Етикети

, , , ,

„Животът е един – и завинаги.“

„What is made with time, time respects it.“

„Фотографията за мен беше една моментална рисунка, която не може да бъде променена. Животът е един – и завинаги. Аз не се интересувам от документализма… през 1946 година Капа ми каза – Анри, внимавай с този етикет, който слагаш „сюрреализъм“ в работата си – никой няма да иска да те наеме – затова, каквото и да правиш, нека бъде „фотожурнализъм“. И той беше много прав. Сюрреализмът остана за вътрешна консумация.“

Всички знаем, че за Бресон фотографията е „геометрия“. Но рядко се споменава, че той е бил в обкръжение на сюрреалисти, преди да започне да снима – сами погледнете – в ръцете му попада фотоапарат и една година по-късно прави изложба с невероятни фотографии! Ако това не е сюрреализъм, здраве му кажете : ) ! Фактите не са интересни – казва Бресон – важна е гледната точка, която стои зад тях.

Изненадам съм, че се говори много за Бресон, но много малко хора минават отвъд механистичното в разбиранията си за неговата фотография. Липсва философията. И може би първите въпроси, които трябва да си зададем, са:

1. Каква е „другата реалност“, която сюрреалистите пресъздават в творбите си? Какво е отношението между този свят и онзи другия свят, на когото нашия свят се явява сянка? /Забележете, че Бресон включва в своята фотография доста често сенки, които да ни напомнят това./. Съществува ли дуализъм във фотографията на Бресон?

2. Да се огледаме и да видим кои са приятелите на Бресон и от кого се е учил самия той? Тук списъкът е дълъг – Андре Кертес, Робер Дуано, Ендре Фридман, Матис, Дейвид Сиймур, Ман Рай, ранния Пикасо, Лоте /!/, и много други… като Джорджо де Кирико… или van Eyck, Paolo Uccello, Masaccio, Piero della Francesca, Martin Munkacsi… и да не забравяме – чичо му – Луи, който също го е подкрепял. За баща му не мога да бъда сигурен, понеже го е готвел за насленик на бизнеса, а Анри вместо да му се отблагодари, тръгнал да ходи с шашкъните по кафенетата… забелязвате ли колко добре говори английски? Ами учил е в Кеймбридж, а в Париж учи в една от най-елитните гимназии. Просто няма какво да коментирам…

С тези кратки публикации, които правя за Анри, се опитвам да поставя няколко въпросителни знака върху неговата личност и да открехна една врата към неговата философия. Не се вълнувам от механичното – че ходел по улиците и дебнел за случки, за истории, за решителния миг, как бил с бързи рефлекси и снимал с Лайка, обектив, поставен на бленда 8 и скорост 1/125, филм Три-Х 400 и т.н. Това означава да го имитирам, да го приема за идол. Така днес ние имаме един океан от „бресоновци“, които пъплят по улиците и търсят „решителния миг“. Но без философията зад фотографията си, те са просто едни копия. Затова аз искам да ви представя лека по лека моята гледна точка за Бресон – такъв, какъвто го виждам аз. И по-скоро той да бъде наш учител, отколкото идол.