Етикети

, , , ,

Аз си мислех да го карам по-по друг начин, обаче днес реших да направя едно разместване и всъщност Тема 09 да бъде сега, защото времето е все още хубаво и на човек му се снима. Хайде да почнем по реда на нещата. Можете да  прегледате темите в сайта на г-н Маркишки, той е дал доста изчерпателни технически обяснения, аз само ще се плъзна по темата, без да получавате мозъчен блокаж. Задължително разгледайте неговия сайт, карайте бавно, ако се изморявате, важното е да извлечете есенцията.

Фокус и експозиция.
По принцип една снимка има фокус. Нищо ново под небето. В някои случаи може и да има частична липса на фокус – ако снимаме бързо вдижещ се обект и искаме да придадем динамиката, неговото движение, ще е по-добре ако е леко размазан, отколкото замръзнал. Никой няма да предположи, че замръзнал спортен автомобил на тротоара лети с 200 км/час градско. Но пък ще е супер интересно да имаме замръзнал бегач из парка като скулптура – с разперени крака и ръце. Изобщо – дали ще има или няма да има фокус в една снимка си е решение на автора и също така – въпрос на техническа възможност.
Ако работите с ръчнофокусни обективи, то вие фокусирате през визьор /дали телеметричен по жълтото петно в него или призмен с клин и растер/, ако работите с безогледална дигитална техника, вие фокусирате чрез все още непонятните за мен методи за фокусиране по екран.
Ако работите с автофокусен фотоапарат, вашата работа леко се усложнява, понеже освен да имате определено желание и да го изпълните собственоръчно, трябва да познавате как работи вашият фотоапарат и да знаете как да му кажете какво искате. Парадокс, нали? Хем уж той всичко сам прави, а реално с един прост апарат без електроника се работи по-лесно.
Самите автофокусни фотоапарати имат избор на автофокусни точки и тип мерене – това може да бъде „матрично мерене“ /експозицията се определя по информацията от целия кадър/, „централно-утежнено мерене“ /експозицията се определя по светлината, попадаща в центъра на кадъра – даже обикновено има кръгче в центъра на визьора, който да служи за ориентир, но при Fujifilm X10 няма такова кръгче, което ме беше изумило/ и разни варианти и разновидности. Аз използвам централното мерене – измервам светлината в композиционно важния обект, заключвам експозицията, прекадрирам /защото композиционно важният обект доста рядко съвпада с центъра на кадъра/ и снимам. Това за случаите, когато снимам с фотоапарат, който има такива възможности. Иначе просто си снимам безгрижно – и се получават същите снимки. А освен централно-утежнено мерене има и централна автофокусна точка – и тяхното комбиниране прави живота на човек  лек. Защото при натискане на спусъка до половината фотоапаратът измерва разстоянието до обекта в централната точка, определя и необходимата експозиция. След това без да отпускате спусъка вие си прекадрирате до желаната композиция и натискате спусъка до края. По този начин фокусът и експозицията ще бъдат съобразени с вашите желания.
Може да се използва и матричното мерене, обаче ако имате голямо тъмно пространство в кадъра, понеже фотоапаратът не е човек, няма да разбере, че това е сянка и ще изсветли кадъра до момент, в който в нея да се вижда заснетото, а останалите елементи в кадъра може да са прегорели, бели, светли. И обратно, ако в кадъра имаме светли предмети /бяла рокля, чаршафи, светли повърхности/, то останалите елементи ще излязат по-тъмни. Причината за това е факта, че фотоапаратът работи по усреднена скала. С други думи – неговата грешка би била нищожна само при снимане при дифузна светлина /облачно време/ на еднородни по тоналност обекти/хора/предмети. Но във всички останали случаи, глупавият ми той сладур ще сбърка.
Признавам, че годините си минават неусетно, защото тези редове ги дописвам в момента – след като приключих с писането на цялата публикация… защото просто се сетих, че забравих основата. Когато хората снимаха с просто фотоапаратчета, първото нещо, което трябваше да научат, беше как да си нагласят блендата и скоростта. Защото снимките просто без тези две неща не стават. И тогава това беше първият урок по фотография!
В слънчево време /2 часа след изгрев и 2 часа преди залез за нашите географски ширини от април до октомври/ – бленда 16 и скорост, която е реципрочна на ИСО-то. Или ако използвате филм 125 ИСО, скоростта ви трябва да бъде 1/125 сек. Е, това е правилото, просто да ви ориентира. Не снимам на бленда 16, защото е прекалено малка за малкия формат, който ползвам. Използвам бленда 8, която е точно два пъти по-голяма /понеже блендите са два пъти по-големи или два пъти по-малки от околните/ и увеличавам два пъти скоростта … тоест бленда 8 и скорост 1/500 сек.
Блендите вървят в този ред: 1.2, 1.4, 2, 2.8, 4, 5.6, 8, 11, 16, 22, 32, 45, 64, 96, 128. И всяка следваща е два пъти по-малка от предходната. Повече за бленда и скорост прочетете в сайта на г-н Маркишки.
Скоростите пък вървят така: 1 сек, 1/2 сек, 1/4 сек, 1/8 сек, 1/15 сек, 1/30 сек, 1/60 сек, 1/125 сек, 1/250 сек, 1/500 сек и т.н.
В слънчево време е идеално лесно човек да снима – по правилото от по-горе. Ако е леко облачно, отваряме 1 бленда /или сваляме скоростта 2 пъти/.
Ако е облачно – отваряме 2 бленди /тоест още една спрямо леката облачност/.
Ако е много облачно – отваряме 3 бленди /спрямо слънчевото време/.
Ако сме на сянка – отваряме 4 бленди.
Надали някой начинаещ днес тръгва да снима с фотоапаратите от едно време. Но ако нямате възможност да си купите светломер, можете да направите две неща. Едното е да погледнете този хубав сайт и да си направите хартиен калкулатор, който ще ви върши идеална работа или да си изтеглите приложение от Гугъл Плей за Андроид. Какви светломери? За начинаещи? Я грабвайте ножиците и си правете калкулатори! /мислех по едно време да пиша и за светломерите, обаче то просто няма смисъл – ми мерят светлината, ама то това го правят и телефоните вече…/.

