Етикети

, , , ,

Мислех да започна с леко въведение какво бяха вчера фотографските филми, но се оказа, че няма откъде да намеря информация. Жалко. Или поне някаква статистика да ви покажа, ама нейсе.
Какво мога все пак да кажа по спомен? Консумацията на филми растеше до момента, в който дигиталната фотография не отвя филмовата като циганин баничка. За този растеж способстваха електрификацията и механизацията на селското стопанство, както и на електрификацията и механизацията на самата фотографска техника. Да се получи фотографско изображение не беше трудно, дори и от хора без никакви познания. Самите хора масово използваха цветни филми, а черно-белите филми се ползваха от ограничен кръг. На въпрос от един инженер към представител на АГФА, отправен през 90-е години, за разширяване на портфолиото им от черно-бели филми, представителят се изсмял, защото всъщност черно-белите филми ги „държали за реноме“, понеже те представлявали 1% от общите продажби на филм. И няколко години по-късно този смях се превърна в колапс. АГФА спря да бъде име във фотографията.
Лесно е да се философства, когато каруцата се е обърнала, но АГФА не си даваха сметка, че техните продажби се дължат на един океан от нерегулярни потребители, които при първа възможност да ползват друг тип технология за получаване на цветни изображения, биха се „чупили“. И това се ускори с пускането на дигиталните машини, които отблъснаха филмовите клиенти /а веднъж отблъснати, те се дигитализираха и престанаха да хранят филмовия бизнес/, а дигитални клиенти така и не се появиха. Както и да е, това са стари филми, няма нужда от непрекъснатото им предъвкване. По подобен глупав начин си тръгнаха Полароид, така ще си тръгне и Кодак. Защото една фирма, която не уважава своите съзнателно най-взискателни, но редовни клиенти, няма бъдеще.

Спомням си как четях едно време за структурата на фотографския филм, но реално нямаше нужда от четенето – снимките ми не станаха по-добри от това : ) Няма да ви отегчавам.

Затова мисля в тази тема да започна с една малка, но добра фирма, която няма размаха на Кодак, но и няма нито един случаен филм в портфолиото си. Това е Илфорд. А филмите им са следните:

Ilford PanF+ 50 ASA – Много хубав филм, богат на полутон, дребно зърно, но с ниска чувствителност. Не го препоръчвам на начинаещи.

Ilford FP4+ 125 ASA – На мен този филм ми е любимец. Хората казват, че може да се снима и като 200 и 400 АСА /с пропорционална загуба на полутон, увеличаване на контраст и зърно, но с добри крайни резултати/. Силно го подценявах в миналото, но това е филм с приятно зърно, и който е абсолютно плосък след проявяване. В зависимост от възможностите на вашия фотоапарат, както и възможностите на вашата техника и вашите предпочитания, този филм може да бъде вашия основен филм. Алтернатива ви е НР5+ за работа при по-оскъдна светлина.

Ilford HP5+ 400 ASA – Филм с универсално приложение. Един отличен избор. Тъй като аз много обичам да снимам късно следобед, когато сенките са дълги и дълбоки, но обичам и затворената бленда, за да имам повече фокус, този филм е в моя репертоар по-често от ФП4, макар че ФП4 го обичам повече : ) Сега планувам да променя малко техниката си на работа и да заменя НР5+ изцяло с ФП4, но ще видим.

Ilford Delta 100 ASA – филм с плоски кристали, които създават илюзията за липса на зърно, понеже се припокриват. По принцип делта серията вади хубаво черно.

Ilford Delta 400 ASA – още един плосък кристал. Тази серия на Илфорд е по-скъпа от FP4 и HP5+ и затова не я използвам. Аз не правя фотография, която да е силно зависима от използваните материали, или да се налага да снимам с много скъп фотоапарат,  щото иначе нямало да ми станат снимките. Снимам на качествени филми, но не най-скъпите възможни. А и предпочитам по-улегналото излъчване /макар и да знаем, че днешните емулсии всичките са многослойни и имат активатори/ на класическите емулсии.

Ilford SFX 200 – инфрачервен филм, но е нужно да имате и подходящ филтър, обектив с червена точка на него и знания. Не го препоръчвам ако не знаете какво да го правите. Може да се работи с него и без да има човек специален обектив с червена точка на него, но не виждам смисъл, понеже бракът е много голям, а за моя тип фотография – и невъзможен за работа. Това е филм за специални ефекти.

Ilford Delta 3200 ASA – филм, който е предназначен за оскъдна светлина. Изображението е зърнисто, грубо. Може да се използва като специален ефект за подсилване на внушението. Едно време го ползвах редовно, понеже в Братислава имаше едно фото, в което го продаваха на цена 5 евро! В срок!

