Етикети

, , ,

Тук сигурно ще ме изядете с парцалите. Обаче вчера четох в блога на Стив Хуф, че той бил пионер и това силно ме изненада, защото не си го представях с червена връзка.
Зачудих се на какво се дължи неговата водеща линия, но това беше за кратко, понеже той сам си е казал – той предложил нещо, което никой друг не бил  предлагал, а именно – тестове на техника в реални условия. Неговите приятели от ДПРевю правят тестове, казва той, които са в някакви нереални условия.
Какво да ви кажа – ми той е прав. Винаги съм се чудел какъв би могъл да бъде смисъла на сравняване на два обектива, монтирани на тяло, поставено на статив при снимане на тухлена стена на отворена бленда. Шансът някой от нас да снима навън от статив при дневно осветление на отворена бленда неподвижни обекти е … нулев? С други думи – не би ли следвало и получените резултати да нямат стойност?
Ние бяхме изследвали влиянието на едно вещество върху определен волт-зависим клетъчен канал. И установихме, че влиянието нараства с нарастването на стойностите на биопотенциала и при стойности над +40 миливолта ефектът е силноизразен, значим. А при +70 миливолта ефектът върху канала е невероятно силно изразен. Обаче… клетката кога е с потенциал +70 миливолта? Никога.
Така и с техническите ревюта на фотоапарати / обективи, които се правят при условия, които силно се отдалечават от истинските ни условия на работа. Нямат стойност.
Защо ги пиша тези редове? Защото по едно време осъзнах какъв огромен капан са спретнали многознайковците на начинаещите. И просто сега правя един малък опит за внасяне на яснота. Не се правя на велик, и аз бях в капана!
И така се получава, че от една страна техническите ревюта се извършват при условия, които са далече от реалните, а от друга страна имаме и едно твърде субективно тълкуване на обективните резултати, които се получават при тях. Което не е всичко – защото има и субективни фактори, които се тълкуват все едно са обективни и внасят допълнително смущение у хората. Хаосът е пълен!
Тухлените стени от статив, снимките на гумени джуджета при отворена бленда , снимките при абсолютна липса на светлина, са едната страна на монетата. От другата ни чака личната интерпретация. Така например авторът може да прецени, че даден бутон бил неудобен, че фотоапаратът бил тромав, че му се изплъзвал от ръцете и прочие. Наскоро бя чел невероятно ревю за Minox GT-S, в което авторът му се оплакваше, че тялото било много калпаво изработено, понеже било пластмасово, а не както очаквал – от метал. Ето това е един от моментите, които определят тона на ревюто, което четем – какви са били очакванията на автора преди да започне да пише. Защото ако той е свикнал да работи със средноформатен Ролей и му дадат някой малкоформатен автоматичен Контакс, то Контаксът ще му се стори смешка и ще го опише като смешка в ревюто си.
Това е ясно, ние със себе си не можем да бъдем обективни, камо ли със събитията от света! Но можем да си зададем въпроса защо някое ревю е такова, а друго – онакова. Каква е личността на автора и какви са били неговите очаквания. И не на последно място – доколко ръцете на автора са вързани или навряни някъде отзад. Няма да забравя как един беше правил ревю на сгъваем обектив и беше посочил като негов най-голям минус, че бил сгъваем, щото той обичал да снима без да фокусира и го забравял сгънат… : ) Сладур!
От нещата, които обикновено се посочват за минуси, можем да оформим две групи – минуси, към които мога да се приспособя и минуси, към които не мога да се приспособя. Защото няма идеален фотоапарат и каквото и да правим, все се налога да се приспособяваме. Като бях млад и зелен, в моето съзнание нямаше „група от минуси, към които мога да се приспособя“, но с течение на времето не само се появи, но и членовете й заживяха самостоятелен живот. Преди това някои от тях живееха в съседната група на минуси, към които не можех да се приспособя. Някакъв вид фотографски емигранти.
Друга грешка, която често правех, бе, че не разбирах посланието на фотоапарата – или каква е била идеята на неговия конструктор, защото техниката се оптимизира за определен тип на работа, както и да покрива определен тип изисквания. Не може към един микроформатен фотоапарат, изработен с идеята за свръх компактност /тип „фотографски бележник, който да е винаги с нас“/ ние да поставяме изисквания за супер качество като от студиен средноформатен фотоапарат. И понеже бях луд, ходех с един средноформатен капан за мишки, наречен Киев 88 /с всичките обективи, касети, статив и раница тежеше 16 кг/ … по екскурзии. Представяте си как пълзя по някой баир, слънцето разтапя асфалта и кецовете ми започват да лепнат доволно, а аз се гърча под тежестта на раницата, понеже искам качествени снимки! Дали земята би се отворила, ако в този момент аз просто бих закачил на вратлето си едно малко фотоапаратче, прибрал ръцете в джобовете? Не мисля.