Граница на рязкост /ДОФ на български/.
В зависимост от избраната бленда ще имаме различна граница на рязкост. Ако работим с фотоапарат с размер на сензора 24х36 мм, на бленда 8, обектив с фокусно разстояние 35 мм, и фокус поставен на 4 м, според ДОФ калкулатора излиза, че приемлива острота ще имаме между 2.25 м и 17.9м. Също така виждаме, че хиперфокалното разстояние е 5.14 м. Ако нагласите обектива на 5.14 м, то границата на рязкост започва от 2.6 м и клони към безкрайността /а понякога може даже леко и да я подминава, както беше казал един приятел/. Предлагам ви да разцъкате калкулатора, за да видите при различните бленди и различните метри какво се получава. Вероятно ще забележите, че:
* колкото по-отворена е блендата, толкова границата на рязкост е по-малка
* при еднаква бленда и милиметри на обектива, границата на рязкост е доста по-малка в началото на скалата на обектива, а към края на скалата се увеличава.
* областта на рязкоизобразеното пространство не се разпределя равномерно около точката на фокус – ето, в посочения случай с 4 метра, 35 мм обектив, бленда 8 – имаме по-малко от 2 метра пред фокуса и почти 12 метра след фокуса, които влизат в границите на приемливия фокус. Затова при фокусиране „на око“ ще имаме по-добри резултати ако леко „недооценим“ разстоянието до обекта, отколкото да го „надценим“. Тоест ако се чудим дали разстоянието е 3 м, 3.5 м или 4 м, но си мислите, че е най-вероятно 3.5 м, то по-добре заложете на 3 м фокуса, отколкото на 4 м или 3.5 м. Но това е за случаите, в които нямаме опит или нямаме време да реагираме. А при снимане на улицата – ако трябва да приспособя горното размишление – то е много по-добре да ходите с обектив, поставен на 3 м, отколкото с такъв, поставен на 5 м. Естествено, зависи къде са хората. Но имайки предвид, че 35 мм обектив иска от нас да снимаме от близо, то хората няма как да са далече.

Скорост на затвора.
Едно време фотоапаратите нямаха затвор, фотографът си служеше с капачка. Днес пък имаме затвори, които постигат феноменалната за мен скорост от 1/8000 сек. Дали вие имате нужда от такава скорост, това е ваш избор. Аз ползвам фотоапарат с максимална скорост 1/500 сек и не чувствам ограничение, както имам и два други с максимална скорост 1/2000 сек и пак не чувствам ограничение.
Има много писано по въпроса със затворите, то като цяло много е писано по цялата тема. Имаме различни по конструкция затвори, всеки с някакви предимства и някакви недостатъци. И в крайна сметка – като се замисля – май без съществено значение.
Много по-трудно беше за мен да не клатя фотоапарата като натискам спусъка или да не клатя, докато снимам, за да не ми се размазват снимките при използване на скорост под 1/60 сек. С времето всички ние забелязваме, че е възможно и на по-ниски скорости да се получат добри снимки.
Като цяло се старая да използвам скорости между 1/500 сек и 1/60 сек. С други думи – просто щракам без да си създавам главоболия. Понеже снимам хора, които мърдат. Ако вие искате да снимате фонтани с вода, то този диапазон няма да даде оптимални резултати – на 1/500 може да си личи, че има леко размазване на водата, а на 1/60 водата да е неприятно размазана. Ако снимате на 1/2000 – тогава водата ще е като замразена и силно ефектна с пръските, които ще хвърчат във всякакви посоки, а при дълги експозиции /обаче тук ще ви трябва статив, защото не вярвам да успеете да снимате на 1/1 или 1/2 сек без да мръднете/ водата ще изглежда като еднороден поток /може да използвате и по-дълги експозиции за подсилване на ефекта, защо не?/. Това е за пейзажистите, които снимат водопади. Аз съм много бос в пейзажното дело, : )