Ilford XP2 400 – един монохромен филм за минилаб /проявява се като цветен филм/. Идеален е за онези, които искат да опитат магията на черно-бялата фотография, но им липсват условия. Макар че той няма класическото излъчване на черно-бял филм. Има изключително голяма фотографска широта и може да бъде копиран в тъмната стаичка /за разлика от конкуренцията на Кодак, който е предназначен само за минилаб/. Също така може да се експонира като 50 АСА, но може и като 1600 АСА – на един и същ филм, без корекция на проявяването. Препоръчвам да го снимате като 200 АСА. А когато се налага – 1-2 бленди нагоре или надолу. Погледнете в сайта на Илфорд, те си обясняват за разликите при различните режими на снимане – ще имате различно зърно и полутон. По едно време работех на него, понеже ми го продаваха за 5 евро с включено проявяване. Днес във фотото до нас само проявяването е 8 евро. Няма филми с включено проявяване. Явно са решили да фалират. Не очаквайте народът да продължи още дълго да си купува фототехника от малките фотостудия. Народът ще купува масово от големите вериги, които дават карти с отстъпки, организират намаления, на изплащане без оскъпяване и т.н. Така че фотоателие да се издържа от продаване на дигитални фотоапарати – това не е за дълго. Защото ателието реално погледнато трябва да предоставя услуги. А от тях потребителите нямат нужда.

Макар и простаци, от Кодак правят хубави филми:

Kodak Tri-X 400 ASA – филм, пуснат в продажба през 1954 година и превърнал се в емблема. Много хубав филм – снимах почти цяла година почти само на него! Но поради лошата политика на Кодак, а и поради факта, че почнаха да се появяват боклуци по касетките им, както и разни влакънца, се преориентирах. Нямам желание да ми влизат боклуци във фотоапаратите, или пък влакънце да остане в кадър и да имам чертички по негативите. Духам, чиста, бърша, ама ми е терсене.

Kodak Tmax 100 ASA – Т-кристалите са плоски като делта кристалите. Дали можем да сравняваме Тмакс с делта серията, не зная, но и не ме вълнува. Нямам опит с този филм, то няма и смисъл да имаме опит с всички филми.

Kodak Tmax 400 ASA – когато няма Три-Х 400 и Тмакс 400 е Три-Х 400 : )

Kodak Portra 160 ASA – обичам цветните филми, но понеже проявяването им стана прекалено скъпо, се отказах. Нямам желание да инвестирам големи суми за процесор за цветни филми, за химикали – защото това означава да снимам редовно в сравнително големи количества. А аз снимам по малко и нередовно. Но го обичам този филм /по-скоро старата версия с натуралните цветове, защото от новата версия съм ползвал само два филма/.

Kodak Portra 400 ASA – И този филм го обичам. Хубави спомени имам /ама те не са съвсем от този филм, а от предишния му вариант с наситени цветове и натурални цветове/.

Kodak Portra 800 ASA – не виждам смисъл от цветен филм 800 АСА. Ако ще и да е портра. Възможно е вече да е спрян от производство.

И Фуджи правят филми, не спят!

Fujifilm Neopan Acros 100 ASA – много хубав филм, но много гладък за моя вкус. Позволява големи увеличения – виждал съм фотография при един приятел формат да заеме цяла маса /по спомен 120 см по дългата страна/.

Fujifilm Neopan 400 ASA – И това е хубав филм, но признавам, че не ползвам черно-бели филми Фуджи, защото ги няма в магазините наоколо, ако ги има – са скъпи и това ме спира.

Fujifilm Velvia 50 ASA – Наситени цветове, красив филм, но хората излизат розови : ) Не е предназначен за снимане на човешка кожа. Но за пейзажи и архитектура, а даже и инцидентен стрийт… защо не?

Fujifilm Velvia 100 ASA – нямам опит! Никакъв!

Fujifilm Provia 100 ASA – Универсален филм. Хората поне не излизат розови : ) Е, имаше една Астия, която беше много интересна като филм и човешката кожа излизаше супер, ама май я няма вече. Имам няколко изснимани.

Fujifilm Provia 400 ASA – В момента снимам такъв и ще ви пиша.

Фуджи имат и други филми – Реала, Супериа или просто Фуджиколор. Хубави са цветовете на Фуджи.

Има едни китайчета, които правят филм Shanghai GP3 100 ASA – и да ви кажа – филм, който никак не е за изхвърляне, ако искате да се упражнявате. Понякога се случват изненади, затова ползвайте други филми за основната си работа, освен ако не желаете да добавите и щипка „съспенс“ във фотографията си. Ако трябва да го сравнявам с филм на Фома, то няма база за сравнение! Фомата не я препоръчвам на никого!

Също така има и едни ЕФКЕ, както и Ролей, Адокс, и вероятно има и още доста филми. Тях можете да ги видите на сайта на Фотоимпекс. Обаче бих ви препоръчал да снимате на филми, каквито има във фотото до вас, или поне на центъра, или поне в столицата /с куриер/. В моя случай това са Кодак и Илфорд. Фотосинтезис от София продават филми, изпращат с куриер, както и Фобо 88 от Варна. Използвам един проявител и когато седна да копирам в тъмната стаичка, негативите са ми еднакви. Това много улеснява работата. Ако използвам различни филми и проявители, това означава, че ще трябва да умувам и да правя проби до припадък. А за мен това са увеличени разходи – намалена ефективност на работата и внасяне на усложнения. Няма смисъл. Предпочитам да работя върху себе си.