Етикети

, , , ,

Последователността при обработката на фотохартията е ясна, ясно е и че работата в тъмната стаичка трябва да бъде един добре стандартизиран процес /освен ако изрично не желаем да получаваме специални резултати/.

Оборудването в тъмната стаичка е желателно да включва следните неща:
1. увеличител – без него не може. Хубаво е ако цифричките на обектива светят в тъмното при светнат увеличител, както и да има възможност да заключвате блендата на желана от вас стойност, за да не си създавате предпоставка за грешки – фокусирате на отворена бленда, завъртате блендата до заключеното положение и не го мислите повече.
2. аладинов фенер – желателно е да е нов. Патерсон, Кайзер и АР Photo имат хубави фенери, които светят много по-силно от старите соц червени фенери. Виждате какво става около вас, не се блъскате в стените : ) . Не изморяват очите и работата е много по-приятна на тях. Той се поставя на 1.5 м от ваната с проявителя, за да не осветява хартията. Ако нямате възможност за такъв фенер, можете да ползвате и ключодържател тип фенерче с червен светодиод от ония по 2 лв – но препоръчвам бял диод, който свети червено. Работил съм с такова фенерче известно време преди години, но само с хартия Фохар и е възможно да ви подведа днес. Пробвайте, ако имате нужда.
3. часовников прекъсвач
4. вани с проявител, стоп-вана и фиксаж, съд с вода за изплакване на снимките /или директно за миене, каквото намерите – това може да бъде леген или пък да миете в мивката на течаща вода/.
5. щипки за боравене с фотохартията по време на обработката й – пазете си ръцете, хора, ползвайте щипки.
6. кадрираща рамка
7. фокусираща лупичка – Патерсон, примерно – това е едно много сладко уредче, което ми направи живота много лесен – поставя се върху кадриращата рамка, заредена с фотохартия, обективът се поставя на отворена бленда и се завърта фокуса, докато в окуляра видите зърното на филма. Песни пея сега в тъмната стаичка…
8. филтри за вариоконтрастна хартия – Илфорд и Фома произвеждат такива. Аз работя с увеличител, който има цветна глава. Ако ме питате кое е по-добре – вероятно бих ви казал, че от инженерна гледна точка е глупаво да имате цветна глава, ако ще ползвате 5% от нейните възможности. Обаче ако си намерите увеличител с цветна глава, който работи идеално, ми ще я ползвате, къде ще ходите. Още повече, че днес можете да си намерите увеличител на старо на цената на комплект филтри илфорд. Така стана и с мен. Намерих си увеличител с почти нова доза Патерсон за 70 лв – Дурст М305 с Роденщок Рогонар 50 мм. Ако имаме торба с пари, може да си купим чисто нов увеличител с глава, която е с филтри за чб фотохартия. Всичко може.
9. тестова рамка – Патерсон и Меопта имат такива рамки – предназначени за фотохартия с размер 10Х15 см – с пет лентички, които покриват изцяло фотохартията. Повдигате всички лентички и осветявате за време Х – аз обикновено избирам 1 секунда за малките формати и 2 секунди за големите формати при бленда 8 без филтрация и проявител Дектол 1+2. Времето го задавате с часовниковия прекъсвач – и като изтече, бутате една лентичка да падне върху фотохартията – и продължавате да експонирате – и да бутате лентички. В крайна сметка ще имате един лист, в който ще имате пет различни експонации. Това вече го писах, но го пиша пак, защото е важно и защото спестява много време и много фотохартия. Когато си купих рамката, се оказа, че хартията, която съм хабил за тестове, намаля наполовина. Нормално. Защото ако отрежа малко парченце с размерите на една от лентичките на тестовата рамка, то не е толкова голямо, че да мога да преценя по-късно дали се е получило добре, но като имам до него още 4 фрагмента, преценявам без проблем. За едно съботно-неделно копиране се оказа, че рамката съм я изплатил /от непохабената фотохартия/.

