Етикети

, , , ,

Темата за Скелетът на изкуството /но и филмът с Брессон „Just Plain Love“/ за мен дадоха няколко нови момента, които не съм виждал застъпени на други места. Обикновено разговорът за златното сечение започва с пирамиди, фараони, а не с варненския некропол. Което мен само може да ме радва, защото показва, че от дълбока древност златното сечение е било заложено като принцип в човешката среда.

Ето го и самия филм:

Друг интересен момент се явява факта, че самото златно сечение е вложено в нас и в останалата природа. Това е добре известно. Изненадата ми дойде от друго – Бресон сам казва за някои свои снимки, че не бил видял какво се получава като композиция, когато натиснал спусъка, а видял чак след като хванал снимките в ръка. Думичките „интуиция“ и „шанс“, които той използва, за да обясни своята работа не съм ги чувал от тези, които често говорят за него. В един блог видях думичката „интуиция“ до „Бресон“, но там тя бе с друго значение – наблягаше се на неговото академично обучение и как то е формирало в него да харесва кадрирания, които отговарят на това, което бил видял преди това. Нещо като добър имитатор? Явно надделява мнението за съзнателното, идейно-мисловно начало в изкуството му, докато всъщност съзнателната компонента е само част от цялата мозайка.

Често се говори как Бресон е стоял с часове и чакал „решителния миг“ – да се случи това, което си е наумил, че трябва да се случи. Да, правил го е. Колко често е чакал часове и колко често е чакал минути, не зная. Има фотографии, които доказват, че е имало процес на изчакване. Но има и много фотографии, при които просто е минал или затичал, и е щракнал без да използва визьора – от нивото на пояса, или от нивото на протегнатата си ръка. Или пък просто тихо е блеел и е щракнал нищо подозиращите хора, без да спира, без да кадрира, без да включва съзнание и ум, да си представя златната спирала или да се чуди за смисъла на живота.

Филмът започва с думите, че малко хора гледат, а когато снимат, повечето от тях просто извършват едно документиране. Ние трябва да сме на разположение, да бъдем възприемчиви, за да може да се прояви интуицията в нас. Да се оставим на течението /според мен/ и да наблюдаваме животът около нас такъв, какъвто е /интуитивно уловени моменти/, а не такъв, какъвто ние искаме той да бъде /съзнателно поставените рамки на визьора, но и рамките на нашите ръзприятия/. Да поставим един въпросителен знак върху нашата фотография… Признавам, че тези неща за мен бяха доста встрани от представата, която се налага от интернет пространството /форуми, блогове, и какво ли още не/, от разговорите с приятели и т.н.

Моята представа беше наложена от части от „Лайка-пропагандата“ – как Бресон снимал с Лайка и как едва ли не на това се дължал неговия успех. Добре, че бяха те да му кажат : ) Аз преди време се усетих, че преди години, когато той е започвал да снима, малкият формат тъкмо е прохождал. На фотографите се е гледало несериозно ако снимат на малък формат. А той си е избрал малкия формат поради необходимост – за да може да снима по начина, който желае. Днес ние имаме хиляди модели фотоапарати, които са по-удобни за работа от едновремешната му лайка, да бъдем реалисти. А сам той е снимал с филмова сапунерка години наред /не мога да кажа колко години, но е възможно да е повече от 10/ – и на въпрос “ какъв фотоапарат препоръчвате на хората за репортажно снимане“ е отговарял, че е достатъчно да има бутон. Този факт не се тиражира много от Лайка, нали? Харесва ми как е казвал, че за да прави фотография човек, на него му трябват два крака и един пръст : ) Харесват ми и дискусиите из форумите – „С какво би снимал Бресон днес, ако сега започваше като фотограф?“ – и категоричният отговор – „Но как? Във века на ДСЛР няма какво да го мислим!“ : )))

Аз не съм говорител на Бресон, но представяте ли си го с някакъв огромен дизелар да пълзи по улиците? Нямам и някаква велика потребност да подривам реномето на една фирма, която си е изградила част от престижа на негов гръб. Или да подривам престижа на друга фирма, която иска тепърва да гради имидж на негов гръб /Фуджифилм с техния модел Х100 – „Този фотоапарат ще изкара Бресон от вас!“. Просто ви предлагам един филм, с някои преразказани от мен моменти от него, лично споделени от Анри, не какво някой друг бил писал за него, разбрал-недоразбрал. Да видим каква е личността на този човек. Защото има много какво да научим!