Етикети

, , , , ,

… или защо трябва да прочетем тази тема?

За пореден път ще спомена сайта на г-н Пенчо Маркишки като пътеводната светлина в джунглата на фотографските препятствия. А аз, както вече придобих навик, само ще поразсъждавам на глас…

Обективите биват няколко вида:
* варио обективи /имат зуум, или с други думи – „зума има тежката дума“/ с променливо фокусно разстояние и дискретни обективи /или наричани още „твърди“/ с фиксирано фокусно разстояние /поне на теория, защото има доста обективи, които „дишат“ – променят леко фокусното си разстояние при фокусиране в началото и края на скалата си/.
* ръчнофокусни и автофокусни обективи
* късофокусни /широкоъгълни/, нормални и дългофокусни /теле-/ обективи
* има още много класификации – според броя лещи в обектива, според конструкцията, дали има стабилизация или няма, според просветката на лещите и т.н. Обаче това няма такова значение за фотографията, която ме интересува.

Знаем, че нормалните обективи /тези с фокусно разстояние между 40 и 50 мм за малкия формат, наричан „лайка формат“ в миналото, а днес „фул фрейм“/ пресъздават перспективата по начин, близък до човешкото око. Или с други думи – това са „естествените“ обективи. Среща се също, и че нормалните обективи имат зрителен ъгъл, който е близък до зрителния ъгъл на окото, но това не е така. Като затворите едното си око и фиксирате зрението си в една точка, ще се убедите бързо. Значи в категорията на нормалните обективи влизат 40 мм, 45 мм и 50 мм. С някои условности бихме допуснали в групата 35 мм и 58 мм /а и това зависи от гледната ни точка, вероятно много хора не биха приели 35 мм за „нормален“/. И тук аз спирам да пиша, понеже силно се изненадах от себе си… сложих 35 мм в групата на нормалните обективи! При положение, че преди години мислех 40 мм за широкоъгълен!!! Но всичко тече и всичко се изменя.

Обективите под 35 мм са широкоъгълни. Те предават перспективата по един неестествен за нашето възприятие начин. Подчертават се обектите в близък план, а ако снимаме хора, то чертите им се деформират – носовете им стават като камбички, лицата им изглеждат криви. Често срещана грешка на любителите с компактни фотоапарати е да снимат семейството си или приятелите си с късия край на вариото /широкоъгълната компонента на обектива/. По принцип за тези обективи се говори, че „хващат повече“. Обаче идеята им не е да се хваща повече, а да се приближим по-близо до действието, за да се усети връзката, която се оформя от двете страни на фотоапарата.

Обективите с фокусно разстояние над 60 мм /сега се сещам, че малко избързах, като поставих границата на 58 мм, понеже има доста макро обективи, които са 60 мм и някакси ми звучи глупаво да кажем, че 60 мм е „късо теле“/ са дългофокусни. В по-старите български книжки им викат „портретни“ обективи. Може би днес звучи малко смешно да прочете човек, че „за заснемането на портрети се използват обективи с фокусно разстояние от 90 мм до 200 мм“, обаче преди години се връзвах. Все пак хората авторитетно са го написали.

Освен това в последните години навлезе едно сравняване на обективите за кроп-тела към фул фрейм-телата. Това ми звучи като да сравнявам 105 мм обектив за среден формат към 50 мм обектив за малък формат. И в годините на филмовата фотография не съм чувал хората да сравняват и да приравняват милиметри от големия към средния и после към малкия формат. Милиметрите са си милиметри. 50 мм са си 50 мм.

Възможно е да имате широкоъгълни филмови обективи, които да искате да използвате на цифрови тела и да забележите, че тези обективи ви създават голямо главоболие – и тук не би следвало да има изненади, понеже матрицата и филмът са различни по структура. Сребърните кристали са едни малки айсбергчета в желатин и както и да ги ударят фотоните /дали отгоре, дали отстрани/, те ще реагират горе-долу еднакво, докато светодиодите са плоски и при странично осветление те реагират значително по-слабо. Или както е модерно – „Обективът ви оптимизиран ли е за работа с цифрови тела?“ : )

А може да искате да сравните вашия обектив с други обективи, да прочетете колко е хубав? Точно това исках да направя, когато си купих първия скъп фотоапарат в живота /но той беше по-евтин от доста от сегашните безогледалки/!. Търсих таблици за резолюцията на обектива му, но не намирах. И тогава попитах в един форум и един господин ми отговори – „Защо те интересува? Ти надали снимаш с филмите, които се използват за тестване, както и не използваш същото проявяване. Като снимаш, погледни – резултатът  харесва ли ти или – не.“ Ха! Ами вярно! Не ползвам филми от 12 АСА, а филми от 400 АСА. О, свещена простота!

Но всеки обектив дава своето си. Няма как да не го призная. Почти 1 година снимах главно със Pentax zoom 90 WR, който е с обектив 38-90мм, а сега плавно преминах към работа с 35мм обектив /това на „фулфрейм“/ – и – се оказа, че правя снимки, каквито с пентакса не бих направил, понеже самият факт, че ми се налага да се приближа малко повече /няма зуум/, ми открива нови гледни точки, виждам нови неща.