След като сме нагласили всичко, започваме работа. Ако сме снимали на филм в срок, проявили сме го със стандартен проявител от типа на Х-тол или Д-76 с времената, зададени от производителя, то е най-добре да пробваме на нормална хартия /хартия с нормален контраст/ или на вариоконтрастна хартия без филтри /тогава тя е с нормален контраст/. Използваме стандартен позитивен проявител от типа на Дектол с нормално разреждане. Пускаме една пробичка, ако нямаме тестова рамка – проявяваме толкова, колкото си пише за хартията – не по-малко. На светло преценяваме резултата. Коригираме.

Така. Ако виждате, че при 5 секунди имате почти бял лист, директно пробвайте с 12 секунди. Хартията няма да усети разлика от 5%, 10% или 15%. Както и ако получите почти черен лист, намалете времето двойно. Като видите, че започвате да се доближавате до истината, можете да пуснете допълнителни проби с разлика от 1 секунда – ако се въртите около 6 секунди – примерно 5, 6, 7, 8 секунди, а ако времената се получават да са около 15 секунди – през 2 секунди /ако копирате с обектив 80 мм малкоформатни негативи/.

Тук бих дал един малко нестандартен съвет. Гледайки какво се получава, когато човек започне да се занимава без достъп до информация или без да има с кого да обмени опит и какво зацикляне може да се получи… съвет към онези, които нямат с кого да се консултират за качеството на проявените филми и качеството на копираните отпечатъци. IlfordLAB е услуга, разработена от Илфорд – изпращате им филма по пощата, те го проявяват и копират вашите фотографии в избран от вас формат. Има възможност за избор между два формата – 10Х15 см и 13Х18 см. Да направим калкулация – проявяване и копиране на 1 филм малък формат е 12 лири, пощенски разходи още 4 лири и още някой лев за изпращането на филма – получава се сума под 50 лв. Което е скъпа услуга за нашия стандарт, но вие реално ползвате консултация – частен урок. Ще си купите такъв филм, на който смятате да работите. Примерно Илфорд НР5+ 400 АСА или Кодак Три-Х 400 АСА. Ако искате да го снимате като 200 АСА или 800 / 1600 АСА – посочвате на листовката, която попълвате. Най-добре го изснимайте като 400 АСА, не си играйте от първия път. В замяна ще получите филма – проявен по начин, както трябва. Ще видите и ще имате „еталон“, с който да сравнявате вашите филми после. Ще получите и копирани снимки. Ще вземете проявения филм, ще го сложите в увеличителя, ще започнете да правите проби – и след това нареждате пробите на масата – слагате бледите копия вляво, тъмните вдясно – подредени по експозиция. И търсите да видите кое време отговаря на снимката, която са ви направили от Илфорд. Ако вашите снимки изглеждат сиви, значи трябва да вдигнете контраста /ако сте копирали без филтри, това означава да използвате следващата стъпка – скочете директно на №3 – в сайта на Илфорд има упътване за работа с филтри, вариоконтрастна хартия, цветни глави/ и повторете упражнението с експозицията. Отново нареждате на масата. Контрастът ще е по-голям, бялото ще е по-бяло, черното ще е по-черно. И отново сравнявате. Пропуснах да кажа, че за това упражнение ще е най-лесно да използвате хартия Илфорд. Обаче така вие ще видите кое е истинската черно-бяла снимка. Иначе може години да копирате /като мен, например/ и резултатите ви да са невероятно зле, обаче понеже няма с кого да сравните или няма кой да ви каже, да си мислите, че правите нещо. И един хубав ден да искате да се ударите с чук по главата. А днес това са едни 50 лв.

Може също да помолите приятел, ако той има достатъчно опит – да погледне снимките ви и да каже дали сте на прав път. Можете да му дадете някое ваше филмче и да го помолите да ви копира 1 кадър, а защо не и да го прояви – или директно да ви дойде на гости и да го прояви с вашата доза, проявител, да копира на вашия увеличител. Така е най-добре. Но пък така зависите от … вашия приятел. Не бива да се превръщаме в „саморасли артисти“, с каквито беше пълно по времето на комунизма, светът е отворен.