Етикети

, , , ,

Чудя се как да започна и никак не ми е лесно, но начало така или иначе трябва да поставя, затова почвам да пиша без да чета написаното : )

Копирането е един процес, който завършва един цикъл – от раждането на една фотография като идея, миг или мечта в главата на фотографа, до нейното появяване в материален вид.

Има няколко момента, които трябва да имаме предвид, преди да започнем работа, или дори преди да сме си избрали техниката за тъмната стаичка. Едни прости правилца. Нищо особено, но все пак една добра отправна точка.

Производителите на фотографски материали имат сайтове, в които са описали своите продукти. Като цяло всеки си хвали въшливото магаре, но де юре и де факто най-добре ще разберете кое какво е ако погледнете листовките на фирмите-производители. Ако имаме нужда от превод, можем да ползваме автоматичен превод или да помолим приятел за жокер. Илфорд произвеждат филми, фотографска химия, фотохартия, фотографски принадлежности. Ако искаме да видим как се проявява даден филм, ще ползваме документацията, предоставена от Илфорд – няма нужда да си мислим, че някой ще знае по-добре от химиците на Илфорд кое как се прави, ми те хората нали тестват какво са произвели? Имат консултанти и прочие…

Всяка фотохартия има такава документация под формата на PDF. За всяка хартия има посочено време за проявяване при 20 градуса в различни проявители. За някои пластифицирани хартии времената са под минута. Засичането става от потопяването на хартията в проявителя, което трябва да стане бързо. Ако копирате на голям формат и ви е трудно да потопите цялата фотография бързо в проявителя, можете да я топнете с емулсията надолу. По принцип казват, че може да се образуват въздушни мехурчета, но досега не съм виждал такива. Изваждате хартията 10 секунди преди да е изтекло посоченото време за проявяване – примерно вадите я на 50-та секунда от общо 60 секунди проявяване – и я държите над проявителя още 10 секунди да се отцеди. Като изтече зададеното време, бързо топвате фотохартията в стоп-баня.

За стоп-банята много хора казват, че нямало нужда, но лично аз ви съветвам да ползвате, най-малкото защото самите химици от Илфорд казват, че е хубаво да се ползва. Не забравяйте, че нито аз, нито вие разбираме така фотографската химия както хората, които я правят. И затова на форумни легенди, че нямало нужда от стоп-вана не вярвам. Ако копирате само на хартия, която се проявява по 3 минути и използвате силно разредени проявители – разбирам в известна степен /макар че пак може да се окепази бялото и да посивее – тук съм на едно мнение с Ичиконти, който от години внася светлина в тунела – прочетете внимателно неговата публикация!/ – но да бъдем реалисти – днес повечето хартии са пластифицирани, със съкратени времена за обработка и сушене, което означава, че щом обработката е бърза, значи може и лесно да се изпусне коня и да отиде у ряката.

Стоп-баните са от лимонена киселина – Илфорд имат дори индикатор, който ви показва какво е износването й и дали не е добре да приготвите нов разтвор. Фома произвеждат стоп-баня, но никога не съм я ползвал. Не ползвайте стоп-баня, съдържаща натриев метабисулфит или подобни соли. Има стоп-бани от оцетна киселина, Тетенал предлагат оцетна киселина за фотографски цели, от която чрез разреждане с вода лесно се получава желаната стоп-баня . В тази стоп баня фотохартията стои определено време. За различните хартии е различно, най-добре погледнете листовката на фирмата-производител. Но да кажем, че по принцип времето варира от 20 секунди до 1 минута.

След това фотохартията попада във фиксажа. Фома произвеждат бърз фиксаж, който фиксира за около 2 минути /погледнете листовката!/, Илфорд, Тетенал и Кодак имат свои версии. Аз ползвам фиксаж на Тетенал, че е най-евтин. Фиксирането като продължителност зависи от типа хартия – пластифицирана или барит. Като цяло не фиксирам над времето, посочено в листовката, понеже това означава, че товаря излишно снимката с фиксаж, който трябва да се измие… чрез удължени времена за миене! А ако не се измие добре, фиксажът ще „изяде“ изображението след време.

Миенето… отново според листовката. Пластифицираните хартии на Илфорд /например ILFORD WARMTONE RC/ се мият по 2 минути в течаща вода, а баритните хартии се мият между 30 мин и 1 час /зависи от системата за миене/.

Сушене – на пластифицирани хартии – закачате ги с щипки да съхнат на въженце, а баритните снимки ги сушите в гланц-преса. Ако ме питате за мнение, бих ви препоръчал за първи опити да работите с пластифицирани хартии, че кашата при сушенето на баритните хартии е много голяма… мъка си е направо. И отделна тема.

И в този момент можем да кажем, че виждаме какъв е крайния резултат на нашия труд. Нито на червената крушка виждаме добре какво сме направили, нито като светнем след това крушката в тъмната стаичка /много често се оказва, че крушката вкарва контраст/, а също така при сушенето също има „мърдане“. Съзнавам, че е абсолютна глупост сега да напиша, че това е моментът за равносметка, щото никой няма да чака един ден, за да види какво е направил, а ще иска да коригира снимките си на място. Да. И аз искам. Не винаги се получава, защото се подлъгвам. Но иначе процедирам по следния начин:

Работя с тестова рамка, която се зарежда с хартия 10Х15 см. Имам 5 лентички. Поставям часовника на увеличителя на 1 секунда, а лентичките ги повдигам нагоре, така че цялата хартия да влезе в контакт със светлината. Светвам за 1 секунда и затварям една лентичка – и повтарям, докато лентичките свършат. Това означава, че ще имам времена от 1 секунда до 5 секунди върху един лист хартия. Потопявам в проявител и засичам времето. Следват стоп-баня и фиксаж. Когато извадя снимката от фиксажа, светвам крушката и анализирам положението. Посочената 1 секунда стъпка между експозициите е напълно примерна. Но да кажем, че ще се окаже, че изображението при 1 секунда е много бледо, после при 2 секунди става по-плътно, на 3 секунди е почти нормално, на 4 и 5 секунди е като че ли много плътно. Или нещо подобно. Ами тогава ще поставите такова време, каквото съответства на резултата. В този пример можете да пуснете още един тест със стъпка 0.2 секунди между 3 и 4 секунди. Ако ви се занимава /примерно копирате на формат 30х40 см и не желаете да имате брак/. Може да използвате и приложение от гугълстор за андроид, за почитателите на епъл вероятно има алтернативно приложение за айфон, което да подказва необходимата експозиция. Информация за осветеността постъпва от сензора за осветеност на телефона, който се намира на лицевия панел.

Основен момент е проявяването. Неговата продължителност е фиксирана. Аз преди правех една супер глупава грешка – проявявах на око… слагах фотохартията в проявителя и се кьорчех – и чаках изображението да стане достатъчно черно, за да извадя снимката от проявителя. И по този начин се получаваха доста разнородни резултати, защото на червената светлина окото се лъже и възприема изображението като доста по-плътно, отколкото в реалност е то. А също така аладиновият фенер трябва да бъде на не по-малко от 1.5 метра разстояние от ваната с проявител. Мощността му ако е 15 вата, то не се вижда много, реално погледнато. Аз дори не гледам снимката, докато се проявява, да си призная. Гледам я като светна лампата след фиксирането. Имам един прост ръчен електронен часовник, като го завъртя под ъгъл виждам цифрите му, така че не ми се налага да си усложнявам живота с други часовници, сирени, парни свирки, локомотиви или совалки.