Етикети

,

Човек е продукт на своите мисли.
/Махатма Ганди/

Вчера се разходих до едно близко село, нещо от сорта на Копривщица. Казва се Сент Емилион. Нямаше светлина. Нямаше сенки. И въпреки това аз се опитах да снимам нещо в тежката облачност и нисък контраст. Но не това е важното в случая. Друго ме вълнуваше.

Бях помъкнал едно доволно количество филми, все едно отивам да снимам кой знае какво чудо невиждано. И обикновено в такива ситуации леко подозирам, че вероятно не съм единствения луд, а дори има хора, които за едно излизане на Витоша правят по 5000 снимки и после в продължение на две седмици чистят и обработват кадри.

Преди няколко дни, в едно от филмчетата, които споделих, Картие-Бресон казва: „Не преяждайте с фотография!“ („Do not overshoot – overshooting is like overeating!“) . Снимайте толкова, колкото е нужно. И тук идваме до… мярката.

Понякога просто излизам с фотоапарат в ръка и се разхождам. Понякога правя една снимка. Понякога правя повече. Признавам, че съм изненадан от себе си – преди бих се смутил да направя само една снимка от цяла разходка. Вчера направих повече снимки /от 36 пози направих 9 снимки, част от тях пуснах в тази тема/.

Разхождайки се, мога да вляза в някое кафене и да седна до прозореца, за да наблюдавам хората по улицата и да си мисля по някоя тема, а може и без тема, ей така – просто да вдишвам от аромата на гаснещия следобед.

Мярката е строго индивидуална, но съществува. Ние просто трябва да я открием.

„Земята има достатъчно за нуждите на всеки, но няма достатъчно за алчността на всички.“ /Махатма Ганди/.