Етикети

Излязох малко на въздух днес. Мога смело да кажа, че това беше първият ден от много дни насам, в които не валя. И смело повлякъл своя малък Минокс, аз крачех смело по любимата си улица – тази, която води към центъра. Обаче и центърът е пълен с изкушения най-различни. А краката ми не слушат и право в обятията на изкусителите ме вкараха – в една книжарница, в която гледах тефтерчета, писалки, моливи, чанти, аксесоари – наредени прилежно, но на стойност, колкото два чувала с ориз.

Може би това е един маловажен факт. Да. „Фактите“, казва Бресон „за мен са безинтересни. Това, което е важно, е гледната точка“. Аз бих перифразирал – Важна е интерпретацията.

Какво направих? Ами нищо толкова изненадващо… Миноксът от джоба ми каза с тъжно гласче: „Като снимаш с мен, да не би снимките ти да не се получават?“ И мен ме хвана срам, завъртях се и се озовах на щанд с десетократно по-евтини бележници и моливи. И дотук нищо интересно отново. Важна е интерпретацията, чакайте да я напиша… : )

Какво се получи? Бях тръгнал да си купувам нещо, което да е тежко, марково. Обаче в джоба си имах един скромен фотоапарат от макролон, не от алуминий или фрезован месинг и той ми проговори с човешки глас… и в резултат аз взех едно решение, което бе повлияно от него.

Няма независими събития, случки, няма и самобитни артисти и мислители. Всички сме едно цяло. И както се оказва често – дори едно абсолютно миниатюрно, незначително решение от миналото може да диктува нашето настояще. Всяко решение има своите последствия. Те идват, рано или късно.

Ето, ако един човек си купи швейцарски часовник, то той после ще иска да има и швейцарски грамофон, после ще си каже, че иска нов средноформатен Ролейфлекс F2.8 за 6 хил евро, след това тръгва една лавина, която… е добре дошла, ако човек има ресурси, но ако човек е с по-ограничени средства, това ще са само страдания – или с други думи – да си правим живота сложен. А със сигурност аз не желая да си правя живота сложен. В никакъв случай. Важно е посланието.

Ако трябва да следвам древногръцкия идеал за единство между форма и съдържание, … не, няма да пиша по този въпрос, понеже темата ще стане много дълга… По-скоро бих въвел нов идеал – „идеал на простотата“ – „един момент на достатъчност“ – в който нямам нужда от повече – нямам нужда от повече вещи, от повече внимание, от повече чували с ориз.

Преяждането не е само натъпкване на нашата храносмилателна система с храна – сърцето, умът също могат да преяждат – с емоции, със знание – а това преяждане е много по-страшно.

Тази вечер аз съм щастлив, че не преядох с тефтерче и молив, които оценени в  ориз биха ми осигурили прехрана за няколко месеца. Имайте предвид, че в Африка негрите си купуват по един чувал ориз за семейството и го изяждат за един месец. А те ядат главно ориз. С една заплата това могат да си позволят. А ние?

Имам един колега от Кот д’Ивоар и той ми сподели, че като дошъл в Европа и имало едно нещо, което го шокирало… Докато аз мигах какво ли е било това, той каза: „Има бели хора, които са бедни!“

В нашия свят вече само идеите имат значение. Може би не само идеите, а и внушенията – които заедно форират посланията? Или греша?

Не е задължително винаги да има вложена идея във фотографията, която правим. Пазете мисълта си чиста, не я влагайте във всичко около вас : )