетина евро. Неговите странствания в търсене на подходящи сюжети, предхождани от зареждането на акумулаторните батерии преди началото на новата седмица, която е изпълнена с изследвания и преподаване.

Една импровизирана фотолаборатория, разположена в неговия апартамент, му дава възможност да обработва филмите си на достъпна цена. С желание да отвори един прозорец към света на своя обектив, той ни предостави няколко фотографии на един Бордо, какъвто ние отдавна не бяхме виждали, толкова неподправен и жив.

Витрините на книжарница Mollat от десетилетия са един празник за окото и духа, бидейки една арт-арена. Постоянните препратки към културните мероприятия в града, както и сериозните теми, които се засягат, ни превръщат в едни привилегировани посетитети на една постоянна сбирка, а книжарницата – в музей на открито, където книгата е приета във всички нейни аспекти. Съдейки по темата, която е на витрината, агонията на месец октомври все още не е настъпила. Два скелета придават зрънце сериозност на афишираната новина. Нито вещици, ни вкус към черногледство.

Два скелета, като тези, които днес бихте могли да срещнете по коридорите на стария факултет по медицина. Смъртта в нейната истинска форма, олицетворена с необходимата сериозност. Ние знаем, че книжарницата е изградила своята репутация върху два от стълбовете на този университетски град: медицината и правото. Денис Молла беше лекар по образование, но остана като книжар во век и веков.

Естествено, зрителят на тази сцена не може да избяга от метафизичната непристойност на тези две непознати персони, обърнали лице към скелетите,  туристи, или просто двама души, излезли на разходка, клиенти, превърнали се във фантоми, избелели от времето и почернели от мрачни мисли.

Перфектната симетрия между актьорите, малко или много … на тази сцена на флирт с Танатос, перфектно сливане между нашата съдба и околната среда, прави от нас идеалните актьори-пътешественици на това, което би могло само да образува една обикновена смяна на градския живот, ако можехме да виждаме нещата в черно и бяло.

Дали книгата не изживява своите последни часове, заплашена от изчезване от дигиталното? Витрините на книжарница Mollat дали няма да бъдат последните гробници на фараони, принадлежащи към един заклеймен свят? Не бихме искали да повярваме, но бихме искали да устоим на промените.

автор: Жоел Зануи

/преводът няма претенции за изчерпателност/

източник: Une photographie de la librairie Mollat и също заглавната страница на VillageDeVille към днешна дата

Коментар: Малко се чудя какъв е тоя фотоапарат, дето хем филми хаби, хем зареждам всяка седмица батериите? : )

И признавам, че … за пръв път се докоснах тревогите на любителите на книгата – както ние преди години се чудехме и водехме дискусии дали филм или цифра… може би трябва да им кажа кой победи?