Чувствителност.
Тя е пряко свързана с интензитета на светлината. Избираме чувствителност според сюжета и според светлината. Ако трябва да сравня възможностите на филма срещу възможностите на дигиталната техника, то тук дигиталната техника успява да си извоюва преднина. Обаче тази преднина за мен не е от значение, понеже не снимам при ниска осветеност. Защо ли?
Ами защото за рисуването със светлина ние се нуждаем от светлина : ) Светлината, за да бъде интересна, трябва да има някакви качества, едно от които е интензитет. Затова и не използвам ИСО над 400. По едно време се бях запалил да снимам на 6400 ИСО, получаваха се снимки, обаче много куФи – просто в тъмното не очаквайте чудеса. Подозирам, обаче, че снимането на тъмно ще се превърне в хит за много хора, както и снимането без композиция преди време /“боке ефект“/.
Има филми 50 АСА / ИСО, има филми с чувствителност 3200 АСА. Универсални за работа са филмите с чувстителност 400 АСА, а с някои ограничения и филмите с чувствителност 125 АСА. И май с това работата с филмите се изчерпва?
По отношение на имена – Ilford FP4 125 ASA, Ilford HP5+ 400 ASA, Kodak Tri-X 400 ASA, Kodak Tmax 400 ASA и други. Това ще бъде отделна тема.

Шум и зърно.
Шумът представлява паразитен сигнал. Вчера даже бях на една защита на дисертация по обработка на сигнал и там един професор от Цюрих каза – „Най-добре, за да нямате шум, просто ограничете източниците на шум.“ Звучи изключително просто, обаче е вярно. Защото като вкараме шум, после колкото и да чистим, това винаги става за сметка на нещо друго.
Много има писано за факторите, от които се влияе шума – аз просто мога да спомена първите два: размер на матрицата и размер на пикселите. За влиянието на околната температура не виждам смисъл да пиша : ) Макар че Фуджифилм показаха, че с ново подреждане на пикселите може да се получат много добри резултати и при по-малки матрици.
При филмите зърното нараства с нарастване на чувствителността на филмите. Това е напълно нормално – по-големите кристали от сребърен бромид имат по-голяма чувствителност към светлината.
Но има една разлика между шум и зърно – докато шумът е паразитен сигнал, зърното е самият полезен сигнал, но просто на буци : ) , защото при филма нямаме наслагване на два сигнала.
Сигурно си мислите – ама какво ни интересува това зърно, тоя шум? Ще изгладим с фотошопа снимките и сме готови! Ами да, може. А може и да използвате зърното като допълнително изразно средство. Навремето по соц книжките пишеше, че зърното било подходящо за портрети на възрастни хора, защото подчертавало бръчките им, загрижеността за младото поколение, но и вярата в утрешния ден и т.н.   Смешки всякакви по соц книжките! Няма прошка! Лично аз предпочитам кадри със зърно, което е ненатрапчиво,  приятно структурирано и естетически издържано. Гладките снимки ме смущават.

Закъснение на затвора / Закъснение на автофокуса.
Ами закъсняват и това е. Вие натискате спусъка на фотоапарата, а той вместо да щракне, почва нещо да умува. Това умуване се дължи на няколко факта.
Ако работим с ръчнофокусен фотоапарат, тогава закъснението е от порядъка на милисекунди – да кажем 6 милисекунди. С други думи – доволно малко.
Ако работим с автофокусен огледално-рефлексен фотоапарат, при натискане на спусъка до половина фотоапаратът фокусира и светва зелената лампичка във визьора, че сме фокусирали и при при донатискане на спусъка фотоапаратът щраква отново в рамките на милисекунди – да кажем – 20 милисекунди.
Обаче ако снимаме с компактен клас фотоапарати, при натискането на спусъка до половината фотоапаратът само измерва разстоянието до обекта и светването на зелената лампичка не означава, че е фокусирал, а че му е ясно колко да фокусира : ) И като донатиснем спусъка, той почва бавно да си фокусира, обективчето мърда напред-назад-нагоре-надолу-ляво-дясно-встрани… в един момент, в който ние сме се отчаяли, той ще подаде сигнал към  затвора и ще щракне. Обаче това може да се случи няколко секунди след като сме му подали сигнал да снима и може да доведе до доста голямо отчаяние хората, оборудвани с подобна техника. Аз имам един такъв фотоапарат, закъснението му от подаване на сигнал за снимане е около секунда. И снимам. Просто съм търпелив – снимам главно неща, които не бягат и не се променят много динамично : )