Човек винаги обича да търси нещо ново. Все едно нещо му липсва. И във фотографията всички ние все пробваме нови филми, купуваме си нови проявители, пробваме нови времена до припадък. А това само пречи.

Преди година реших да не се занимавам повече с проявявания с екзотични проявители, да снимам на различни филми и прочие и си купих Д-76 и Кодак Три-Х 400 АСА. Снимайки на един филм, използвайки един проявител, аз взех, че стандартизирах работния си процес. Това го усетих, когато започнах да копирам в тъмната стаичка – пробите, които ми се налагаше да правя, бяха изключително малко, както и количеството на бракуваната хартия. Преди за тестове отиваше около 60% от фотохартията, а след стандартизирането този процент падна под 20%. Което пък означава, че скоростта на работа беше висока /е, малко смешно звучи да е висока, като си представя каква е хамалогия, не е като да си пусна един принт на принтера/. Въпреки че копирах на хартия с променлив контраст, много рядко ми се налагаше да променям контраста на филтрацията.

За да може това да стане, е нужно да си осигурим спокойствие още от негатива. Все още снимам на Три-Х 400, но също така снимам и на Илфорд НР5+ 400 АСА и Илфорд FP4+ 125 АСА, които използвам все по-често. Не си купувам нищо встрани, което да е със супер дребно зърно и голяма фотографска широта, но да изисква специално проявяване, специални проявители и прочие. Използвам Д-76 и Х-тол, които дават идентични резултати. Вече имам фенидон, благодарение на един невероятно момче от Севлиево, Никола Дюлгяров, и мога да си забъркам проявител на Jean Fache или пък Х-тол. За проявителя на Жан Фаш ще имам отделна тема, понеже това е един много добър проявител, при който времето за проявяване на различните филми е едно и също, което веднага елиминира една възможност за грешка от наша страна. Можете да си поръчате проявителя от Иван Иванов от Русе, с ник ivanushka от фото-форума. Експозицията е според чувствителността на кутийката – филмите от 400 АСА ги снимам като 400 АСА, не си играя със зоновата терапия /опс, грешка, май беше зонова система – защото за малкия формат ми се струва абсолютно неприложима, а адаптациите ми се струват по-скоро смешни/. Нямам случаи, в които да нямам детайл в сенките, щото фотоапаратът се бил объркал. Съвременните обективи имат много добра просветка, която не реже като старите обективи от детайла в сенките – или пък както реже дядо ви Родинал  – той е много добър проявител за светлините, но за сенките не очаквайте чудеса с него. Та така. Проявяването е такова, че да може да осигури достатъчно плътен и контрастен негатив за копиране при нормална градация /без филтър за вариоконтрастната хартия, с други думи №2/. Тук се сещам отново за Ичиконти и неговия съвет да използваме изравняващо проявяване за негативите /и кондензорен увеличител за максимален детайл!/, и да набучим контрастна филтрация след това, за да имаме максимално количество полутон във фотографиите си, но аз работя с дифузен тип увеличител, а ако тръгна да променям „системата си“, това би означавало да си усложня много живота, а не съм съвсем сигурен, че ще има огромна разлика. А, да, и да не забравя – негативите, експозицията и проявяването са пригодени към типа увеличител, който ползвам – дифузен Дурст. С кондензорен увеличител моите негативи биха имали друг контраст и там може би бих използвал по-меко проявяване или бих намалил леко времето за проявяване при сегашния проявител. Но така или иначе не възнамерявам да си купувам кондензорен увеличител в скоро време, нито в далечно бъдеще. Прочетете статията на Ичиконти за увеличителната техника, само ще ви бъде от полза. Като цяло си заслужава да прочетете и какво съм писал в този блог, както и да разгледате връзките, които съм поставил вдясно. Няма излишно. Тези редове не ги пиша, за да се хваля колко много зная или колко нищо не зная, а защото виждам, че в България имаме хора, които се интересуват от филмовата фотография, а информацията е много оскъдна, а понякога и с невоятно много пропуски и грешки, направо митове и легенди.

Това е в общи линии по тази тема. Стандартизирайте си работата. Творчеството го пазете за момента преди да натиснете спусъка на фотоапарата. Там е фотографията.