Етикети

,

Аз съм силно впечатлен от импресионизма. Наистина.
Бях преди години в Албертина на изложба на импресионистите и тогава подскачах от щастие до тавана на втория етаж! Невероятни са! А от няколко дни се чудя дали да не напиша една тема, посветена на импресионистите, която да има отношение и към фотографията… Всъщност темата няма да е една, темите ще са няколко, понеже има много какво да се напише…

Ценното в живописта до появата на импресионизма какво е било? – портрети, исторически сцени и религиозни теми… а къде е обикновеният човек, животът такъв, какъвто е? Ролята на Партията и вярата в утрешния ден?

Затова са били интересни импресионистите – защото са били близки и разбираеми. А също така са носели и настроение, което не е в пряка зависимост от изобразения сюжет /като например – портрет на Франц-Йозеф, който задължително трябва да вдъхва респект, или картина, на която е изобразена млада жена, символизираща Френската Революция, която трябва да ни „надъха“ по определен начин – хаха, ми то това си е било пропаганда – и импресионистите просто са „излезли от матрицата“/. Импресионистично бихме могли да си представим портрет на „Стария Франц-Йозеф“, на който той е изобразен седнал на бюрото си в момент на „протягане“ /както се протяга човек, на който се е схванал гърба от седене, но и от старост – да не забравяме „движението“ като основно действащо лице в импресионизма“/. Да, импресионизмът е неподправения живот. Без пропаганда, без морал, без окови, без диктат как да тълкуваме историята, религията или ставащото около нас.

Шокиран съм да прочета, че голото женско тяло е било добре дошло, ако участва в митологична или историческа сцена, но било изключително пошло да бъде изобразявано в сървременен контекст!!! Комплекси??? Това е като онези достопочтени виенчани, които замазали с блажна боя определени части от тялото на едни голи хора, изобразени на едни афиши за изложба наскоро… докато мазаха, не гледаха ли? Гледат надолу и мислят за голо /по Чудомир/.

Опитах се да разбера, какво добро и утвърждаващо устоите на държавата има в това да ходим да гледаме голи статуи от римско време, копия на гръцки, и какво е декадентското в гледането на голи картини на същите тези хора /все хора сме, не извънземни/.

За пореден път се убеждавам, че човек остава в историята с това, което  е направил… я избройте няколко от картините на критиците на импресионизма? О, не знаете дори имена? Нормално. И аз не знаех. Днес дори няма да се мъча да ги помня, докато чета. Не си заслужават. А много от критиците пък дори не са рисували, просто са критикували. Сладури.

Едуар Мане е използвал черния цвят в своите картини? защото искал да се изразява свободно? Ха! Ами и аз исках да използвам черно едно време, обаче не ми даваха!!! Е, от импресионистична гледна точка това било неприемливо. Черния цвят имам предвид.

Прието, според стандартите на класическата рисувателна школа, било да се изобразяват три вида сцени – портрети /на аристокрацията/, исторически и религиозни теми. Жанровете „пейзаж“ и „натюрморт“ са малко встрани от основната пътека. А самите художници работели в студиа.

„Чистият въздух“ /“плен ер“/ на импресионистите… е не само рисуването на открито, но това са също отворената композиция, новия начин за изобразяване на светлината, следите от четка по платното, непълното смесване на боите, и не на последно място – внушението. Това са все нови неща към този момент. Това си е направо „стрийт фотографията на ХІХ век“!

Да рисуваш на закрито е прекрасно, но за мен това е като да снимаш в студио – може много неща да си представяш, обаче животът да няма нищо общо с твоите лични фантазии. Вярно, че импресионистите не са фотографи. Нямат фотоапарати и не правят снимки. Но за мен има много общо между импресионизма и фотографията /или поне тази част от фотографията, на която се възхищавам – оставена ни от хора като Анри Бресон и Робер Доано/. Естествено, изразните средства са различни, във фотографията се запечатва един много малък отразък от времето, който е с продължителност на стотни от секундата, докато при импресионизма можем да изобразим „преходността“ на светлината като форма на проявление от изгрев до залез слънце. Вероятно бихме могли да поспорим и за смесването на боите и следите от четката, но ако транспонираме тези две изразни средства в света на фотографията, то вероятно бихме могли да намерим подходящ аналог.

От друга страна отворената композиция не ми даваше мира известно време… признавам си, чудех й се… гледайки примерите в гугъл на три круши, поставени централно /пример за затворена композиция/ и после трите круши разцъкани по краищата на кадъра така, че да бъдат клъцнати от границите на кадъра /пример за отворена композиция/. Какво толкова? Ами примерът е неудачен, това е. Отворената композиция не е просто една отразяна круша : ) Отворената композиция ни създава усещането, че наблюдаваме частичка от цялото, парченце от една голяма мозайка, че животът продължава извън очертанията на нашите възприятия, отвън границите на нашите собствени разбирания, очаквания, страхове, и надежди… а зрителите приемат да бъдат активни и на свой ред да продължат да рисуват, използвайки своето въображение и интуиция.

Виждате ли? Не просто консуматори на изкуство. За мен нещата придобиват един завършен облик, не когато импресионистът е приключил с работата си по творбата, а когато първият зрител я е погледнал – и сам той е влезъл в ролята на творец. И следователно, колкото зрители имаме по тази земя, толкова финални творби имаме на дадена импресионистична картина. Това за мен е една от основните разлики между класическата живопис, при която зрителят има пасивна /приемаща/ роля и импресионизма.

Мислех да напиша отделен абзац за внушението, но тъй като то се постига чрез използването на изразните средства, които току-що разгледах, не мисля да се спирам на него сега, а да напиша отделна тема по-нататък.